Историкът, който удря с думи, но избира княз Борис пред жестокия хан Крум
Проф. Иван Илчев не харесва силови политици, не одобри и протеста – нямал за водачи интелектуалци
Дали става дума за исторически въпроси, бюджета на Софийския университет или случващото се в обществото, проф. Иван Илчев винаги има позиция - ясна и категорична. Независимо дали ще се хареса, ще разбуни духовете, или ще бъде мълчаливо приета от тези, които нямат дързостта да я изрекат. Така бившият ректор на Алма матер нерядко попада в центъра на събитията и на приказките.
Последният случай е 3 март, когато беше поканен в БНТ. “Боже господи, какви нищожества стоят начело на тази държава!” - това възклицание прозвуча в ефира, докато на екрана течеше пряко включване с председателката на парламента Цвета Караянчева от връх Шипка. Поканен в студиото да говори за свободата и отхвърлянето на авторитетите, професорът изпуска думите, докато не е в кадър. Но репликата стигна до всички заради неизключен микрофон. По-късно за “24 часа” проф. Илчев коментира, че я е отправил към режисьора Виктор Божинов, също гост в студиото. Казва, че ако случилото се може да се определи като гаф, то той не бил негов, а на техническия екип. И добавя: “Никога не съм си крил чувствата и отношението.” Факт е, че професорът в Софийския университет винаги е бил прям.
Декан е на Историческия факултет от 2003 г., ректор два мандата - от 2007 до 2015 г. Член-кореспондент на БАН е от 2012 г. Преподавал е в университети в САЩ и Япония.
В интервю за “24 часа” през 2008 г. като ректор на най-старото висше училище у нас, на въпрос дали университетът е модерен, отговаря: “Не.
Няма смисъл да
говорим, че царят е
облечен, когато е гол
Ние няма как да бъдем на нивото на очакванията, да имаме много висока наука и качествено образование при тези инвестиции. (…) Няма как да се борим. Това е все едно срещу Касиус Клей да изправиш боксьор от лека категория.”
Университетски преподаватели припомнят и как през 2010 г. Софийският университет печели 12 дела срещу искането на Министерството на културата да изземе Ботаническата градина в Балчик. На следващо дело обаче Министерството на културата печели и се оказва, че до 2 дни то трябва да влезе във владение. Тогава професорите правят поход до Ботаническата градина и символично заключват университета.
Когато пък през 2013 г. студенти окупираха Ректората като част от протестите срещу правителството на Орешарски, той каза пред “24 часа”: “Ако не успеем да надмогнем това ниво на конфронтация, не ни се пише добро. Върнах се от Унгария, председателствах две международни конференции, срещнах се с ръководството на два университета. Направиха ми впечатление лицата на унгарците в Будапеща - усмихнати, спокойни хора, макар че икономически не са толкова по-добре. Просто гледат по друг начин на нещата. Няма ги тези намръщени лица и страстта на всяка цена да унищожиш противника, която се вижда у нас.”
Обяснява, че е против окупацията, защото на практика страда институцията, която подкрепя младежите. Но в същото време професорът ги хвали - “Имат чувство за социална отговорност и се вълнуват от моралната криза, в която очевидно е изпаднало българското общество”.
Сегашното си възклицание за “нищожествата” Илчев обясни със сравнението на качеството на образованието и на опита във властта на много от нашите политици спрямо тези в другите, дори съседните ни страни. “Да напомня, че сме единствената европейска държава, ако не се лъжа, в която два от трите най-важни поста са заети от военни, а това съвсем не говори добре за държавата. Да напомня, че пак двама от тримата не обелват и дума на чужд език и не виждам как могат да се чувстват удобно в Европа. И най-важното - как могат да защитават умело българските интереси в нея”, каза той пред “Дойче веле”.
Но българинът като цяло приема по-добре силовите политици, дава си сметка историкът. “Затова са воплите да се издигне паметник на хан Крум в София, който е добър, но жесток военачалник, подложил на нож жителите на Сердика, когато я превзема, а не на княз Борис, да кажем, който с приемането на християнството и азбуката всъщност ни вкарва в Европа. От по-ново време Петко Каравелов ми е много по-симпатичен от бруталния Стефан Стамболов или докаралия демокрацията до охлокрация Александър Стамболийски”, разсъждава още той.
Към чертите на днешните политици прибавя “неспособността им твърдо и аргументирано да защитават собственото си мнение. Склонността им да се подчиняват на партийния диктат, докато не наближат избори и не преценят, че ще им е по-изгодно да се “преметнат” към друга партия, като междувременно не се отказват от депутатския кокал като “независими” депутати. Илчев дава пример единствено с колегата си историк проф. Андрей Пантев в битието му на депутат за изправяне срещу повелята на БСП по въпроса за американската намеса в Сърбия и Косово.
Впрочем въпреки извървения собствен път в науката той е обявяван за червена номенклатура. Баща му е известният историк
акад. Илчо Димитров
- министър на
народната просвета
от 1986 до 1987 г. и зам.-председател на Съвета за духовно развитие при МС, после начело на Министерството на културата (1988 - 1989 г.) в правителството на Георги Атанасов. Беше просветен министър и в по-ново време - в кабинета на Жан Виденов.
Въпреки това синът вижда само вдясно фигури на политици на прехода, които ще останат в историята. “Като човек, който познава Желю Желев от детството си - тогава беше близък приятел на баща ми, въпреки че имам доста резерви към него, съм уверен, че ще остане в историята. Същото, макар и с много уговорки, мога да кажа и за Иван Костов. За съжаление, левицата не съумя да излезе с убедителен лидер”, коментира проф. Илчев отново пред “Дойче веле”.
Преди година пък обяви в друго тв студио: “ Демокрацията е много изкривена в България. Хората, които излязоха на преден план в последните 15-ина години, не са хора, които имат подготовката и уменията да управляват.” Без куртоазия заяви и за протестите миналата година: “Това е аморфен протест. Липсват ни водачи с ясна визия. Не виждам интелектуалците като политически водачи.”
Като “син на тежка комунистическа номенклатура” го атакува и бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров. И намекна за свързаност на професора с Държавна сигурност. Не го е засичал в никакви документи като част от апарата ѝ, признава Тодоров, но пита кой ходи през 80-те години да специализира в американски университети.
Човекът, обидил председателката на НС, “не е ангел небесен”, написа още ексдепутатът преди дни и припомни
одита на
Сметната палата
за последните 2 години и половина от ректорския мандат на проф. Илчев.
Палатата установява определени неправилно гаранции за изпълнение на договори и допуснати от СУ нарушения при изразходването на суми за доставки и услуги, като не са провеждани процедури по ЗОП. Не е имало и адекватен мониторинг при извършване на плащания, нито регистър на даренията. А при направена замяна на идеални части от имоти, дарени на СУ, не била проучена пазарната цена.