Домашното насилие създава социопати и превръща в ад живота на стотици хиляди
Няма такова нещо като съпружеско задължение да спиш с мъжа си и да търпиш всякакъв вид тормоз
Да набиеш жена си и децата си, не е геройство, а израз на комлексарщина и социопатия, която създава нови комплексари и социопати – насилници или несретници, сред децата на такива семейства.
Битува в съзнанието на немалко хора, че жената имала задължение да спи с мъжа си. Няма такова нещо! Ако иска, жената го прави, ако не иска – не го прави. Все още немалко от жените си мислят, че като са се омъжили за някого, трябва да търпят да бъдат бити и насилвани физически или психически и че е срамно да се оплачеш.
Нищо подобно – ако мъжът ви например ви изнасили – отговорността и в частност отиването в затвора е като при всяко едно изнасилване. За да има доказателства,
в повечето случаи
е достатъчно
жените да викат,
да се обадят по телефона, да трошат и да се съпротивляват. Нещо повече - наказателната отговорност при престъпления в случаите на домашно насилие е завишена. Да се противопоставиш на насилието, е проява на смелост и достойнство, а не повод за срам!
Дойде пандемията и хората зависяха вкъщи. И като си беден духом, какво друго да направиш, освен да се напиеш, да набиеш жена си и да я изнасилиш. В добавка можеш да набиеш и децата си.
По данни на МВР по време на пандемията има огромен ръст на домашното насилие. Само за периода 1 март 2019 – 1 март 2020 г. обажданията за домашно насилие на тел.112 са 26 584, което представлява 16% увеличение на обажданията спрямо същия период на предходната година.
По време на пандемията има фрапиращо по-голяма ескалация на домашното насилие. През 2019 г. пострадалите деца от домашно насилие са 658, а само за първите 11 месеца на 2020 г. пострадалите деца са 823. На годишна база увеличението е с цели 36%, т.е. с повече от една трета.
Не се лъжете от
броя на
обажданията
Само при под 10% от случаите на домашно насилие се сигнализира. Специалистите предполагат, че броят на домашно насилие при пандемията е при над 250 хиляди семейства годишно, което засяга над половин милион човека годишно. Така при пандемията домашното насилие се превръща в бедствие. Ето защо трябва да приветстваме промените в Закона за защита от домашното насилие, които Министерството на правосъдието своевременно предложи.
С проектозакона се създава Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие. А към нея се създава Централен регистър за случаите на домашно насилие, който съдържа данни за актовете на домашно насилие, данни за пострадалите лица и извършителите, вида насилие – физическо, психическо, сексуално, емоционално, икономическо, ограничаване на права и др. Нека се знае кои са насилници.
И досега в НК при домашното насилие се визираше и наличието на икономическо и психическо насилие, но сега за пръв път се дава подробно и точно определение на тези понятия.
Икономическото насилие е поставяне на дадено лице в положение на икономическа зависимост, като се създава пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични и други нужди. Психическото насилие се изразява в принуда или заплахи, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др. Не е тайна, че много жени са подложени на икономическо и психическо насилие, което ги унищожава като личности и прави живота им ад.
Вече в НК не се изисква да има системност, т.е. насилието да е извършено повече от два пъти, за да има престъпление в условията на домашно насилие.
В НК се предвиди, че е престъпление, ако някой следи другиго и това би могло да предизвика за следения или за негови близки
основателен страх
за живота,
свободата,
половата неприкосновеност, честта или здравето. Вече не се изисква това действие да е престъпление само когато е извършвано повече от два пъти.
Законопроектът разширява кръга на гражданите, които ще бъдат защитавани от закона при домашно насилие. Добавят се жените, за които се предполага, че са бременни от извършителя на насилието, както и бивши съпрузи на насилника.
Практически много полезна мярка е създаването на денонощна телефонна линия за подкрепа и насочване на пострадали от домашно насилие. При физическо насилие може да се ползва и тел.112.
Създава се кризисен център, който да осигурява безвъзмездно подслон и да предоставя всестранно съдействие на пострадалите, включително юридическа защита и психотерапевтична помощ. Това са силни мерки! Така на пострадалите ще се осигури и възможност много по-лесно да потърсят и наказателна отговорност от насилника, когато е извършил престъпление. Но за да се реализират мерките за защита, на практика трябва да се освободят или изградят бързо помещения с добри битови условия за пострадалите жени и деца (теоретично – и мъже), а и за придружаващите ги. Необходимо е да се уреди и заплащането на психотерапевтичната помощ.
Предвижда се временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието. Когато има фактическа липса на втори родител, следва да се осигури настаняването на децата при близки роднини, годни да се грижат за тях, а в краен случай – настаняване при доказано успешни приемни семейства.
Насилникът вече няма да може да осъществява контакт с пострадалите под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез всякаква електронна и в частност чрез интернет комуникация, вкл. мейли, есемеси, социалните мрежи.
Задължава се извършителят на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. В САЩ всеки насилник задължително трябва да посещава поне 30 часа психотерапевт, който има опит с домашни насилници. За България трябва да се уточни, че следва да се посещават определен брой часове при завършил магистърска програма или по клинична психология, или по психология или по психотерапия в лицензиран в съответната държава университет. Добре е да се уточни, че университетът може да е не само в България, но и в държава от Европейското икономическо пространство (т.е. вкл. ЕС) или в САЩ, Канада или в друга изрично упомената в списък държава. Това са места, където може да се има доверие на университетите. Защото лечители без необходимия университетски образователен ценз има всякакви.
В проектозакона се предвиди насилникът да участва в програма за лечение на зависимости, когато е установено, че употребява наркотични вещества, алкохол или има друг вид зависимости. Но само да се каже това, съвсем не е достатъчно.
Ако насилникът не посещава лечението от зависимости или не ходи при психотерапевт или не изпълнява други свои наложени административни задължения, единствената ефективна административна мярка е кратко административно задържане в затвор или в поделенията на МВР. МВР правилно възразява срещу задържането в поделенията си. Причината е проста – МВР не разполага със свободни помещения за задържане. Въпреки че редица места за задържане бяха обновени, повечето от помещенията за задържане са препълнени и са опасни за здравето – с хлебарки и мръсотия, които за кратък срок по-скоро ще озлобят един насилник. Европейските програми са склонни да предоставят средства за подобряване на условията в подобни места за задържане – просто трябва повече инициатива, за да се получи необходимото европейско финансиране. Изолацията, съчетана със социално и психологическо въздействие, може да постигне ефект, а не пребиваването на място, опасно за здравето. Това отдавна е установено в световната практика при наказанията.
В проектозакона се предвиди забрана за издаване на разрешения за придобиване и носене за определен от съда срок на огнестрелно оръжие от насилници и отнемане на издадени разрешения. Тази мярка следва да се разшири и със забрана за притежание на оръжия, изискващи регистрационен режим като пневматични и със сълзотворен газ. Не бива да се връща оръжие на насилник, който не е преминал през психотерапевтична помощ и нов изпит за психическа годност.
Председател на Националната комисия за превенция и защита от домашното насилие ще е вицепремиер, а членове – редица зам.-министри и представители и на агенции. В състава на комисията влизат и определени от главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд техни заместници.
Хубаво е, че се прави такава комисия с представители на всички заинтересувани ведомства. Само че вицепремиер, зам.-министри и други висши държавни служители са толкова заети с техните си работи, че просто няма да могат да отделят време за домашното насилие. По-добре комисията да е агенция, а самата комисия да е един от нейните органи. Необходим е ръководител на агенцията, който се занимава само с домашното насилие и който да има правомощия да издава необходимите актове, да инициира предложения пред МС и съответно да носи отговорност, ако работата не върви.
Всички тези добри предложения в проектозакона ще останат до голяма степен само пожелания, без да се предвиди необходимото финансиране, без разписване на необходимите процедури за налагане на някои от предвидените мерки, без изграждане на поне минимален брой оборудвани помещения. Често сме царе по приемане на нормативни актове, които просто не се изпълняват. Чудесно е, че проектозаконът предвижда бюджетът да отделя необходимите средства за осъществяване на предвидените мерки за защита на пострадалите и за борба срещу насилието. Дано да се спестят средства, които да се раздават на разни организации за конференции и пр. Защото мерките за борба срещу насилието и в помощ на пострадалите са отдавна известни в цивилизованите страни и просто трябва да се реализират.