А ако БСП направи фронт “срещу ГЕРБ”? Макар че няма да е лесно
Задава се минимално печеливша коалиция или кабинет на малцинството
“Широка коалиция е работеща формула в кризи като сегашната”, каза бившият финансов министър Симеон Дянков пред 24 часа. Той предполага, че след парламентарните избори у нас може да се стигне до такава коалиция.
За широка или голяма коалиция у нас се говори периодично. Политолози и наблюдатели например спекулираха преди последните парламентарни избори - през 2017 г., дали след тях няма да се стигне до широка коалиция.
Сега идват новите избори, вече се знае и датата им - 4 април. Социолози прогнозират, че нито една партия няма да прескочи 50% подкрепа. А това означава тежки и сложни преговори за управляваща коалиция.
Във всеки труден за държавата ни момент експертите дават за пример германския модел за широка коалиция. Възможен ли е обаче в български условия?
От всичките 18 кабинета, управлявали България от 1990 г. насам, с изключение на еднопартийните, 7 са коалиционни (най-емблематичният е правителството на тройната коалиция начело със Сергей Станишев), а 1 програмен. Има и 5 служебни.
Вгледаме ли се в най-новата си история, най-близко до широка коалиция е кабинетът “Димитър Попов” (с експерти на БСП, СДС и БЗНС), който трябваше да преодолява Лукановата зима. Идва на власт на 22 декември 1990 г. след преговори между парламентарно представените сили. Наречен е програмен - двете му основни задачи са да стартира икономическата реформа и да подготви и проведе следващите парламентарни избори. Управлява 10 месеца.
Кабинетът на Иван Костов в началото също се ползваше с голяма парламентарна подкрепа, защото трябваше да се преодолява Виденовата катастрофа. Възможно ли е да има широка коалиция след предстоящия вот - попитахме доц. д-р Татяна Буруджиева и проф. Румяна Коларова. Ето техните коментари.
Трябва да правим разграничение между широка и голяма коалиция.
Голямата коалиция е съюз между двете основни партии, които през последните 11 г. в България са БСП и ГЕРБ. Партии, които са разделени и ясно противопоставени по кливиджа “ляво – дясно”.
Широка коалиция е тази, в която мнозинството се запазва дори когато един или двама от коалиционните партньори я напуснат или са против определено решение. Т.е. широката коалиция далеч надхвърля “екзистенц-минимума” на парламентарното мнозинство.
До голяма коалиция обикновено се стига, когато нито една от двете основни партии не може да формира мнозинство. Такъв е случаят с Германия. Там радикално лявата (“Ди Линке”) и радикално дясната (“Алтернатива за Германия”) ерозират подкрепата за партиите от левия и десния блок. И макар Християндемократическата партия последователно да печели избори, тя трябва да формира голяма коалиция със социалистите.
В българския случай единствената известна голяма коалиция е временното правителство на Димитър Попов, създадено, за да осигури честни избори и приемането на демократична конституция.
И БСП, и ГЕРБ вече са правили коалиция с радикални формации. БСП предизборно е включвала откровено комунистически формации, а ГЕРБ е разчитала на подкрепата на “Атака” и на “Обединени патриоти” – формации, които са определяни като радикално десни. Затова до голяма коалиция би могло да се стигне в малко вероятната ситуация,
ако ГЕРБ и БСП
са нежелани
партньори от
всички останали партии. Другият вариант е отново да бъде формирана голяма коалиция с ясна цел и ограничен срок – конституционни промени, изискващи голямо мнозинство или ВНС.
Широка коалиция обаче би била възможна, ако БСП успее да формира фронт “всички срещу ГЕРБ”. Което е проблематично поради несъвместимостта на малките политически формации, но не е невъзможно.
Все пак по-вероятно е да има или минимално печеливша коалиция (едната от големите партии да успее да гарантира мнозинство чрез един или двама малки партньори), какъвто беше случая с кабинета “Сакскобургготски” и сегашното правителство на Борисов. Или да се гласува кабинет на малцинството (ако, без да има мнозинство, едната от двете големи партии успее да си гарантира парламентарна подкрепа от малки партии, без те да излъчват министри).
Кабинет на малцинството е може би най-честото управленско решение в България след 1991 г. Такъв беше кабинетът на Филип Димитров, който зависеше изцяло от благоволението на ДПС. Също - кабинетът на Орешарски, който пък зависеше изцяло от “златния пръст” или отсъствието на “Атака”.
Шансове за свръхширока коалиция има, ако Слави Трифонов и “Демократична България” се откажат от предизборната си декларация, че няма да правят коалиция с БСП и ДПС.
При сегашната остра политическа конфронтация реалистични са само два формата - минимално печеливша коалиция или кабинет на малцинството.