Как политиката потъна в сянката на COVID и кой ще посочи победителя на изборите
Последиците за джоба ще са централна тема преди изборите
Политологът Димитър Ганев каза тезата си, че в момента COVID кризата абсолютно доминира общественото пространство и затова политическите развития са минали на заден план, по тв Европа. Пред “24 часа” Димитър Ганев разви аргументите си.
В момента няма никакви политически събития, които да пробият през темата COVID. Преди месец тази тема започна да доминира силно в медиите и според мен в следващите поне няколко седмици няма да излезем от нея. Затова всякакви политически сюжети ще останат под повърхността.
Нека само припомня какво стана с
протестите.
Те на практика
бяха “погълнати”
от COVID
Темата COVID задушава абсолютно всички останали теми (включително и интервюто на премиера Бойко Борисов пред “Франкфуртер алгемйне цайтунг”, което не получи по-сериозен отзвук).
По всичко личи, че предсрочни парламентарни избори няма да има. Върви се към редовен вот и най-вероятно датата за провеждането им ще е 28 март.
Какво може
да се случи
Близо 4 месеца политическо време е твърде много, за да правим прогноза кой ще победи на изборите. През април Борисов имаше рейтинг, какъвто не е имал от 15 години. Правителството също срещаше преобладаващо одобрение. Месец и половина по-късно тръгнаха протести и рейтингът на Борисов стигна нива отпреди COVID кризата, а дори и по-ниско. Да прогнозираме каква ще е електоралната тежест на партиите в подобна ситуация, и то 4 месеца преди изборите, ми се струва непрофесионално.
Но онова, което ще определи резултатите, политическото позициониране, тежестта на отделните партии
в рамките на
следващите
4 месеца,
ще бъдат две неща:
1. Здравното овладяване на COVID кризата.
2. Икономическото овладяване на последствията от пандемията.
За икономическите последици впрочем малко се говори, но предстои те да се превърнат в централна тема. Бюджетът, който вече е приет и се очаква само излизането му в “Държавен вестник”, в крайна сметка е замислен като инструмент, с който да се тушира евентуалната социална цена, която ще платят немалка част от българите.
А и няма как да не притеснява властите това, че в навечерието на парламентарни избори може да се стигне до социално напрежение, което може да се отрази дори и по-лошо на управлението, отколкото протестите през лятото. Тъкмо затова властта сега се опитва да вземе превантивни мерки с рекордното харчене в бюджет 2021.
Да си спомним, че в началото на годината Борисов и управлението бяха в серия от скандали.
При първия локдаун през март това се отрази стабилизиращо на управлението, а обществените нагласи залитнаха силно в негова полза. Отчетено бе двойно и тройно покачване в подкрепата за правителството и персонално за министър-председателя.
И това е най-логичното в такъв момент. Всяка политическа теория казва, че
при външен
натиск следва
вътрешна
консолидация
Външният натиск в случая беше COVID кризата, а вътрешната консолидация се получи зад хората, които вземат управленски решения - правителството. Първо, в медиите почти нямаше политически новини, а
и най-върлите
опоненти
на властта
казаха “Сега крачка назад!”, защото им беше съвършено ясно, че би било неадекватно в ситуация, в която умират хора, а властите опитват да укрепят здравната система, те да рутят властта.