Мъжете насилници проумяха, че не може с шамари, минават на тормоз по телефона
Ако бъде направено проучване, статистиката ще покаже и данни за мъжете, жертви на насилие от майките и съпругите си, казва Валерия Ватева, председател на 91-и състав, Трето гражданско отделение в Софийския районен съд
И още акценти от интервюто:
Ако дете расте в здраво семейство с нормални авторитети, съм почти убедена, че не може да бъде обект на домашно насилие
Хората трябва да
знаят, че лишаването
от родителски права
не е до живот
Родителите водят съдиите
до патовата ситуация да
оценяваме кой е по-добрият
да отглежда детето
- Съдия Ватева, увеличават ли се случаите на домашно насилие?
- За съжаление, увеличава се каталогът от начините на изпълнение на домашното насилие. Той се разширява и с технологичните средства. Нарастват и дистанционните заплахи, изпращани от хора, които дори са в други държави. Увеличава се настървението един срещу друг, на показ излизат отрицателните черти и стремежът на хората да се налагат в собственото си семейство. Растат случаите на насилие между роднини, когато се карат за имоти. Тогава просто нямат задръжки.
- Скандал за имот домашно насилие ли е?
- Когато се прибягва до удари с лопати и обиди, какъвто случай имаше до София, да. Помня и друг случай. Възрастна жена над 80 г. била затворена на втория етаж в къщата си от нейната дъщеря. Тя не работела, имала и безработен син. Двамата се нанесли насила в дома и обитавали първия етаж. Възрастната жена стояла заключена около две седмици, но през балкона успяла да подаде молба на хората от залепената до нейната къща. Тяхна роднина я предала на адвокат. Така се стига до съда. В този случай имаше незаконно задържане на човек в собствения му дом. Подбудите бяха користни - дъщерята искаше да ѝ припишат имота, тъй като няма вече отникъде другаде какво “да яде”.
Наблюденията ми са, че специално при домашното насилие без адвокатска помощ често се изпускат много процесуални възможности. Делата за домашно насилие се гледат по Гражданско-процесуалния кодекс, в който страните сами доказват претенциите си.
В Гърция например те се разглеждат от наказателен съд. Участва прокурор, който има роля да подпомага пострадалия, но гражданският процес е състезателен. Тоест жената сама трябва да докаже, че е бита. Ако аз като съдия не гарантирам равнопоставеност на двете страни и толерирам битата жена, ще наруша закона. Според мен, за да е успешно производство по гражданския кодекс, е наложителна адвокатската помощ.
Има случаи, в които отхвърляме молби, защото са изпуснати нещата и вече не може да се докаже.
- В практиката ви имате ли случай на дете, ставало свидетел на домашно насилие, което да е дало тежко отражение върху живота му след това?
- Да, преди 5 г. имах дело за развод, а порасналата дъщеря на страните беше свидетел. Тя беше на 23 г. с исхемична болест на сърцето, задух. Спомням си я като човек, осакатен от преживяното. Десетки пъти я предупредих да не дава показания, защото е изключително тежко. Но тя държеше. Докато говореше, се задъхваше, мисля, че имаше и астма. Момичето сподели: Вече съм развалина, но искам да кажа какво преживях. Дори не ставаше дума за физическо насилие, блудство или тежки зависимости. Просто “нормални” за нашите географски ширини семейни скандали, на които то е било свидетел.
Има много голяма вероятност детето да повтори това, което е гледало. За жалост, и лошият пример е пример, особено при авторитета на родителите.
Ако дете расте в здраво семейство с нормални авторитети, съм почти убедена, че не може да бъде обект на домашно насилие. Такъв човек има здравите устои да различава добро и зло, търпимо и нетърпимо. И злото бяга от него.
Затова темите за отглеждането на децата и домашното насилие са свързани. Ако децата се отглеждат в добра среда, те ще бъдат достатъчно силни да посрещнат и огромно предизвикателство като психическото и физическото насилие.
- Тоест след първия шамар ще преустановят взаимоотношенията си с насилника?
- Точно така. Веднага ще са наясно какво да направят, ще имат и подкрепата на семейството си. Хората, които се страхуват, са с ниска самооценка. Те се лутат в преценката си дали изобщо да сезират институциите и търпят подобни състояния с години.
Тежките случаи стигат до съда. Те се изразяват в подаване на молба и внезапното ѝ оттегляне, което за нас е силен сигнал, че нещо се случва. Защото, когато се подаде молба за защита и другата страна разбере, отправя още по-големи заплахи.
Хората с объркани представи обикновено са поставени в ситуацията друг да им определя живота. Защото това е насилието. Казва се: Аз знам по-добре ти какво трябва да правиш и ако не го направиш, ще те набия или ще ти крещя.
- Според проучвания на неправителствени организации всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие. Това означава ли, че всяка четвърта българка е объркана и с ниска самооценка?
- Ако бъде направено проучване, статистиката ще покаже и данни за мъжете, които са жертви на насилие от майките и съпругите си. Те са жертва на вербалното насилие, за което не се говори. В съдебните си решения съм развивала теза, която ще изразя и пред вас. Мъжете имат определен набор от реакции и чувствайки се в етикета на уж по-силния пол, демонстрират физическото си превъзходство чрез сила. Когато мъжът се чувства заплашен в семейството, той удря, мислейки си, че така се защитава.
За женската психика типичната реакция е при неодобрение да крещи, да натяква. Това също е тормоз, но за жалост неговите белези не се виждат като физическите, но се проявяват. Тоест, когато мъж, чиято майка се е държала по описания начин порасне, създаде семейство, ще има същото поведение спрямо съпругата и децата си.
Мъжете вече проумяха, че ако ударят два шамара, може да стане лошо, затова и те предпочитат тормоза по телефона, чрез постоянните заплашителни съобщения, обиди. За съжаление, вербалното насилие има своята подкрепа от грозния тон в цялото ни общество.
- Преди две седмици една жена в Сандански, чиито близки твърдят, че е била жертва на постоянен тормоз от мъжа си, уби двете си деца, за да му отмъсти и да не ѝ бъдат отнети.
- Няма как да коментирам конкретния случай, но взимайки повод от тази житейска трагедия, ще кажа, че мое твърдо убеждение е, че децата се дават веднъж на хората - при зачеването и последвалото раждане. Никой след това не може да вземе детето в смисъла, в който, за жалост, този израз широко се употребява.
Детето се дава на точните хора в точния момент и после никой не може да отнеме качеството на майката като майка, нито на бащата като баща. Нито да намери по-добри родители от тези, при които е дошло. Ако в семейството има неразбирателство, то не бива да влияе на децата.
Хората имат много погрешна представа за съдебните производства и се чувстват заплашени, че някой ще им вземе нещо. Никога няма как майката да спре да бъде майка. Дори да не си вижда детето, да е далеч от него, да го даде за осиновяване.
- Но има немалко случаи, при които деца са отнети от майките си. Каква е процедурата това да се случи?
- Семейното право познава няколко хипотези, при които се ограничава или лишава от права родител. Това производство се иницира от другия родител или от прокуратурата. В него задължително участва прокуратурата като представител на държавата и защитник на детото. За да се приеме, че родител не е подходящ да отглежда детето си в момента, задължително трябва да има съдебна процедура, в която да бъде доказана например тежка наркотична или алкохолна зависимост, трайни психиатрични диагнози, установени по надлежен ред. Тази мярка се взема, когато родителят става опасен за здравето и живота на детето си.
Другата хипотеза за лишаване от права е при родители чужденци, които са изчезнали от живота на детето, върнали са се в своята държава и обективно не присъстват при отглеждането му, не дават издръжка.
Хората трябва да знаят, че лишаването от родителски права не е доживот. И при определени предпоставки те могат да бъдат възстановени по инициатива на лишения.
- По-високата заплата, по-доброто материално положение условие ли е родител да получи правото да отглежда детето си?
- Категорично не. Материалните възможности са само една част от всички обективни фактори, които се изследват при т.нар. оценка на родителския капацитет. Високата заплата е нещо временно. За съжаление, родителите водят съдебните органи до патовата ситуация да оценяваме кой е по-добрият, защото са решили, че няма да отглеждат заедно децата си. За да вземем решение, изследваме изцяло личностните качества на родителите и особеностите на децата, защото сред тях има със специфични потребности и необходимост от специални грижи.
- Бащи, чиито деца са присъдени на майките, обвиняват съдебните органи, че у нас задължително се предпочита майката? Съдът има ли предпочитания?
- Съдът не може да има предпочитания. В по-новата ни съдебна практика има десетки решения в обратния смисъл, както и одобрени споразумения. Допреди 20-30 г. е имало склонност на съдебната практика да залита в едната посока, но то е, защото често раздялата на родителите става, когато децата са на малка възраст. Психолозите и психиатрите категорично заключават, че за детото е по-важно да има майчина грижа до навършване на 10 г. Това е особено важно при момчетата. Майчината грижа трябва да е интензивна. Никой не казва, че тя трябва да упражнява родителските права, а да има присъствието на майка. В живота на детето е важно да присъстват и майката, и бащата. В различните периоди от живота му единият има повече работа с него, другият стои встрани, но контролира, подпомага, тушира. После ролите се разменят.
- Детето може ли само̀ да реши при кого да живее?
- Децата се изслушват в съдебните процедури, когато навършат 10 г. По-рано се позволява в изключителни случаи, когато са свидетели на тежки престъпления.
Спомням си един случай. Детето приличаше на Пипи Дългото чорапче, с лунички, с рижава коса, но момче. По споразумение беше отглеждано от бащата. Когато става на 12 г., майката решава, че е по-добре то да живее при нея. Сезира съда с молба да ѝ се присъдят родителските права. Детето беше изслушано. Всички напуснаха залата. При изслушването на децата в залата са само съдията, съдебният секретар и представител на социалните служби. Преди пандемията децата сядаха на моя стол, защото над 10 г. те са достатъчно големи и изпитват удоволствие да пипнат съда, да го усетят. А аз седя под тях и ги слушам.
Попитах момчето: Кажи какво да правя? И той отговори: Взех решение. Толкова обичам майка си и баща си, че искам да ги виждам поравно. Може ли две седмици да съм с майка и две с татко? Когато им съобщавах решението, ги поздравих, че са свършили прекрасна работа като родители. Разплакаха се.
Детето само̀ взема решение, няма как социалният работник или съдията да го вземе. Важно е родителите да го знаят.
- Срещали ли сте деца, които показват дори и в залата силен страх от родителя насилник?
- Има такива случаи, както и такива, при които детето е манипулирано и повтаря думите на възрастния. Родителите се опитват да им слагат думи в устата. А децата имат съвсем различен механизъм за взимане на решение, имат различна представа за времето. За едно дете две седмици означава два месеца. Малките деца, ако два месеца не виждат единия родител, визуално го забравят.
- С пандемията увеличиха ли се родителските спорове?
- Наблюдава се изострено интерпретиране на обстановката в аспекта на разделените родители, които имат съдебни решения и график за виждане. Започнаха леки спекулации и е необходимо да се каже, че административните мерки във връзка с пандемията стоят над личните права.
- Обяснете.
- Ако има административна санкция дете да бъде под карантина и да не напуска жилището си за две седмици, не може другият, който има право да го взема в този период, да отиде и да тропа по вратата, да звъни в полицията. Няма основание за това поведение, защото административните мерки трябва да се изпълняват, каквито са предписани във времевите рамки.
- Имате ли такива случаи?
- Да. Единият родител твърди, че детето е неправомерно задържано с аргумента, че било контактно със заразен. Родителят звъни директно в полицията и казва: Майката не спазва съдебното решение, арестувайте я. По време на извънредното положение през пролетта имаше и случаи, в които родители се опитваха да преминат през КПП-тата с аргумента, че имат съдебно решение да се срещат с детето си. Не може така. Първо трябва да се държи сметка за административните санкции и после за всички останали лични права.
CV
l Съдия е от юни 2009 г.
l Работи в Софийския районен съд от юни 2012 г.
l Година по-късно става председател на 88-и състав, III Гражданско отделение
l В момента е председател на 91-и състав, III Гражданско отделение на Софийския районен съд