Марин Киров: Депутатите компрометират идеята за спасяване на "вечния длъжник"
Приемат абсолютната давност без обсъждане и без експертни становища, коментира юристът, експерт по законодателство
- Г-н Киров, депутатите от правната комисия приеха на второ четене абсолютната давност, припомнете какви са аргументите “за” и “против” този модел?
- След като през лятото на тази година беше внесен проект за промени в Закона за задълженията и договорите, които целят въвеждане на 10-годишна абсолютна давност, съвсем очаквано експертите в материята публично изразиха своите опасения по предлаганите нови норми. Но критични бележки и отрицателни становища имаше не само от академичната общност – от водещите професори и научни работници в тази област, адвокати, но и от Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Върховния касационен съд и съсловни и браншови организации. Защото всички се опасяваха, че предложения, които не са дискутирани и подложени на сериозен разговор,
ще доведат до
хаос и напрежение,
ако се приложат
- във всички сфери, като се започне от икономическите отношения и се стигне до съда.
Повърхностният анализ на предложението обаче - опрощаване на всички дългове на всички хора, задоволява напълно част от длъжниците, най-вече недобросъвестните, и хора, които нямат дългове, но по принцип са настроени против – против държавата, против корпорациите, против банките, против частните съдебни изпълнители, против чуждите държави и т.н. Звучи много добре някой да ти опрости всичко след известен период от време, да бъде наказан, защото не е успял да си събере дълга. Както се казва – имал е, дал е - да си го е събрал. И то въпреки съществуващите и сега правила на 3-годишната и 5-годишната давност, които са своеобразна санкция за бездействието на кредитора и го лишават от правото на съдебна защита по отношение на дълга.
Задълбоченият анализ още тогава очерта спорни моменти в законопроекта: дава се стимул за всички – и добросъвестни, и недобросъвестни, което е несправедливо; липсваше критерий или проверка на добросъвестност на длъжника; липсваше подробна оценка на въздействието, която да даде отговор – ще настъпи ли промяна в поведението на длъжниците и по-специално дали няма да има ръст на недобросъвестните, които ще започнат да се укриват; как това ще повлияе върху поведението на кредиторите – при какви условия ще отпускат кредити, с какви методи ще ги събират; и не само на кредитирането – как ще се отрази това на договорните отношения, особено в момента на криза, когато има забавяне на плащанията.
- Все пак казвате, че ще има хора, които ще са доволни от промяната, а дали ще има ощетени?
- Ощетени ще бъдат добросъвестните длъжници. Законът не е приет окончателно в зала, но с мен вече се свързаха десетки хора от цялата страна, които се чувстват ощетени, излъгани и наказани само защото са си плащали. Това са хора, които са теглили кредит за образование, за дом и за семейни нужди, за развитие на бизнес и са си плащали например 7-8 г. до момента. Със законопроект, който казва, че давността действа и за заварените случаи,
буквално ги
наказват, защото
са си плащали,
а на други хора, които през същото време са ползвали кредити с ясното съзнание, че няма да ги връщат, само след 2 г. тези кредити ще бъдат опростени. Законите дават общи правила за поведение, но народните представители трябва да си дават сметка как ще въздействат на отделни групи хора. Именно затова беше и апелът за подобрен анализ и оценка на въздействието.
- Депутатите твърдят, че само в България няма абсолютна давност и има препоръки да се реши този проблем?
- Аз също съм чувал някои евродепутати да казват, че нашата държава е единствената без абсолютна давност и без решение за проблема “вечен длъжник” и се прави пряка аналогия между абсолютната давност като решение на този проблем. Не може да се говори за европейски модел, европейска практика и най-общо казано “само при нас няма абсолютна давност”, защото по отношение на давността законодателството на отделните държави е много разнородно, а там, където има абсолютна давност, тя е завишена и е между 20 и 30 години.
Вярно е обаче, че България е една от малкото държави, в която няма закон и процедура за личния фалит като средство за прекратяване на практиката “вечен длъжник”, но тази тема умело се измества от абсолютната давност. Процедура по личен фалит има в повечето европейски държави, в САЩ, а дори и в Русия. И ако говорим за препоръка - да, по-скоро има препоръка да се реши проблемът с т.нар. вечни длъжници. В този смисъл съм абсолютно убеден, че законодателят трябва да даде защита от свръхзадълженост на добросъвестните, които са изпаднали в затруднение и наистина ние като държава закъсняваме.
- Казвате, че проектът е страдал от пороци. Кои бяха най-честите критики и препоръки и депутатите съобразиха ли се с тях между двете четения?
- Тъй като абсолютната давност и процедурата по личен фалит са два различни модела за справяне с фигурата на вечния длъжник, първите въпроси, които не получиха отговор, бяха свързани именно с това – защо се избира единият модел пред другия, на базата на какъв анализ. Най-вече имаше призив да не се бърза и да не се търси и прокламира медийно “бързо решение за длъжниците”, а да се проведе задълбочен дебат и дискусия както по абсолютната давност и личния фалит, т.е. по това кой е по-добрият модел, а и по отделни детайли и евентуални проблеми или решения. Защото няма лесни решения за сложни проблеми.
За огромно съжаление, без ясна причина, дискусия не се състоя - не се потърси път за превръщането на законопроекта в справедливо и работещо решение, което няма да се налага да се променя или отменя няколко месеца след като е прието, защото е нарушило логиката и баланса в дадени обществени отношения.
Според
Министерството
на правосъдието
проектът не
отговаря на
изискванията
на Закона за нормативните актова за необходимост, обоснованост и предвидимост. Затова и не може да се каже, че проектът е по-добър от първоначалния вариант, а това би трябвало да е преследваната цел, щом се търси облекчение на проблемите на длъжниците.
- Какви промени бяха направени в проектозакона, срещу който постъпиха много становища с препоръки, и какъв е окончателният текст? Не е ли пресилено да се твърди, че депутатите компрометират идеята за абсолютната давност?
- Много е трудно да се коментира в детайли нещо, което все още липсва в писмена форма. Защото между четенията по основния текст, видно от интернет страницата на Комисията по правни въпроси, постъпи само едно предложение – което се отнасяше до това откога ще действа законът и нищо друго. Всички останали детайли и изключения, които се гласуваха по време на комисия, ни станаха известни тогава. И по тях не е имало нито дискусия, нито време за становища.
Не искам да звучи като упрек, но депутатите наистина компрометираха и самата идея за абсолютна давност по начина, по който я приемат, без обсъждане и без участие на експертната общност. Предполагам, че ще има сериозна реакция именно по начина, по който се обсъжда и приема законът. Защото не стига, че липсваше дебат по това кой модел да се избере – личен фалит или абсолютна давност, а сега изведнъж в правна комисия се прие нещо, което не е било публично известно. Тоест тук вече няма значение дали давността, или личният фалит е по-добрият модел, има сянка на съмнения в подхода, чрез който се приема една от двете алтернативи. Защото проблемът на длъжниците е много сериозен и изисква качествен дебат и сериозно отношение.
След подобна извънредна интервенция остават редица въпроси, които се отразяват на легитимността на процеса по приемане: кое налага една идея, засягаща фундаментални принципи в Закона за задълженията и договорите, по която постъпват редица критични и отрицателни становища от министерства, има изказвания и сериозни и задълбочени анализи на проф. Огнян Герджиков и проф. Ангел Калайджиев, да се приема по този начин набързо и на тъмно, без участието на 10 от членовете на комисията по време на обсъждането, но които са делегирали право за гласуване и така при присъстващи 8 депутати гласуват 18.
Вижда се, че се действа от позицията на силата - решили са да има давност и тя ще бъде точно такава, без значение основателните критики на експертната общност. По този начин обаче се придава негативен образ на абсолютната давност - приета извънредно, без дебат и дискусия по едно цялостно решение в сектор дългове. Утре по този начин може да се отмени съдебното изпълнение, да се забрани банковото кредитиране и свободното договаряне между хората. И бъдете сигурни - доволни ще има. Но това ли е пътят?
- Кое е правилното решение оттук нататък?
- Правилното решение не е механично да избираме между абсолютната давност и личния фалит, решението е дискусия. Махалото вече е отишло в много крайна посока като политическо решение – да се опростят дълговете на всички, без критерий за добросъвестност, но и като поведение на народните представители – без да се вслушват в призивите за експертен разговор.
Аз продължавам да считам, че процедурата по личен фалит е добро и балансирано решение, защото не е еднократен и бърз акт, с който да се толерират едни и накажат други, а система от правила. Личният фалит е процедура, не е еднократно решение за отпадане на всички дългове. Но зад нея стои законов ред и ясни правила, по които да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично) и по който кредиторите да се удовлетворят, доколкото е възможно. Този ред акцентира върху добросъвестността на длъжника, върху неговото поведение преди и след погасяването на дълга, а самата процедура минава под надзора на съда. И когато има такъв ред, балансиран и създаден за нашата реалност и нашите правни и икономически условия, ефектът ще е положителен в следните посоки – ще се ограничи произволът с права и измамите; ще има превенция и дисциплина и за кредитора, и за длъжника.
Марин Киров е юрист и експерт по законодателство, участва като консултант в промените в конституцията от 2015 г. в глава “Съдебна власт” и Съвета по съдебна реформа, автор е на предложения и законопроекти в сектор защита на длъжника като закон за частния фалит, промени в ГПК в полза на длъжниците и др.