Само България се въздържа за закон за нулеви емисии до 2050 г. в ЕС - не е отразена позицията ни
Министрите на околната среда на страните от ЕС се споразумяха днес целта за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. да има законова сила. Споразумението се постигна на Съвета на ЕС в Люксембург, като нито една страна не отхвърли законопроекта. Само България се въздържа, предаде Ройтерс.
Решението за целевото намаляване на емисиите до 2030 г. бе оставено за обсъждане през декември.
Позицията на България да се въздържи беше одобрена от кабинета на заседанието му в сряда. В решението е записано, че за страната ни остава притеснителна липсата на някои ключови елементи като референцията към улесняващата рамка и принципът за технологична неутралност. Освен това не е отразена адекватно позицията на България относно поставянето на равна тежест между принципите за разходоефективност и справедливост и солидарност. Това са причините, поради които страната ни не подкрепя законопроекта. "Изрично следва да бъде подчертано, че досега Европейският съвет е разглеждал целта за климатична неутралност винаги в пакет с благоприятстваща рамка, която да стимулира конкурентоспособността и да позволи справедлив и социално балансиран преход, който отчита националните особености и правото на държавите членки да изберат своя енергиен микс", пише още в решението на Министерския съвет.
За България очакванията са да покрие целите от 40% намаление на вредните емисии до 2030 г. Това бе потвърдено от премиера Борисов на срещата на Европейския съвет през миналата седмица. "Това беше предела на нашите сили да се справим сами. Моите политически опоненти в България се надпреварват да говорят как искат да запазят миньорите, мините и топлоелектрическите централи, но в Европейския парламент социалдемократи, десни извън ГЕРБ, либералите от ДПС, от БСП са гласували за 60% таван", отбеляза министър-председателят Бойко Борисов.
Законът за климатичните промени ще послужи като основа на европейския план за съкращаване на емисиите на парникови газове, който ще повлияе на всички сектори - от транспорта до тежката промишленост, за което ще са нужни стотици милиарди евро годишни инвестиции.
„Законът ще даде на Брюксел правната възможност да действа, когато тези, които дават обещания, не изпълнят обещанията си“, изтъкна Франс Тимерманс – изпълнителен зам.-председател на Еврокомисията, отговарящ за Зеления пакт и борбата с климатичните промени.
Екоминистрите се споразумяха да превърнат целта за нулеви емисии до 2050 г. в цел за целия Европейски съюз, а не изискване за отделни държави, отбелязва Ройтерс. Потенциално това ще позволи на някои държави да имат по-големи емисии, ако други направят по-големи съкращения.
Европарламентът, който заедно със страните от ЕС трябва да съгласува окончателния закон, иска да направи целта обвързваща за всяка държава. Министрите се договориха ЕС да определи цел за намаляване на емисиите до 2040 г. Комисията може да обмисли нови законодателни мерки в тази област, ако сегашните се провалят.