Когато обвинителите са прекалено тромави по закон, страдат и обвиняемите
Прокуратурата предлага съществени промени в НПК
Пътят до истината за престъпленията у нас е по-усложнен, отколкото във Франция и САЩ
Има логика да се променят правилата за СРС при отвличане
Обсъдихме предлаганите от прокуратурата промени в Наказателно-процесуалния кодекс с различни специалисти по наказателно право.
Прокурорите като цяло са “за”. Нормално една част от адвокатите не са много ентусиазирани. Съдиите подкрепят редица от предложенията.
Но различни мнения има при всяка промяна в процесуалните закони. Причината е, че има разнопосочни интереси. Не може да се отрече, че предложението на държавното обвинение е добре аргументирано, с анализ на чуждестранното законодателство, съдебната практика и теорията.
Известно е, че нашият наказателен процес е много формализиран. За разлика от други държави – например Франция, почти всички щати в САЩ и другаде - обвинителният акт и съдебните решения са твърде дълги, понякога надминават 100 стр. И се цитира всяко действие в досъдебното производство – къде и при какви условия е извършено. Това усложнява и забавя наказателното производство. Да, трябва да има достатъчно гаранции за обвиняемите и подсъдимите. Но не бива производството да заема неадекватно дълго време. Това се отразява на ефекта от наказването. При прекомерно дълги производства често потърпевши са и самите обвиняеми и подсъдими.
В експертното предложение от 33 страници на държавното обвинение до Народното събрание се отбелязва, че предложените промени са съобразени с:
- констатациите и препоръките в независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата, извършен от представители на Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК през 2016 г.
- докладите за България по Механизма за сътрудничество и проверка през последните няколко години.
l Едни от интересните предлагани промени са тези в специалните разузнавателни средства (СРС).
Прокуратурата предлага да се предвидят по-дълги срокове за използване на специални разузнавателни средства при разследването на извършено тежко умишлено престъпление по глава първа от НК (измяна, предателство и шпионство и др.), както и на престъпления във връзка с организирани престъпни групи.
В момента срокът за прилагане на СРС е до 2 месеца, като може да се удължават до не повече от 6 месеца.
От прокуратурата предлагат при делата срещу организирани престъпни групи първоначалният срок за прилагане на СРС да е до 4 месеца и да има възможност за удължаване до 12 месеца. Предлага се също в тези случаи СРС-тата за служител под прикритие първоначално да са до 6 месеца, като може да се удължават до 18 месеца. Има резон в изложеното от прокуратурата:
Мотиви за това се извеждат от спецификите на дейността на организираните престъпни групи и от необходимия по-дълъг период от време за проследяването ѝ, а за агентите под прикритие - и от продължителния период от време за инфилтриране в престъпната група и създаване на отношения на доверие. Тези престъпления са не само внимателно подготвяни, но също така професионално осъществявани и прикривани.
Актовете по разрешаване на СРС са вид актове на съдебната администрация в наказателното производство. Ето защо нормално е искащият разрешението да може да се защити срещу отказ за прилагане на СРС. Затова държавното обвинение предлага и да се предвиди възможност за протестиране на разпорежданията на съда, с които се отказва прилагането на СРС. И това да става пред председателя на горестоящия съд.
Е дни от престъпленията, които се отразяват най-тежко върху личността, са отвличанията. В тези случаи използването на СРС е мощен механизъм за предотвратяването им. Ето защо виждаме резон отвличането и противозаконното лишаване от свобода да бъдат добавени към престъпленията, при които може да се използват СРС срещу свидетел с негово съгласие.
Във Франция процесуален закон предвижда възможност за подслушване на телефонни разговори, ако се разследва престъпление, за което наказанието е поне 3 г. лишаване от свобода.
l Като се позовава на научни изследвания прокуратурата констатира прекомерния формализъм при събирането на доказателствата в наказателния процес. И предлага не всяко формално нарушение при събиране на доказателства да води до негодността им.
В голяма част от наказателните производства в развитите държави има разграничаване кои нарушения при събирането на доказателства ги правят негодни. И кои водят само до някакъв вид отговорност на извършилото нарушение длъжностно лице.
В англосаксонският свят например съдебната практика определя кои нарушения по принцип са съществени и в кои случаи следва да се прави конкретна преценка от съда. Има неголяма група държави, където всяко нарушение прави събраните доказателства негодни. В две тълкувателни решения на наказателната колегия на ВКС от 2002 и 2018 г. се прави разграничение между съществени и несъществени процесуални нарушения.
Като цяло могат да се подкрепят предложенията за известно опростяване на обвинителния акт. Всъщност прокуратурата отбелязва, че следва да се запази висок стандарт при доказване на елементите на престъплението – самото деяние, авторството и вината. Но не е необходим същият формализъм за други обстоятелства, като например за гражданската отговорност, която носят извършителите към пострадалите. Прокуратурата изтъква, че докато българският НПК изисква прокурорът да е “убеден”, че са събрани необходимите доказателства за извършване на дадено престъпление, то във френския НПК се употребяват термини като “прави възможно”, “му се струва”, “прецени” – термини, които не изискват категорична убеденост.
От френския НПК може да се направи изводът, че обвинението следва да бъде повдигнато при обосновано предположение за извършено престъпление, правната квалификация на фактите, които съставляват преследваното деяние, същността на обвинението и самоличността на обвиняемия. В немския НПК се изисква разследването да дава достатъчна причина за повдигане на обвинение.
l Прокуратурата прави и предложения не само в нейна полза – напр. да могат да се обжалват и актове на съда, с които се отхвърлят исканията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Известно е, че наказателното производство се удължава много, когато досъдебното производство се връща. Прокуратурата предлага това да не се случва, когато едно съществено процесуално нарушение може да бъде отстранено от съда. Трябва да отбележим, че въведеното в НПК през ноември 2017 г. разпоредително заседание в известна степен ограничава причините за връщане на делото на прокуратурата в случай на съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила.
С този нов за НПК подход значително се дисциплинират страните в наказателния процес, за да се съкращават сроковете за разглеждане на делото.
l Държавното обвинение предлага също да бъдат разтоварени общите наказателни съдилища, като военните съдилища и прокуратури гледат и престъпленията, извършени от служители на ДАНС, МВР, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието по повод изпълнение на службата им.
Естествено, направените предложения ще са предмет на дискусия от специалистите – практикуващи юристи и преподаватели.
* Владимир Иванов е завършил право в Сорбоната и практикува наказателно право във Франция и България.