Васко Василев: Когато заминах за Москва на 8 г., трябваше да забравя, че съм детето чудо
Много музиканти сега ще загубят работата си, но ще останат най-добрите
Популярният по цял свят цигулар Васко Василев отпразнува своя 50-годишен юбилей. Той избра да отбележи повода с българските си фенове и направи концерт навръх рождения си ден - 14 октомври, в София. На следващия ден в ранни зори отпътува от страната ни за поредните си музикални ангажименти.
Наричан детето чудо, още като невръстно хлапе заминава да учи цигулка в Москва. През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон, с който редовно свири и като солист. Свирил е с много световни знаменитости, сред които Стинг, Майкъл Джексън, Мадона, Пласидо Доминго.
- Празнувахте много хубав юбилей - 50 години, какво виждате, когато се обръщате назад?
- Празник… и напред, и назад виждам усмивки, музика, вдъхновение, дестинации, любими хора… много ноти…
- Направихте концерт в София навръх рождения си ден.
- Да, подготвих за българската публика една разходка.
- По време на строгите ограничителни мерки хората си дадоха сметка за много неща. Какво спечелихте и изгубихте вие по време на изолацията?
- Опитвам се да мисля позитивно – научих много неща в друга посока в моята професия. Дооборудвах си студиото, научих се как да записвам сам, да правя микс, да снимам видео. Нищо от това не ми беше излишно, така че всъщност вярвам, че всичко е въпрос на гледна точка в този живот.
- Колко е труден в момента животът на един музикант? В Италия имаше протест-пърформанс на всички, свързани с този бизнес.
- Откровено казано, мисля, че доста музиканти ще загубят работата си или поне няма да имат възможност да я практикуват както преди, но може би така ще се отсеят пък само най-добрите. Много е трудно за цялата индустрия – наблюдавайки бегло нещата в България и по-задълбочено в Англия, смятам, че
тук е доста
по-оптимистично
в момента
От друга страна, не мисля, че дори толкова голямо изпитание е в състояние да зачеркне един толкова голям отрасъл като шоубизнеса, т.е. рано или късно всичко ще си дойде на мястото. Не обичам да драматизирам – ще се наложи да мислим, да сме гъвкави, да отстъпваме пред кризата, но това не означава да спрем да опитваме и да се адаптираме към всичко, което предстои. Като вечен оптимист вярвам, че е за добро и че рано или късно нещата ще си дойдат по местата.
- Какво ви предстои след София?
- Още на другия ден след концерта излетях за Валенсия, където ме чакат няколко срещи за финални уточнения на един важен предстоящ запис. Свързано е и с видеопродукция, която пък е ключова за нов проект, върху който работим. Надявам се хората да сме достатъчно разумни и внимателни, да спазваме това, за което призовават лекарите – маски, дистанция, дисциплина и лична хигиена, за да не задълбочаваме проблема и да можем поне мъничко да се движим и работим.
- До този момент кои са били най-тежките и най-хубавите години в професионално отношение?
- Като се обръщам през рамо да търся такива моменти, ми е все по-трудно да ги разделя, може би
защото най-тежките
са били основа за
най-хубавите
впоследствие
Например, беше ми тежко на 8 г., когато заминах от София за Москва и попаднах на професорката си по цигулка – проф. Майя Самуиловна Глезарова. За да се занимава с мен, тя постави условие да забравя всичко, което знам до момента. А аз отидох там след професионална плоча от “Балкантон” зад гърба си, след главна роля в детски игрален филм с Невена Коканова, след роля на голяма сцена в Народния театър, след концерти като солист на сцената на зала “България”. Отидох като детето чудо, а тя ме накара да забравя за чудото и да стана детето с цигулката. Тогава беше тежко, но след това се оказа най-доброто решение, което и до днес ми помага в подготовката на нов репертоар и при динамичната смяна на различни музикални програми.
- А в личен план?
- В личен план е като при всеки нормален човек - тежките моменти са свързани със загуба на близки хора или проблеми със здравето на хората, които обичаме, но извън това всъщност животът е прекрасен.
- Пуснахте музикален фото-албум, разкажете малко повече за него.
- Това е проект на Христо Русев, цялата инициатива и идея са негови. С Христо се познаваме от доста години. В началото
бягаше от
училище,
за да снима
по време
на моите
концерти,
постепенно се превърна в изключителен професионалист като фотограф. Преди около година ми разказа за тази идея и аз веднага я приех. Той ме придружи по време на турнетата ми в Испания, Англия, Япония и последното национално турне в България. Повече кадри са от тези 4 държави и сега, като ги видях подредени, смятам, че наистина е свършил страхотна работа, която благодарение на професионализма на екипа на “Книгомания” е факт в най-добрия възможен вид.
- Избирайки снимки за фото-албума, с какви спомени са свързани кадрите?
- В този фотоалбум аз съм само обект, цялата идейна концепция и селекция на кадрите са на неговия автор – фотографа Христо Русев. Албумът е неговата гледна точка към мен, неговият разказ. За мен беше голямо удоволствие да се видя през обектива му и подходих с детинско любопитство. Не съм се бъркал нито в избора, нито в решенията му.
- Миналата година разказахте, че искате да се научите да свирите на фламенко китара, но ви трябва свободно време. Използвахте ли периода на изолацията за тази своя мечта?
- Не, не ми остана време. Не искам да има нова изолация, но ако се наложи, може би това ще е 2-рият етап?
- Коя е музиката, която искате да изсвирите, а още не сте успели?
- О, има огромно количество музика, която не съм изсвирил. Всичко ми е интересно, любопитно, особено извън класическата музика – поп, рок, филмова музика. Има много интересна музика, която може да бъде интерпретирана на цигулка.
- Направихте поредица концерти с фламенко музика. Какво следва?
- Знам ли, може би някакъв друг танц. Танго или валс, а защо не ръченица.