Стела Кириакиду: Държавите в ЕС имат последна възможност да засилят действията си, за да не се повтори ситуацията от пролетта
COVID показа, че здравните системи не са подготвени за извънредни ситуации, казва комисарят по здравеопазването и безопасността на храните
Общите правила са достатъчно тестване, проследяване на контактите, болничен капацитет и готовност за по-строги мерки при увеличаване на случаите в ЕС
- Комисар Кириакиду, наложи се да останете под карантина след контакт със заразен с коронавирус. Как се чувствахте?
- Спазвах стриктно всички съвети за безопасност от началото на пандемията и много сериозно поемам личната си отговорност и тази на моя екип. Докато не разполагаме с безопасни и ефикасни ваксини или терапевтични средства, ние всички като граждани сме на първата защитна линия срещу COVID-19. Степента на нашата самодисциплина и способност да се придържаме към мерките ще предопредели следващите месеци.
Веднага след като ме информираха, че съм била в близък контакт с лице, заразено с коронавируса, незабавно взехме мерки. Оттогава бях тествана два пъти и дадох отрицателен резултат. Карантината ми приключи миналата седмица, като през цялото време се чувствах физически много добре. Но изолацията и несигурността да не знаеш дали сам си изложен на риск, или си изложил на риск друг човек, не е лесна и мислите ми са с всички, които в този момент са изправени пред този проблем.
Мерките, свързани с коронавируса, не са лесни за никого. Този вирус
преобърна света ни с
главата надолу, оказа
огромно икономическо
и социално въздействие
и промени начина ни
на живот
И това продължава вече много месеци. Наясно съм и разбирам, че на някои места се наблюдава сериозна умора от мерките за физическа дистанция, на желание просто да се върнем към живота си преди COVID-19. Но това в момента не е възможно.
Нека подчертая това достатъчно силно - ние всички сме отговорни един за друг. Всички ние независимо от възраст или уязвимост трябва да продължим да спазваме физическа дистанция, да носим маски, да си мием ръцете, да се опитваме да се срещаме само в рамките на тесен социален кръг от роднини и приятели и да останем вкъщи, ако се чувстваме зле.
- Седем месеца след началото на пандемията каква е равносметката - за кои страни от ЕС беше тя най-голямо предизвикателство за икономиката и здравната система?
- COVID-19 е кризата в общественото здраве, от която всички се страхувахме. Въпреки че е твърде рано да се оценяват дългосрочните икономически въздействия,
нито един бизнес или
гражданин не е останал
незасегнат
Разбира се, всички държави членки бяха засегнати по различен начин и не всички са имали еднакво развитие по едно и също време, нито са реагирали с еднакви мерки. Не бих правила класация колко добре са се справили здравните системи в държавите от ЕС, но онези, които вече разполагаха с добре оборудвана инфраструктура и бяха инвестирали най-много в здравните си услуги, имаха по-добър старт.
Това, което стана очевидно, е, че здравните системи не са достатъчно подготвени за извънредна ситуация от такъв мащаб и че трябва да увеличим капацитета си за управление на кризи в здравеопазването. Затова след няколко седмици ще представим нови предложения за подготвеност и устойчивост при извънредни ситуации, свързани със здравето.
- На какво се дължи ръстът на заразените в Европа през последния месец? Това е вълната, която увеличи заразените на Балканите, или е нова, която вече дойде и тук?
- Няма категоричен отговор на това. Причините за увеличаване на случаите варират в широки граници, не само между държавите-членки на ЕС, но и в самите тях. В някои случаи това може да отразява увеличение на тестването или промени в начина на установяване на случаите. В други се дължи на трайно предаване в рамките на общността, големи локални огнища и внос на случаи от пътувания.
Има много фактори, които трябва да се вземат предвид. Но това, което е валидно за всички, е да се осигури достатъчно тестване, проследяване на контактите и болничен капацитет, както и готовност да се обмислят по-строги мерки, когато случаите се увеличават в целия ЕС.
- Как се подготвя Европейският съюз за очакваната тежка зима?
- Преди лятото, знаейки какви биха могли да бъдат последиците от постепенното премахване на ограниченията и увеличаването на пътуванията през ваканциите, изпратихме ясно послание за необходимостта държавите членки да бъдат подготвени.
Преди две седмици отправих силен призив към всички в ЕС, че това може да е последната им възможност да засилят действията си, ако не искаме ситуацията от пролетта да се повтори.
Това означава, че трябва да разполагат с подходящи системи за тестване и проследяване на контактните лица, за да наблюдават евентуални огнища, както и с достатъчен капацитет в болниците, оборудване и лекарства през следващите месеци. С напредването на есента и зимата ще бъде важно
да увеличат
покритието на
ваксинациите
срещу грип, за да
се предотврати
“двойна
епидемия” от
COVID-19 и
сезонен грип
Всички трябва да са готови да въведат незабавно необходимите мерки. И ние подкрепяме държавите членки с инструментите за това — от насоки за нефармацевтични мерки за противодействие в различни условия, съвместни обществени поръчки за доставки на оборудване и консумативи за интензивни отделения и лечение, през общи критерии за пътуване с цел по-голяма яснота за нашите граждани и предприятия, до, разбира се, продължаващата ни работа във връзка с ваксините.
Това, което правим сега, ще определи дали сме изправени пред всеобща втора вълна на зараза, или ще се справим с проблема още в зародиш.
Нашата роля е също така да наблюдаваме и предоставяме насоки и съвети, както и да подкрепяме действията, предприети от държавите членки.
- България беше обявена за една от най-рисковите европейски страни за разпространение на коронавируса. На какво се дължи това и какви са наблюденията ви за това как се справя страната ни в борбата със заразата?
- В момента България като цяло следва тревожните тенденции, които, за съжаление, наблюдаваме в много държави членки, а именно висок и нарастващ процент на предаване. Както вече казах, причините за това увеличение се различават в отделните държави, което прави изключително важно всяка държава членка да ги идентифицира в конкретния си контекст и да подходи по подходящия начин.
Това, което мога да кажа, е, че в началната фаза на кризата
България
предприе бързи и
строги мерки за
спиране на
разпространението
на вируса,
в съответствие с много препоръки на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) , които в крайна сметка бяха успешни. Увеличаването на броя на случаите изисква силна реакция от страна на всички държави членки, съсредоточена върху мерки за ограничаване и смекчаване на последиците, за да се контролира предаването сред по-младото население и да се защитят по-изложените на риск, най-уязвимите и здравните работници. Това, което също е важно за всички държави членки сега, е да бъдат готови за всякакви възможности за развитие на ситуацията, като разполагат със стабилни системи за тестване и проследяване на контакти, за да могат бързо да изолират случаите и да подготвят здравните си системи с оборудването, което ще е необходимо за следващите седмици и месеци.
- Кои са другите рискови страни за разпространение на коронавируса?
- За съжаление, понастоящем положението буди безпокойство в целия ЕС. Всъщност в някои държави членки положението е дори по-лошо, отколкото по време на пика през март. Това е реална причина за безпокойство. Това по същество означава, че предприетите мерки за контрол просто не са били достатъчно ефективни или не са били прилагани или спазвани, така както е трябвало.
Многоочакваното и необходимо премахване на ограниченията, което се случи през пролетта и лятото, доведе до това, което постоянно предупреждавахме – увеличение на случаите. Това, което виждаме, е, че броят на случаите буди тревога не само в някои големи държави членки като Испания и Франция, но и в по-малки като Чехия и Малта.
Въпреки че хората с положителен тест за COVID-19 сега са предимно по-млади и смъртността е по-ниска от преди,
започваме да
наблюдаваме
по-голяма
натовареност на
интензивните
отделения Съществува съвсем реален риск смъртността да се увеличи отново, ако вирусът достигне уязвими групи, като възрастни хора или хора с придружаващи заболявания.
Ето защо миналата седмица изпратих много ясно послание до всички държави членки: Не трябва да се отпускаме. Кризата не е отминала. Като комисар по здравеопазването моя отговорност е да съм бдителна и този подход съм възприела през последните месеци. Моята задача беше да координирам и да изпращам ясни съобщения до страните относно действията, които трябва да се предприемат, и то проактивно, преди да е станало твърде късно.
- Какви са съветите ви към страната ни и хората за още по-добър контрол на заразата?
- Намираме се в много деликатен момент на кризата. Колективните ни решения през следващите седмици и месеци ще определят дали можем да избегнем широкомащабно възраждане на вируса, което, разбира се, искаме да избегнем на всяка цена. Това може да се случи само ако държавите членки и гражданите работят заедно.
За страните от ЕС изпратихме ясно послание преди лятото: Ще им окажем подкрепа, за да са готови за всякакви възможни сценарии, докато преминаваме през кризата. Също така многократно съм подчертавала, че чувството ни за индивидуална и колективна отговорност като граждани ще подпомогне или ще попречи на успеха ни в борбата с вируса. Посланието ми е кристално ясно по този въпрос: Всеки трябва да прояви отговорност и самодисциплина и да следва здравните съвети, когато става въпрос за носене на маски, измиване на ръцете и спазване на дистанция. Така се пазим взаимно.
- ЕК сключи споразумения с фармацевтични компании, разработващи ваксина срещу коронавируса. Общо колко дози се очаква да бъдат предоставени в резултат на тези споразумения и каква част от тях ще бъдат за България?
- Безопасна и ефективна ваксина би била най-сигурната стратегия за излизане от пандемията с COVID-19. Това обаче няма да бъде панацея или вълшебна пръчка. Ваксината сама по себе си не може да реши кризата, особено в краткосрочен план. Тя ще постави началото, когато ще обърнем съотношението на силите в наша полза срещу вируса. За постигането на това и за да се гарантира достъп за всички в света, независимо къде се намират, се изискват усилия и сътрудничество на световно равнище, а ЕС е в челните редици на тази работа.
Досега сме сключили три споразумения, последното от които с компанията “Джонсън и Джонсън”, и са приключили проучвателни разговори с още три компании, разработващи ваксини. Всичко това са важни етапи за гарантиране на достъпа ни до първите ваксини срещу COVID-19, след като се докаже ефективността и безопасността им и се получи одобрение от Европейската агенция по лекарствата.
- Коя от компаниите е в най-напреднал етап и кога се очакват първи доставки? На какъв етап са останалите компании?
- Разработването на ваксини е винаги трудно да се предвиди, особено в този момент, когато изследователите по света работят на пълни обороти, за да разработят безопасна и ефективна ваксина в рекордно кратък срок и в световен мащаб - нещо невиждано досега.
Що се отнася до графика, все още не можем да отговорим със сигурност и на този етап всяка прогноза е рискована. Производството и доставката на потенциална ваксина ще зависи от различни фактори, като основният, разбира се, е напредъкът на кандидата за ваксина в клиничните изпитания, което е от съществено значение за определяне на нейната безопасност и ефективност. Както видяхме, може да има неочаквани отклонения.
Но имаме добри индикации, че първата ваксина може да е налице в началото на следващата година, ако не и по-рано. Миналата седмица Европейската агенция по лекарствата започна така наречения периодичен преглед на данните за ваксината на Astra Zeneca, вече започна и прегледът на ваксината, разработена от BioNTech и Pzifer.
След като имаме одобрена, безопасна и ефикасна ваксина, трябва да се съберем и заедно да видим как ваксинацията ще бъде разпространена в различните държави, което включва гарантиране на защита за най-уязвимите сред нас. На равнище ЕС държавите членки постигнаха съгласие за подробен план за ваксинация срещу COVID-19 и какво следва да се вземе предвид при изготвянето на бъдещите национални или регионални планове за ваксинация. Държавите членки остават отговорни за вземането на решения относно своите програми за ваксинация, но от наша страна скоро ще представим конкретни препоръки за общоевропейски подход.
- Какво е отношението ви към руската ваксина, за която се твърди, че е готова?
- Много неща се изговориха за руски ваксини. На този етап не мога да коментирам, още събираме информация за тяхното качество, безопасност и ефективност. Европейската агенция по лекарствата е в контакт с руските компетентни органи. Въпреки че напълно подкрепяме разработването на ваксина възможно най-бързо, не можем да направим компромис с безопасността и качеството на ваксината. Безопасността е основен приоритет.
- Извън коронавируса, основен ваш приоритет, с който оглавихте поста комисар по здравеопазването и безопасност на храните, е борбата с рака. Поехте ангажимент да изготвите стратегия, която да се прилага в целия ЕС. На какъв етап е тя, какви цели залага и какви идеи за реализирането им?
- Въпреки значителните предизвикателства, породени от кризата с коронавируса, Европейският план за борба с рака остава основен приоритет за мен. Графикът за приемане на плана остава непроменен и работата ни продължи с пълна скорост по време на пандемията.
Това, което бих искала да постигна с него, е да насърча един по-цялостен и приобщаващ подход към рака на политическо, социално и икономическо равнище, за да се намали въздействието на болестта и да се преодолее неравнопоставеността в здравеопазването, която съществува в Европа. Става въпрос за това да се намали броят на диагностицираните ракови заболявания, да се намали страданието на хората, които се сблъскват със заболяването, и да се подобри животът на болните от рак и техните семейства.
2020 г. е особено
трудна за
болните от рак
Пандемията предизвика допълнителен страх, несигурност и изолация. Здравните услуги бяха сериозно засегнати от прекъсвания, а програмите за скрининг и лечение бяха забавени. За мен представянето на амбициозен Европейски план за борба с рака стана още по-важно с оглед последиците от пандемията.