Споразумението Макрон-Ердоган и неуспехът на гръцко-кипърските крайности в Източното Средиземноморие
Добрите вести трудно се превръщат в новини, но когато става дума за телефонния разговор Макрон-Ердоган, след месеци на обвинителни тиради и години на разногласия, тласкащи към конфликт, е събитие, което лесно привлича вниманието.
Преди две седмици Европейският съвет бе отложен заради контакта и възможното заразяване с Ковид-19 на председателя на съвета Шарл Мишел. Срещата ще се проведе на 1 и 2 октомври при съвсем различни обстоятелства, след като президентите на Франция и Турция - Еманюел Макрон и Реджеп Тайип Ердоган, проведоха изяснителен телефонен разговор, който подреди нещата и позициите на двете страни преди проучвателните гръцко-турски преговори. Срещата на Европейския съвет е предшествана и от телефонни разговори на високо равнище Турция-ЕС и Турция-Германия, водени от президента Ердоган, канцлера Ангела Меркел и Шарл Мишел. Резултатът е силно успокояване на напрежението и ограничаване на ангажираността на ЕС за конфликт с Анкара в лицето на гръцко-кипърските ексцесии.
Френско-турските разногласия и последиците им за НАТО
Френско-турските отношения не са особено добри от години. Започвайки от 2016 г., след опита за военен преврат срещу Ердоган на 15 юли, последван от силни репресии и поголовни арести на гюленисти в армията, разузнаването, външните работи, правителството и правосъдието, отношенията силно се напрегнаха, кулминирайки в изрични декларации на Франция, които блокираха всяка европейска перспектива на Турция - държава, която и днес е в официални преговори с европейските институции, които на практика са замразени.
Но кулминационната точка на напрежение започна да наближава с отказа на Турция да защити или поне да обсъди френските интереси в Сирия, и най-вече с турско-либийското споразумение и подкрепата на Турция за Правителството на националното съгласие в Триполи на Файез Сарадж, признато от ООН, за сметка на правителството в Тобрук и бунтовническия генерал Халифа Хафтар, подкрепян от французите и руснаците. Във всичко това се намеси и кризата в Източното Средиземноморие - вечното напрежение между Турция и Гърция, и съответно с кипърските гърци.
Франция се намеси в Източното Средиземноморие с кораби и самолети, участващи в учения, организирани в Кипър и в Гърция. Турция отговори, че така се нарушава споразумението от 1960 г. след кипърската криза и опита за преврат на режима на полковниците срещу кипърското ръководство чрез опита за анексиране на Кипър от Гърция. Споразумението посочва, че Великобритания гарантира суверенитета на бившата си колония, което се изразява на практика чрез отсътствието на каквито и да било други категории войски на разделения остров. Припомняме, че Кипър бе на път да се обедини, но стъпката бе блокирана на референдум през 2004 г. чрез отхвърляне на плана Анан не от кипърските турци, които го подкрепиха с 65 процента от гласовете, а от кипърските гърци, които разполагаха с гарантирано влизане в ЕС.
Това е единственият случай на европеизиране, който не е довел до разрешаване на даден конфликт, а до разширяването му, откъдето следва и специалната отговорност на ЕС по това досие, останало без решение. На тази основа се оформи и разногласието в Източното Средиземноморие: неделимитирана зона, различия и проекти за газопроводи, които изключват Турция и кипърските турци.
И ако това е "първородният грях", то други елементи тласнаха нещата към прословутото изявление на Еманюел Макрон преди срещата на върха на НАТО в Лондон през декември миналата година, когато той заяви, че Алиансът е в мозъчна смърт. Оттук тръгна и процесът на размишления за увеличаване на политическата роля на НАТО и нуждата от координация между съюзниците в трети страни, процес, който все още продължава.
Гафовете и гръцко-кипърските ексцесии, които промениха подкрепата на ЕС
Франция и Еманюел Макрон винаги са били смятани за защитници на ЕС, на страните членки и отговорни за отбраната след Брекзит. На тази база позицията на Франция е легитимна, макар и да крие предишно недоволство по отношение на Турция, откъдето произлиза и намесата в конфликта редом до Гърция и Кипър. И тръгна потоп от недипломатични изказвания и тежки думи между двете съюзнички. Но генералният секретар на НАТО успя на среща на високо равнище да затвори спорната тема. Та дори генерира сега гръцко-турски технически преговори и дискусии, отхвърлени първоначално от гръцката страна с един най-малкото непочтителен жест.
Това бе началото на поредица от последователни гафове, която промени европейската подкрепа за Кипър стъпка по стъпка. Телефонният разговор във вторник (22 септември) между Макрон и Ердоган бе финалната точка в този процес, предшестван от съгласието на Гърция за двустранни проучвателни разговори и преговори с Турция. Гърция първо направи недипломатичния жест да откаже техническите преговори с посредничеството на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. След това Атина раздразни Германия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, чрез подкопаване на преговорите с германско посредничество след подписването на споразумението за делимитиране с Египет - конкуретно на турско-либийското, и обявяването на едностранно разширяване на изключителната икономическа зона на гръцките острови, включително намиращите се в непосредствена близост до турския бряг.
По същото време гръцкият премиер Мицотакис посети един такъв остров, на един километър от турския бряг, докато на други острови започнаха различни военни операции и инсталиране на военно оборудване. Тези жестове бяха интерпретирани като провокация от страна на Турция, но и от страна на Германия и ЕС, защото те заплашваха конкретно рамката за диалог. Войната на думи и прелитането на турски самолети над гръцките острови задълбочиха кризата.
На всичкото отгоре Кипър направи най-голямата грешка: блокира приемането на санкции срещу Беларус на Лукашенко, поставяйки като условие приемането на санкции срещу Турция. Блокирането на въпрос от общ европейски интерес с индивидуално условие е дълбоко неевропейско поведение, като се има предвид склонността и силата на ЕС в постигането на консенсус между много страни членки. Жестът бе повторен на Съвета по външни работи на 21 септември, което необратимо отблъсна европейската подкрепа за Кипър. Това провокира и телефонния разговор на следващия ден, когато Франция сближи позицията си с тази на Турция.
Освен това Турция е важен партньор на ЕС. И Еманюел Макрон, въпреки своите войнствени изявления по адрес на Турция след военен сблъсък край бреговете на Либия, когато турски кораби блокираха френска проверка над плавателен съд, заподозрян в транспорт на оръжие за Либия в нарушение на ембаргото на ООН, всеки път намираше начин да подчертае статута на съюзник в НАТО и на важен европейски стратегически партньор на Анкара. Отношенията Турция-ЕС са изключително сложни и многообразни, откъдето следва и взаимната зависимост, както и невъзможността за реален мащабен сблъсък между двете страни без причиняване на големи загуби и за едната, и за другата.
Телефонен разговор за подновяване на френско-турското примирие
Телефонният разговор бе очевидно помирителен, предшестван от речите на двамата лидери в рамките на Общото събрание на ООН чрез интернет, речи, в които проличаха нюанси, а готовността за помирение бе очевидна. Реджеп Тайип Ердоган обяви регионална конференция за Източното Средиземноморие с последици за делимитирането и експлоатацията на енергийни ресурси, като настоя, че приоритет на Турция е разрешаване на разногласията чрез искрен диалог въз основа на международното право и воден от позиция на равенство, без да се толерират наложени мерки, провокации и атаки.
С едно око към Турция, и Еманюел Макрон говори за принципите на диалога между съюзниците, за необходимостта от мир в Средиземноморието, но не на цената на заплахи, а чрез уважение към международното право, сътрудничеството и уважението между съюзници. Телефонният разговор от онази нощ между двамата президенти няма как да има друго освен положително заключение.
Следих внимателно комюникетата на двете президентства - едно от нещата, които винаги препоръчвам на студентите, на които преподавам. Това е едно упражнение много по-богато на информация от обичайната досада на изобилието от неясни думи и кодирани дипломатически фрази. Президентът Ердоган подчерта недвусмислено факта, че източник на напрежение в Източното Средиземноморие е игнорирането на интересите на Турция и на кипърските турци - твърдение, което трудно може да се оспори с формулата на проекта EastMed, който игнорира и изолира Турция по един напълно неевропейски подход, който би изисквал включване и спазване на правата на всички. Турският президент подчерта и желанието за диалог и преговори, както и готовността за постигане на договорено решение, без да се посяга на правата на други, но при защита на собствените интереси и права съгласно международното право.
От другата страна - и Еманюел Макрон отправи апел към международното право и за преговори с добра воля за намаляване на напрежението в региона. Фактът, че проучвателните гръцко-турски преговори бяха лансирани, дойде в подкрепа на тези усилия, макар че френският президент настоя подобни преговори да бъдат водени и с кипърската администрация, която Турция не признава.
По-остри дипломатически комюникета от съдържанието на официалния разговор: стъпки към деескалация
И двете страни използваха собствени похвати за запазване на имиджа: във въпросните комюникета, ясно насочени към вътрешна публика, се появяват и по-твърди елементи, несравнимо по-тежки отколкото изглежда са били разговорите на финала. Президентът Ердоган съобщава, че е казал на Макрон, че Турция очаква от Франция да има отговорно и конструктивно поведение, а каналите за комуникация между двете страни да останат отворени през цялото време - една препратка към липсата на диалог, която доведе до изкуствено напрежение в отношенията между двете страни съюзнички, подчертавайки готовността на Турция за преговори. На друго място се посочва, че Турция очаква Франция да има по-благоразумен и конструктивен подход на европейско равнище.
На свой ред френският президент Еманюел Макрон съобщава, че е поискал във вторник от турския си колега Реджеп Тайип Ердоган да се ангажира недвусмислено с деескалация на силното напрежение със страните членки на ЕС Гърция и Кипър в региона на Източно Средиземно море. В допълнение комюникето отбелязва, че Макрон е поискал от Турция да уважава изцяло суверенитета на страните членки на ЕС, както и международното право, да се въздържа от всяко едностранно действие, което може да предизвика напрежение, и да се ангажира недвусмислено с изграждането на зона на мир и сътрудничество в Средиземно море. Френският президент е поискал също Турция да спазва изцяло оръжейното ембарго, наложено от ООН в Либия, както и интересите на своите съюзници в сферата на сигурността в Сирия.
Засегнати са били естествено и темите за Либия и Сирия, наред с напрежението в Източното Средиземноморие, но разговорът, продължил повече от час, е включвал и теми от двустранен интерес, въпроси на отношенията Турция-ЕС, както и други регионални теми, се казва в комюникетата. Съществуваха и по-остри изявления от второстепенни изразители на позициите на двете страни, които говореха за благоразумен подход към разговорите и очакване турският президент да реагира умерено на Европейския съвет, а турският министър на отбраната припомни, че са минали 200 години от наполеоновия период на Франция в Източното Средиземноморие. Все пак, сигналите са ясно насочени към намаляване на напрежението.
В допълнение, от източници излезе информацията, че в разговора е имало искане на президента Ердоган Франция да деблокира продажбата на френско-италианските противовъздушни системи SAMP-T Eurosam, снадбени с ракети Астер 30, и на проекта, подготвен с турските компании Аселсан и Рокетсан, който предвижда собствено производство на системи през следващите 10 години и трансфер на технологии, като европейската продукция следва да замени руската система С400, която не е оперативна и не е свързана със системата на съюзниците. В замяна президентът Макрон е поискал от своя колега да изясни целите на Турция в Сирия преди да започне дискусия за тази продажба и трансфер на технологии.
Това равнище на разговорите, фиксирано върху стратегически интереси и бизнес с оръжие, показва ясно преодоляване на най-големите бариери на различие, докато президентите прехвърлиха техническия диалог на равнище министерства и президентски институции за изясняване на подробностите по тези теми с перспектива към очевидно сближаване на позициите. Новина, която тласка и гръцко-турските отношения към помирение и заплашва изключителността и едностранното поведение на Кипър, което и без това е застрашено от прекомерното руско присъствие на острова, сочено като оказващо негативно влияние за санкциите срещу Лукашенко и срещу Русия на равнище ЕС. Резултатът е очакван в четвъртък и петък на пренасрочената среща на Европейския съвет.
-------------
*Юлиан Кифу е румънски политолог, преподавател в Националното училище по политически и административни науки в Букурещ, основател на Центъра за предотвратяване на конфликти и ранно предупреждение Букурещ, бивш съветник на президента на Румъния в периода 2011-2014 г., анализатор и автор на над 30 книги, посветени на международни кризи, конфликти, постсъветското пространство и въпроси на енергийната сигурност.
(БТА)