Радослав Миленков: Съвместни екипи на ЕЦБ и БНБ ще са отговорни за оценката на риска, стабилността и уязвимостта на значими банки
Европейската централна банка вече ще отговаря за надзора над определените като значими институции, ще има и определени директни правомощия и към по-малко значимите, казва подуправителят на "Банков надзор" и представител на България в ЕЦБ
Още акценти:
С присъединяването си към Единния надзорен механизъм БНБ получава достъп до надзорния капацитет на ЕЦБ и страните-членки в цялата му пълнота-стандарти, методология, аналитична подкрепа и т.н.
БНБ ще продължи да бъде националният компетентен орган за макропруденциалния надзор над банковата система
В надзора БНБ има своята последователна, консервативна и позитивно оценявана политика
Подуправител на БНБ в надзора на ЕЦБ нали това е новата ви позиция г-н Миленков? За доста хора този пост не говори нещо особено, затова най-напред да ви помоля накратко да представите новите си функции?
С присъединяването си към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) Българската народна банка получи правото да излъчи свой представител в Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Единният надзорен механизъм е названието на системата за банков надзор в Европа. Той включва ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави. Неговите основни цели са да осигурява сигурността и стабилността на европейската банкова система, да засили финансовата интеграция и прилагането на последователен надзор. ЕНМ е един от двата действащи към момента стълба на банковия съюз в ЕС, наред с единния механизъм за преструктуриране.
Като независима институция ЕЦБ упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи чрез установяване на общ подход към текущия надзор, предприемане на хармонизирани надзорни действия и коригиращи мерки и осигуряване на последователното прилагане на разпоредбите и надзорните политики. ЕЦБ има правомощията да извършва надзорен преглед, проверки на място и разследвания, да издава или отнема лицензи за банкова дейност, да оценява придобиването и разпореждането с квалифицирани дялови участия от страна на банките, да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС, да определя по-високи капиталови изисквания (буфери), за да противодейства на евентуални финансови рискове. Надзорните функции на ЕЦБ се изпълняват от нейния Надзорен съвет. Считано от 01 октомври 2020 г. с решение на УС на БНБ съм определен за представителя на Българската народна банка в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.
Вашият избор съвпадна с решението на ЕЦБ да постави под пряк свой контрол пет български банки. Така е изпълнено изискването те да са поне три, структуроопределящи за финансовата ни система. Какво означава този пряк контрол?
ЕЦБ ще бъде отговорна за надзора над определените като значими институции във всички аспекти на тяхната дейност – дистанционен надзор, инспекции на място, т.нар. хоризонтални функции: надзорна методология, оценка на модели, лицензии, оценка за надеждност и пригодност на членове на управителните органи на банките и т.н.. БНБ ще издава индивидуални административни актове по отношение на значимите институции единствено при искане, издадено от ЕЦБ и в пълно съответствие с него.
Това, че ЕЦБ ще наблюдава тези трезори означава ли, че те ще изпаднат от полезрението на българския банков надзор, или не? А останалите, които засега остават под контрола на БНБ при какви казуси ще имат „удоволствието“ също да се озоват в този списък?
За целите на директния надзор върху определените като значими банки БНБ ще определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които ще участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор.
Съвместните надзорни екипи ще са отговорни за цялостната оценка на риска, стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите кредитните институции. Те ще определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост вкл. допълнителните капиталови изисквания по Втори стълб на Базел II. Съвместните надзорни екипи ще правят оценка на адекватността на вътрешните оценки на капитала и ликвидността и рисковете за тях, на плановете за възстановяване, както и на адекватността на бизнес-модела и корпоративното управление на всяка една банка. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ ще участват в други комитети и структури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са ѝ възложени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.
Директният надзор над класифицираните като по-малко значими институции ще се осъществява от Българската народна банка, но при пълна хармонизация на надзорния процес с този на ЕЦБ. Считано от датата, от която започва тясното сътрудничество БНБ спазва насоките и исканията, издадени от ЕЦБ, и предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ по Регламент (ЕС) No 1024/2013, включително като издава необходимите административни актове. В тази връзка ЕЦБ ще упражнява контрол по прилагането на всички насоки и стандарти на Единния надзорен механизъм в работата на БНБ вкл. и по отношение на процеса на надзорен преглед и оценка и инспекциите на място. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване и отнемане на лицензии, одобрения на придобиване и освобождаване от класифицирани дялови участия в кредитни институции, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции на място, включително и поемане във всеки един момент на директен надзор над по-малко значими институции. За целите на надзора над по-малко значимите банки към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ е създадена структура, в която Българската народна банка ще участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от Единния надзорен механизъм.
Решението на Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка поставя на дневен ред въпроси, свързани с механизма на сътрудничество и промени в работата на БНБ при осъществяване на нейната надзорна дейност. Участието в Единния надзорен механизъм включва и предоставяне на ЕЦБ цялата информация, необходима за изпълнение на задачите на ЕЦБ, включително такава, която съставлява банкова и професионална тайна. Тясното сътрудничество ще бъде процес, в рамките на който както на БНБ, така и на кредитните институции ще се наложи адаптиране на модела на взаимодействие по отношение на надзорния процес, в който и двете страни – регулаторите и банките са участници. Ако по-малко значима банка изпълни съответните критерии за значимост, тя бива прекласифицирана от ЕЦБ като значима. Тогава националният надзорен орган прехвърля към ЕЦБ отговорността за прекия надзор. От друга страна, ако в три последователни години значима банка не отговаря на критериите за значимост, тя бива прекласифицирана като по-малко значима. Тогава пряката надзорна отговорност за нея се връща към БНБ.
От подбраните за пряко наблюдение банки липсва ПИБ, която кой знае защо всички очакваха да влезе в него? Обяснението за това отсъствие?
След като установи тясно сътрудничество с Българската народна банка и след като подложи на оценка съгласно ясно дефинирани критерии значимостта на банките у нас, Европейската централна банка обяви, че от 1 октомври 2020 г. ще упражнява пряк надзор над пет банки в България: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК АД, Обединена българска банка АД, Юробанк България АД и Райфайзенбанк (България) ЕАД. Така ЕЦБ осигурява изпълнението на регулаторните изисквания да извършва пряк надзор на индивидуално ниво над всички банки, които са част от значими групи и най-малко над трите най-значими банки във всяка държава. Това решение е част от процеса на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ съгласно решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 година.
Има ли разлики в методика, практика, критерии и законодателни решения между надзора на БНБ и на ЕЦБ и кои са те?
ЕЦБ оцени като част от процеса по присъединяване банковия надзор на БНБ като адекватен и съответстващ на стандартите на Единния надзорен механизъм. Оттук нататък действия са в посока на пълна синхронизация на надзорните практики. Българската народна банка ще продължи да бъде националният компетентен орган по отношение на макропруденциалния надзор над банковата система.
Какви са най-новите законодателни и оперативни решения за повишаване качеството на надзора над банковата ни система, които въведе централната ни банка от както вие сте на този пост?
Българската народна банка осъществява надзорната си дейност при спазване на най-високите регулаторни стандарти – Директиви и регламенти на ЕС, насоки на Европейския банков орган, Международни стандарти за финансова отчетност и др. Това бе част и от оценката за съответствие, която бе неразделна част от оценката, извършена от ЕЦБ в хода на подготовката за установяване на режим на тясно сътрудничество. Естествено, с присъединяването към Единния надзорен механизъм този процес ще придобие ново качество, най-вече по отношение на синхронизиране на най-добрите практики в надзора над банките.
Сигурна ли е банковата ни система? Как реагират банките на общата криза, породена от пандемията?
Българската банкова система посрещна началото на пандемията от COVID 19 със стабилни капиталови и ликвидни показатели. Преди началото на кризата съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) е 19.14%, а коефициентът на ликвидно покритие (LCR) – 270% към 31.12.2019. Тези показатели отразяват резултатите от консервативна макропруденциална политика на БНБ, насочена към поддържането на допълнителни капиталови и ликвидни буфери. По този начин банките в страната влязоха в периода на пандемия със стабилни капиталова и ликвидна позиция, с цел адресиране на очакваното негативно въздействие върху икономическата среда. Текущо съотношението за базов капитал от първи ред (СЕТ1) е 22.10%, а коефициентът на ликвидно покритие е 255% - повече от два пъти над минималното регулаторно ниво.
В ЕЦБ се вземат важни решения. Какво ще е влиянието на българската позиция – с право на глас, със съвещателен глас или част от публиката?
Както вече посочих, като член на Надзорния съвет на ЕЦБ ще имам същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.
Критиците на влизането ни в банковия съюз смятат, че ще бъдем затруднени при вземането на решения в интерес на богатите държави и в ущърб на по-бедните. Реален ли е този казус?
Както вече казах след установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ БНБ ще има свой представител в Надзорния съвет, който участва в обсъжданията с право на глас, както и представители, които ще участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор върху значимите институции. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ ще участват в комитетите и структурите на ЕЦБ по отношение на надзора. Независимо, че ЕЦБ ще осъществява надзор над определените като значими банки чрез своето участие в надзорните колегии. БНБ ще има възможността за участие в цялостния надзорен процес над банковите групи и техните дъщерни дружества, включително и в процеса на вземане на решение за надзорната стратегия за банковите групи, осъществявана от ЕЦБ и от гледна точка на бизнес модела и рисковия профил на банките, част от групата. Това обстоятелство е особено важно в случаите, когато дъщерното дружество има относително нисък дял в консолидирания баланс на групата, но е значимо за националната банкова система. В допълнение Българската народна банка ще продължи да бъде националният компетентен орган по отношение на макропруденциалния надзор над банковата система, като компетенциите в това отношение остават без промяна, а в това отношение БНБ има своята последователна, консервативна и позитивно оценявана политика.
Има ли България финансови ангажименти и какви са те заради особената форма на участието ни в Банковия съюз? Плюсовете от това членство повече ли са от минусите?
Oт yчacтиeтo в Eдинния мexaнизъм пo пpecтpy?тypиpaнe пpoизтече изиc?вaнeто Бългapия дa направи пъpвoнaчaлнa внoc?a в eвpoпeйc?ия Eдинeн фoнд зa пpecтpy?тypиpaнe (ЕФП). Част от сpeдcтвaтa в cъщecтвyвaщия бългapc?и Фoнд зa пpecтpy?тypиpaнe нa бaн?и, ?ъдeтo бяха акумулирани внoc?и oт бaн?итe в paзмep нa 701 млн. лeвa, бяха изпoлзвaни ?aтo изтoчни? зa изплaщaнe нa пъpвoнaчaлнaтa внoc?a.
Първоначалната вноска на България в Единния фонд за преструктуриране е 81 млн. евро, а допълнителната гаранция т българското правителство – 32.5 млн. евро. Единният съвет за преструктуриране ще поеме функцията на орган за преструктуриране на значимите кредитни институции и трансграничните групи, като ще cъбиpa тa?cи зa дeйнocттa cи. C пpиcъeдинявaнeтo ?ъм Бaн?oвия cъюз внoc?итe нa бaн?итe във Фoндa зa пpecтpy?тypиpaнe щe пpeтъpпят извecтнo нaмaлeниe, ?oeтo пpeдcтoи дa бъдe изчиcлeнo, тoй ?aтo цeлeвoтo нивo нa бългapc?ия фoнд дoceгa бeшe пo-виco?o oт?oл?oтo нивoтo нa ЕФП. EЦБ също cъбиpa тa?cи зa нaдзopнaтa cи дeйнocт от определнетите като значими институции.
С присъединяването си към Единния надзорен механизъм БНБ получава достъп до надзорния капацитет на ЕЦБ и страните-членки в цялата му пълнота-стандарти, методология, аналитична подкрепа и т.н. Ние и до момента сме участвали активно в дейността по надзора над трансграничните банкови групи, с най-високо ниво на консолидация в ЕЦБ. Сегашното ниво обаче разширява националните надзорни възможности и категорично добавя стойност в надзорните експертизи.
Да ви помоля за прогноза. Реалната икономика може ли да „зарази“ финансовата система и да се повтори в още по драстичен вид 2008/2009 г.?
Това, от което БНБ се ръководи е поддържане на капацитета на банковата система и отделните институции да устоят на неблагоприятни сценарии в развитието на средата. Банките в страната влязоха в периода на пандемия с висока капиталова и ликвидна позиция. Също така в рамките на своя мандат УС на БНБ приложи изпреварващи кризата мерки в общ размер 9.3 млрд. лв. във връзка с очакваното негативно въздействие върху икономическата среда. Мерките целят едновременно запазването на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите. Като цяло банките са в по-добра изходна позиция спрямо кризата от 2008 г.