Матеуш Моравецки: Битката при Варшава 1920 г. - една от най-важните годишнини на съвременна свободна Европа
Победата до голяма степен се отразява на освобождаването на европейските народи от тоталитарния мрак на комунизма
Полско-болшевишката война е основополагащ момент на съвременна Полша и решаващ момент за цяла Европа, макар това вероятно да не се осъзнава. Реален сблъсък между две различни цивилизации.
В историята има решаващи моменти, които начертават по-нататъшния ход на събитията. През ХХ век за Полша и Европа един от тези моменти е 15 август 1920 г. Тогава възродената през 1918 г. Полша води решителна победоносна битка с болшевишките войски, стремящи се да пренесат огъня на комунистическата революция в цяла Западна Европа, изтощена от материални и човешки загуби по време на Голямата война. Според британския дипломат Едгар д'Aбернон това е
18-ата по
важност битка
в световната
история
Битката при Варшава заслужава да бъде споменавана наравно със съюзническия десант в Нормандия през 1944 г. като повратен момент в борбата срещу тоталитаризма в Европа. Желязната завеса, разделила Европа в резултат на Ялтенската конференция, попречи значението на това конкретно събитие в историята на Европа да остане в световната памет по начин, който заслужава. Това се отнася както за масовата култура, така и за учебниците по история. Време е най-сетне да се запълнят празнините в европейската памет.
Годишнината от битката при Варшава следва да се чества не само във Варшава, не само в Полша, но и в цяла Европа. Край Висла печели Полша, но тази победа до голяма степен се отразява на свободата на европейските народи - свободата им от тоталитарния мрак на комунизма.
От историческа гледна точка 1920 година затваря поредица от събития, започнали в края на ХVІІІ в. с подялбата на Полша между Прусия, Русия и Австрия. Битката при Варшава е кулминацията на един от най-необикновените епизоди в европейската и световната история - изграждането на модерна нация. Нация без държава, възникнала върху руините на военно и политическо поражение (в това число многобройни полски въстания, крах на поредните субститути на държавата), в период, когато
Полша е заличена
от картата
на Европа,
продължил от края на XVIII век чак до края на Първата световна война.
Първият полски феномен, който трябва да споменем, е мащабът на трансформацията на полското общество от феодално към едно от най-модерните граждански общества в Европа, осъществена без собствени държавни институции. Огромната мрежа от социални, културни, спортни институции като дружество “Сокол”, финансови съюзи, научни дружества, училищни клубове за самообразование може да се сравни само с реформите на Япония в ерата Мейджи, осъществени от силната централизирана власт. Тази велика полска демократична революция през втората половина на ХІIХ век протича въпреки силите, окупирали Полша. Това доказва, че поляците са извлекли поука от собствената си история и са се консолидирали около най-модерните концепции - позитивизъм, демократични реформи, овластяването на жените и обществените маси. Ако нямаше победа на фронта на образованието, науката и обществената мисъл, нямаше да има победа на фронтовете, където се водят военни действия.
Тази необикновена история на първата полска демократична революция не е много позната в Европа. Всъщност това е история от ранга на такива литературни бисери като “За демокрацията в Америка” на Алексис дьо Токвил. Веднага след възстановяването на независимостта си
през 1918 г.
Полша приема
едно от
най-модерните
социални и
избирателни
законодателства
в западния свят. Чувството за общност, за възвърната свобода побеждава предразсъдъците и изкушението да се дискриминират по-широки социални групи. Полша трябваше да изгради единството и сплотеността на цялата нация. Интелектуалният труд, предприет в края на ХIХ век, трябваше да намери приложение в държавните дела заедно с възстановяване на обществените институции след 1918 година.
Така феноменът на Полша е история на демократизация, различна от западноевропейската. Това е история на демократизация, протичаща успоредно с възстановяването на независимостта и обществено-политическата субектност. Това е история за модерността, изграждана в противовес на империализма, абсолютизма и деспотизма на великите сили, доминиращи в Европа през ХІIХ век. Това е история, чийто кулминационен момент е издържаният тест за зрелост - Полша е изправена пред тоталитарна заплаха от страна на болшевиките по-малко от две години след възстановяването на своята независимост.
Войната с болшевиките е демонстрация на изключително политическо единство на полската нация. През юли 1920 г. е създадено Правителството на националната отбрана с премиер Винценти Витос, лидер на селското движение, и вицепремиер Игнаци Дашински, един от лидерите на полската левица. Политическите различия на бащите на полската независимост от всички лагери отстъпват на заден план,
те се обединяват,
за да защитят
съществуването
на държавата,
на току-що възроденото си отечество. В най-критичния за страната момент полският политически елит издържа теста за зрелост. Полското общество масово подкрепя военните усилия, с огромната ангажираност на Католическата църква. Болшевишките войски се изправят срещу народ, който няма да се откаже от своята трудно извоювана независимост.
Ключов момент на полско-болшевишката война е именно битката при Варшава - смело контранастъпление срещу болшевишките сили, нахлуващи навътре в Полша, под командването на маршал Пилсудски, началника на щаба Тадеуш Розвадовски и оперативните командири генерал Владислав Шикорски и Едуард Шмигли-Ридз.
Изтъкнатият френски военен историк Юбер Камон смята обходната маневра, осигурила победа на поляците в битката при Варшава, за еманация на Наполеоновата маневра.
С минимални
загуби поляците
разгромяват
мощната
болшевишка
армия,
настъпваща стремително към Западна Европа. Военната мобилизация на полското общество е забележителна, като се има предвид, че Полша е една от най-пострадалите в Първата световна война държави. Отговорът на поляците е забележителен. За това свидетелства удивително бързото темпо на формиране на Доброволческата армия под командването на генерал Халер, която много скоро надхвърля численост от 100 000 войници.
Пресата нарича победата на поляците “чудото на Висла” по аналогия с “чудото на Марна” през Първата световна война, когато френско-британските войски спират настъплението на германската армия.
Полско-болшевишката война не е само сблъсък между велики армии, грандиозно усилие на цялото общество и стратегически гений на командирите. Това е противоборство на разузнавателните служби, т.е. на кодове, ум и интелект.
Големият герой на тайния фронт на битката при Варшава е Ян Ковалевски, офицер от полското военно разузнаване, който разбива съветските шифри. Неговата работа прави възможно получаването на ключова информация, необходима за разработване на полската оперативна стратегия. Този невъзпят герой изиграва важна роля за спирането на съветската агресия срещу Европа през 1920 г. Нещо повече, по време на Втората световна война той е важна фигура в операция “Триног” на полското правителство в изгнание в Лондон, която трябва да подготви нахлуването на съюзниците на Балканите, като накарат Италия, Румъния и Унгария да се оттеглят от оста. За съжаление, под натиска на Сталин Рузвелт изоставя плана за десант на Балканите, за който настоява Уинстън Чърчил. Ако историята се беше развила по друг начин, Ян Ковалевски би могъл два пъти да спаси Централна и Източна Европа от тоталитарното господство на Съветите.
Стогодишнината от битката при Варшава е една от най-важните годишнини на съвременна свободна Европа. Поляците
спасиха Запада
от тоталитарен
геноцид,
описан от изтъкнати френски историци в известната “Черна книга на комунизма”. Преживяното от Полша по време на комунизма с неговите трагични и дългосрочни последици за нашата страна и полското общество често остава неразбрано. Наследството на посткомунизма е реален проблем, който деформира социалната и институционалната реалност в страните, претърпели демократична трансформация. След битката при Варшава Владислав Реймонт, изтъкнатият полски писател и нобелов лауреат, написва книгата “Бунт”, в която под формата на алегория изобразява бунта на животните срещу хората, разкривайки по този начин тоталитарните механизми.
Той прави това двадесет години преди Джордж Оруел и неговия известен роман “Фермата на животните”. Реймонт е имал възможността да напише тази книга, тъй като поляците са се сблъскали с комунизма много по-рано от Запада. Битката при Варшава бе и кулминация на полската демократична революция, продължила повече от пет десетилетия - една от най-необикновените и неразказани истории на Европа от втората половина на ХIХ и началото на ХХ век. Това е история за огромен патриотизъм, религиозност, военен гений и значението на шифрите.
Полско-болшевишката война е основополагащ момент за съвременна Полша и решаващ за цяла Европа, макар че това може би не се осъзнава. Реален сблъсък между две различни цивилизации. Никой не го знаеше по-добре от родения през 1920 г. Карол Войтила, по-късно папа Йоан-Павел II: “От раждането си съм обременен с голям дълг към тези, които тогава подеха борба срещу нашественика и победиха, заплащайки това с живота си”. Задължението да изплатим този дълг е на всички нас. Стоте години, изминали след победната битка при Варшава, са чудесна възможност да припомним това на себе си и на цяла Европа.
Tекстът излиза едновременно и в полския ежемесечник “Вшистко цо найважнейше” по проект, реализиран съвместно с Института за национална памет.