Какво да очакваме след хода на Борисов
Какви са сценариите за развитие на политическата ситуация след националната конференция на ГЕРБ и думите на Бойко Борисов. Попитахме политолозите Анастас Стефанов и Татяна Буруджиева и социолога Васил Тончев:
1. Как ще коментирате казаното от Борисов и какви знаци видяхте на събранието на ГЕРБ?
2. Какво може да очакваме оттук нататък?
Вижте отговорите им.
Васил Тончев, социолог:
Прави анонс към
“Демократична
България”
1. Това е грамотен ход на обигран политик. Очевидно е, че основният натиск на протестите е персонално към него. Борисов говори за вариант той да си тръгне, а да остане правителството. Ако това стане, по този начин би отклонил насоката на негодуванието, заставайки отстрани и контролирайки изпълнителната власт по отношение на най-важните неща.
Виждам освен това много сериозна крачка към това да може да работи при определени условия с “Демократична България”, които са в сърцето на протеста. И да влезе в някаква колаборация, може би след изборите.
Говорим за постепенни ходове, вероятно ще стане през септември, когато натискът поотслабне и Борисов може да влезе в диалог с “градската десница”.
Резултатът би бил разделение. От една страна, потенциалните партньори на ГЕРБ - патриотите, СДС, “Воля” и към тях евентуално да се прибави ДБ при изпълнение на определени условия, които тази формация ще добави сега или след протеста. Вероятно Борисов осъзнава, че ги е подценил.
Това партньорство може
да върви и по линия на ЕНП
А и ДБ нямат друг полезен ход. Защото няма как да се съберат с БСП - такъв съюз не би издържал и два месеца.
При такова развитие от другата страна на политическото пространство ще са БСП, евентуално Слави Трифонов, Мая Манолова. Борбата на изборите ще е кой от тях ще може да вземе предимство, като ДПС имат възможността неофициално да подкрепят едната или другата страна. По-вероятно ще отидат вляво.
2. При такова развитие центърът на протеста ще се премести, а редовните избори са много по-вероятни. Разликата между редовните и предсрочните не е решаваща във времето, важното е кой ги организира.
Възможно е да се отиде към нов кабинет, експертен, без Борисов, но излъчен от ГЕРБ. Това ще е нещо като служебен кабинет, но излъчен от сегашния парламент. Вариантът е да се върви в тази посока, като постепенно се изпуска напрежението. Ако пък много намалее натискът на протестите, може Борисов да остане премиер. Някаква развръзка трябва да има, защото протестът се радикализира, големият натиск е срещу него и най-голямата отговорност е върху него.
Засега
не виждам вариант
енергията на улицата
да се прелее в
политически проект,
така че и след изборите статуквото в някаква форма ще се запази. Независимо дали правителството ще е ляво- или дясноцентристко.
Основните фигури ще продължат да са на политическата сцена.
Прогнозата ми е, че следващият парламент ще бъде много фрагментиран - със 7 или 8 партии, и да се очакват от него някакви много радикални реформи не е реалистично. Винаги става така, когато двете големи партии губят избиратели. Така беше през 2014 г., когато в Народното събрание влязоха 8 партии.
Татяна Буруджиева, социолог:
Ако някой се радва -
“Оставка”, да не бърза.
Борисов бе кратък,
стегнат, с ясни послания
1. Като изключим провокираните сблъсъци и скандирания след форума, тази конференция бе много сериозно политическо събитие. ГЕРБ тръгва към избори, като заявката е, че ще налага както дневния ред на обществото и политиката, така и на резултатите, които търсят. Сигурна съм, че много хора, които протестират или подкрепят протеста в момента, се радват и казват: “Ето, той може би ще подаде оставка.” Но всъщност, ако Борисов реши да се оттегли от поста премиер и да се отдаде на работа в партията си в тези месеци, докато правителството и парламентът работят, това ще е силен ход, защото ще успее да свърши две неща.
Едното е, че
ще си оправи
всичко по
партията
Знаем, че той продължава в ход да се справя с всичко, което Цветанов е изградил като мрежи и което най-вероятно не функционира толкова добре. Пък и когато една партия е толкова дълго на власт, винаги има какво да се оправя в нея. А това според мен означава търсене на много по-висок резултат за ГЕРБ от този в момента.
Другото е, че може да се случат много неща, за които Борисов да твърди, че няма нищо общо, защото не е на власт.
Борисов каза, че може да се оттегли и да се посвети на партията си, като остави някой друг да заеме поста министър-председател. Изказването му не беше много типично за него, защото беше много кратко, стегнато и с много ясни послания и дневен ред на фона на почти 30-те дни, в които не можахме да чуем протестът да формулира нещо смислено като заявка за политика освен крайни скандирания.
Грозна беше сцената срещу българската полиция в Хасково. Също толкова грозна бе и тази с хвърлянето на телефона на един български журналист днес. Всичко това не може да се види ясно от обществото, защото възприятията му са замъглени от заявлението на младеж, одраскан по бузата, който заяви, че бил жестоко пребит, защото просто решил да се разхожда сред актива на ГЕРБ. Имам доста приятели, ходили на протести в чужбина, които имат белези по себе си, но нито един от тях не е медийна звезда. Имам чувството, че някои хора ходят по медиите, за да ги покажат.
2. В интерес на истината криза има само в нашето ежедневие. Ние, обикновените граждани, не можем да се придвижваме нормално, не можем да ходим на работа нормално, трябва да съобразяваме всяко нещо в делника си, защото важните кръстовища в столицата са барикадирани.
Щеше да има политическа криза, ако електоралният ресурс на това управление беше изчерпан и по тази причина трябва да си отиде. Само че това, което аз виждам от социологическите сондажи, е, че няма повишаване на избирателната активност и още - че ГЕРБ категорично е на първо място и в момента е с около 24% вот сред обявилите, че твърдо ще гласуват. Това става след почти месец протести и площадни размирици и 10 години управление. На такъв сериозен резултат трябва да се гледа също много сериозно.
Грешат тези, които твърдят, че ще има предсрочен вот. Няма да има.
Ако сегашният протест бе като на площада Тянанмън, при него не преговаряш с властта - има диктатура и с нея няма какво да се преговаря.
Когато обаче протестите се случват в демократична държава, се очаква да се стигне до някакви преговори, дори в началото позициите да са много остри. Ако протестиращите не покажат, че имат желание за разговор с властта, а до момента те не дават признаци за това, тогава няма да се осъществи и сценарият “Борисов подава оставка, друг поема поста му”. Защото
оставка се
подава като жест,
на който трябва да се отговори.
Ако протестиращите не поемат тази оставка, тя няма и да се състои.
Това означава, че двете искани оставки - на главния прокурор Иван Гешев и на премиера Борисов, трябва да се “разлепят”. Гешев няма да подаде оставка и в този смисъл, ако протестиращите останат, и следващите управници ще трябва да работят за тях, нищо няма да се промени.
Ако има някаква политическа криза, тя е във всички други политически формирования, които не са в добра кондиция и имат много повече проблеми, отколкото ГЕРБ.
Очаквам следващите парламентарни избори да са редовни. И ако всички протестиращи наистина искат едни честни избори с машинно гласуване, трябва да има парламент. Иначе няма как да се случат предсрочните избори, защото Изборният кодекс трябва някакси да се изработи.
Анастас Стефанов, политолог:
Обръща се към
партията и местната
власт за консолидация
Управляващите трябва да играят на
много фронтове без груби грешки
1. Това, което чухме на Националната конференция е в рамките на очакваното. Организацията на това събитие, имаше две основни цели. Първата и най-важна – консолидиране на партийните редици и това да се превърне в процес на втърдяване и мобилизация надолу по места. Втората, по-скоро външна от гледна точка на партията – да покаже ГЕРБ като силна и все още управляваща политическа сила, която ще защитава направеното.
Можем да видим ясно, че водещият лайтмотив, който се прокара е по оста център – периферия. Гръбнакът на ГЕРБ е в местната власт, или иначе казано в провинцията из цялата страна. В този ред на мисли, ръководството искаше да покаже, че за тях водещ ще е именно
този дневен ред,
а не на протестите
в София. Както се казва и Борисов го намекна: има отлепяне от реалността, такава каквато е по места, затова ни предстои много работа на нас като партия. В допълнение, виждаме тенденциозна линия, Борисов да говори и да обръща повече и повече внимание на партията си. Струва ми се, че това дори ще се засили в краткосрочен и средносрочен хоризонт.
2. Това е въпрос, на който може да се отговори в различни ракурси. Първо, от гледна точка на протестите, предстои да видим дали те ще намерят фундамент за разрастване към по-широка социална база. Второ – месец август традиционно е по-пасивен и трудно мобилизиращ месец, най-вече заради отпускарския период. Трето, по отношение на управлението - да видим дали ще внимава за грешки, които да не се превръщат в заряд на протестните сили. Четвърто, какви решения и мерки ще вземе властта с цел превенция на трудните социално-икономически времена, които ни предстоят. Общо взето, за да завърша накратко – пред управляващите основното предизвикателство в идните месеци ще е възможността да играят на много фронтове без да допускат груби грешки и да успяват да налагат дневния ред и психофона в страната.