Цветелина Пенкова: Съкратен е бюджетът за основни европейски политики
Европейската комисия предлага бюджет за следващите 7 г. с по-малко финансиране на приоритетни програми като Еразъм+, Хоризонт Европа, Цифрова Европа, казва депутатката от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент
- Г-жо Пенкова, ще приеме ли Европейският парламент бюджета за следващите 7 години във варианта предложен от лидерите в Европейския съвет?
- Бюджетните средствата, както на национално ниво, така и в ЕС, са основният инструмент за постигане на политическите приоритети. ЕС приема своя дългосрочен бюджет за седемгодишен период. Това позволява дългосрочно и устойчиво планиране на европейските политики.
С гласуваната резолюция в края на юли ние показахме, че имаме силни резерви в предвиденото разпределение на средствата, тъй като те не обхващат някои от основните приоритети, заложени от Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия (ЕК). Намалено е финансирането на основни политики и програми като Еразъм+, Хоризонт Европа, Цифрова Европа. Това ще ограничи възможностите за инвестиции в нови технологии и развитие на младите.
Намалените средства по Фонда за справедлив преход, ще ни затруднят да приложим по най-ефективeн начин политиките за преструктуриране на икономиката ни, съобразно приоритетите, заложени в Зелената сделка. Разочароващо в предложението на Съвета е и, че текстът по отношение на върховенството на закона и обвързаността му с европейския бюджет е много по-слаб в сравнение с исканията и предложенията на ЕП и ЕК.
Очаквам, все пак, че преговорният екип от страна на парламента ще постигне някакъв напредък и ще приеме бюджет, подобрен спрямо нашите приоритети, заложени в резолюцията от месец юли.
През месец септември се очаква окончателното гласуване на бюджета, с което ЕП предстои да одобри или отхвърли финалното предложение на Съвета.
Искам да обърна внимание на безпрецедентната допълнителна финансова подкрепа, която беше предложена от ЕК чрез настоящия пакет за възстановяване, предвиждащ 750 млрд. евро в допълнение към предложения седемгодишен бюджет. Това е началото на нова фаза в европейската интеграция.
- Кое е новото и с какво е различен този бюджет?
- За първи път Европейската комисия показва, че е в състояние да изтегли заем от световните капиталови пазари. Това доказва увереността на инвеститорите от цял свят в устойчивостта на ЕС. Все по-усилено се работи и за създаване на отделни източници на приходи („собствени ресурси“), които директно ще допълват европейския бюджет.
До момента държавите - членки отказваха да дадат такива правомощия на ЕК. Предвид нуждата от повече средства за подпомагане на икономическото възстановяване, съчетано с нежеланието на отделни държави да се увеличават националните вноски в европейския бюджет, това ще бъде компромисното решение, от което се нуждаем.
- Откъде ще дойдат приходите в европейския бюджет?
- Новите приходи ще дойдат не от директно облагане на европейските граждани, а от наложен цифров данък върху приходите на най-големите технологични компании, които генерират печалби от единния пазар, но към момента остават необлагаеми.
В допълнение, въглеродният данък върху продукти, идващи от трети страни, ще позволи по-справедливо разпределяне на фискалната тежест с държави, отказващи да спазват европейските екологични стандарти за производство. Това, съчетано с евентуално разрастване на системата за търговия с емисии, ще осигури и по-ефективно постигане на приоритетите, залегнали в Зелената сделка, които трябва да модернизират и преструктурират нашите икономики. Подобни правомощия за допълване на европейския бюджет от собствени ресурси ще го балансират и оптимизират след напускането на Великобритания.
- Кое е най-доброто за нашата страна в тази ситуация?
Ситуацията, в която се намираме за пореден път показва, че не може да се „спасим“ поотделно. България има нужда от единен, мобилизиран и амбициозен в своите политики ЕС, който да инвестира в своите млади хора и да създаде равни възможности за успех на всеки свой гражданин.
Набавянето на „собствени ресурси“ е възможност за държавите членки да компенсират допълнителната финансова тежест, възникнала в резултат на текущата икономическа криза. В интерес на всички е тази идея да намери подкрепа и да се приложи на практика.
- Как се промени Европа след Covid-19?
Изразено в числа, картината е следната:
- 3 месеца карантина; 2 месеца затваряне на ЕС граници;
близо 11.9% икономически спад в БВП на ЕС; скок до 7.1 % на безработица в ЕС;
- 60% от хората в ЕС са пазарували онлайн;
- 8 млрд. евро извънредни инвестиции в програми за икономическо подпомагане;
- 140 млрд. евро за разработване на ваксина и други здравни проекти;
- 750 млрд. евро спасителен план в ЕС.
Като икономист, предпочитам да си служа с езика на числата, но искам да обърна внимание и на още един ключов елемент – тази криза, доказа за пореден път, че обединени можем повече. В модерния свят, който е по-икономически, дигитално и социално свързан, все повече ще се засилват кризите, които обхващат по-бързо и повече държави. Затова Европа трябва да остане солидарна и обединена, за да устои на предизвикателствата на времето.
Едноличните решения „на парче“ не могат да доведат до бъдещ прогрес. Понякога ни се струва, че европейските институции действат бавно и не прилагат най-ефективното решение на даден проблем, трябва да си дадем сметка, че това е така, защото се взимат под внимание позициите на всички засегнати страни.
Въпреки това Европа продължава да се доказва като най-доброто място за живеене. Чрез правилни политики и водене на „битки“ единствено около масата за преговори, Европа се установи като център на социалната и икономическа стабилност в световен мащаб.