Защо Турция няма да продаде руските си ракети С-400 на САЩ
Един американски сенатор миналата седмица внесе законопроект за осигуряване на финансиране за изкупуване на турските зенитни ракети С-400 руско производство. Докато това теоретично би могло да разсече възела на спора, който този въпрос породи между двата съюзника в НАТО, това не е вероятно да се случи поради ред причини.
Координаторът на мнозинството в Сената Джон Тун предложи допълнение към отбранителния бюджет за 2021 г., което би разрешило използването на сметката за ракетни доставки на армията на САЩ за закупуване на турските високотехнологични зенитни ракети с голям обсег руско производство С-400.
След като Турция сключи сделката за руските ракети на предполагаема стойност от 2,5 милиарда долара през 2017 г., Вашингтон и Анкара многократно влизаха в сблъсък около това безпрецедентно действие. САЩ постоянно заявяваха, че е безотговорно и неприемливо Турция, членка на НАТО, да закупува такава високотехнологична руска ракетна система.
Вашингтон освен това заяви, че притежаването на С-400 и на изтребителя Ф-35 Лайтнинг II по технологията "стелт" от едни и същи въоръжени сили би могло потенциално да позволи на Русия събере чувствителна информация за стелт способностите на изтребителя.
Турция твърди, че подобни страхове са безпочвени.
Въпреки това САЩ отстраниха Турция от съвместната програма за изтребителя Ф-35, изключиха я от поръчките на Ф-35 за военновъздушните й сили и започнаха да я отстраняват от изгодната програма за производството на самолета.
Закупуването на С-400 също така направи Турция подлежаща на санкции по американския закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). Правителството на (президента Доналд) Тръмп обаче засега избягва налагането на каквито и да било санкции срещу Анкара по този закон.
Тун не е първият американски политик, който подкрепя някаква форма на компромис с Анкара по въпроса за С-400, за да бъде избегнато налагането на санкции по CAATSA и по-нататъшно влошаване на отношенията между САЩ и Турция.
Миналия юли, в същия месец, в който Турция получи първите компоненти от новите си руски ракети, сенаторът Линдзи Греъм предложи, че ако Анкара не активира системата, тогава Вашингтон може да постигне някакво споразумение с нея и да избегне необходимостта от налагане на каквито и да било санкции.
Турция обаче потвърди категорично намерението си да активира системата. Първоначално тя тества своя С-400 радар срещу някои от своите изтребители Ф-16 и Ф-4 американско производство в Анкара миналия ноември и упорито повтори няколко пъти, че ще активира ракетната система през април.
Април дойде и отмина, както отмина и планираният срок за активиране.
Турция настоява, че активирането е отложено заради пандемията от новия коронавирус, а не защото е променила намеренията си, и отново заяви, че е купила системата, за да я използва.
През миналия август министърът на отбраната на САЩ Марк Еспър каза, че Турция ще трябва да изнесе ракетите С-400 "извън страната" изцяло, преди САЩ дори да се замислят да я допуснат обратно в съвместната програма за Ф-35.
Ако законопроектът на Тун по някакъв начин доведе до успешна покупка на целия турски арсенал от С-400 от САЩ, тогава Анкара ще е изпълнила основното американско условие за повторно приемане в програмата за Ф-35.
Правителството на Тръмп вероятно ще приветства разрешаването на безизходицата между САЩ и Турция заради С-400. Президентът Тръмп, който има добри лични отношения с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, е казвал, че "не е честно", че САЩ не могат да продадат Ф-35 на Турция заради покупката на С-400.
Президентът несъмнено би приветствал нова възможност да продаде на Турция тези изтребители. Турция също би имала голяма печалба от възвръщането на значителната си роля в съвместната програма за производството на изтребителя като се има предвид незавидното състояние на икономиката й.
От разузнавателна гледна точка притежаването на напълно функциониращи ракети С-400 би позволило на САЩ да проучат задълбочено и да тестват високотехнологична руска система, като оценят всичките й способности и слабости.
В края на 90-те години на 20-и век Гърция придоби руски зенитни ракети С-300, по-стария брат на С-400, които преди това бяха предназначени за Кипър. В по-скорошно време се твърди, че Израел е имал възможност да обучава военновъздушните си сили срещу тези гръцки ракети. Това вероятно е било полезно за израелските въоръжени сили, доколкото регионалните им противници Иран и Сирия притежават С-300.
САЩ биха могли по подобен начин да тестват и да оценят ефективността на С-400, ако закупят турските батареи.
Покупката на турските С-400 със сигурност не би била първият случай, при който САЩ купуват високотехнологично руско военно оборудване от трета страна. През 1997 г. САЩ купиха молдовските изтребители МиГ-29, за да ги държат далеч от ръцете на Иран. Вашингтон също така използва възможността на инспектира тези високотехнологични руски военни самолети и да придобие по-добра представа за способностите им.
Въпреки това не е особено вероятно САЩ активно да се стремят да купят турските С-400 въпреки предложения законопроект. Турция също не е вероятно да иска да продаде тези ракети.
След предложението на Тун Русия уточни, че Турция се нуждае от нейното разрешение, ако иска да продаде ракетите С-400 на друга страна, което Москва не е вероятно да даде на Анкара, доколкото със сигурност не би желала САЩ да научат всичко, което може да се научи за една от основните й противовъздушни системи.
Ердоган също не би искал да влезе в противопоставяне с Русия, като продаде ракетите, защото Русия би могла да отговори, като направи живота за Турция много по-труден както в Сирия, така и в Либия.
Турското правителство вече отхвърли предложението на Тун. Освен това Ердоган най-вероятно не би приел предложението на Тун, дори то да бъде включено в окончателния вариант на военния бюджет и дори ако Русия не се противопоставяше на каквато и да било продажба.
Изглежда, че турският президент рискува толкова много, за да се снабди със С-400, защото в много отношения (тази система) е идеалната противовъздушна отбрана за защита на Анкара срещу нов опит за преврат, нещо, от което Ердоган дълбоко се страхува.
При опита за преврат от 15 юли 2016 г. изтребители Ф-16 на турските ВВС, пилотирани от превратаджии, бомбардираха Анкара, включително и турския парламент. Това шокира дълбоко турците, защото беше първият случай, в който градът беше подложен на военна атака от 600 години насам.
Доколкото арсеналът на Турция се състои почти изцяло от оборудване американско производство, столицата й се озова практически беззащитна срещу собствените си военни самолети. Както каза един турски анализатор, "това, което беше установено при опита за преврат през 2016 г., е, че Турция няма никакъв ефективен отбранителен механизъм срещу "собствените си" американски оръжия!"
При подобен нов опит за преврат, турските С-400, които не са интегрирани в турските мрежи за противовъздушна отбрана, вероятно биха се оказали в добра позиция да свалят всякакви метежни Ф-16, които атакуват столицата. В края на краищата руската система е проектирана с оглед на възможността, че един ден може да й се наложи да сваля самолети на НАТО.
Вероятно именно по тази причина Ердоган реши да рискува толкова много, за да придобие турските С-400. Вероятно затова и той изпитва такова нежелание да се откаже от тях и е напълно склонен да изтърпи всички негативни политически и икономически последствия за Турция, които вървят със запазването им и с активирането им в крайна сметка.
(БТА)