Кризата с коронавируса засили ролята на държавата и може да сплоти Европа
Кризата с новия коронавирус засили ролята на държавата. Възможно е освен това тя да даде импулс за превръщането на Европейския съюз във федерална държава.
Защитник и стратег: ролята на държавата се засили с кризата с коронавируса, но също би могла да позволи на ЕС да се сдобие с компетенции на федерална държава, според експерти, събрали се този уикенд на колоквиум, организиран във Франция.
"Всички граждани по света си дадоха сметка, че нашите здравни системи безусловно са от първостепенно значение, че има държава, която трябва да ни защитава в областта на сигурността, достъпа до работни места, снабдяването с вода и храна", обясни испанската министърка на икономиката Надя Калвиньо, която участва чрез видеоконферентна връзка в Икономическите срещи "Екс ан Сен". Колоквиумът, който традиционно се провежда в Екс ан Прованс, тази година бе преместен в Париж и предаван на живо в интернет.
Държавите възприеха политики в подкрепа на бюджета, увеличавайки чувствително своя дефицит, а централните банки задържаха икономиките на крака, като инжектираха ликвидност и оставиха лихвените проценти на равнища около нулата.
"Държавните разходи и въпросът за ефективността на държавата едновременно като суверенна държава, всемогъща държава и стратег ще е главният въпрос през следващите години", констатира икономистът Кристиан Сент-Етиен.
Някои, като управителя на финландската централна банка Оли Рен, искат засилването на икономическата роля на държавата да бъде само временно.
За него "е важно европейските държави да използват полето за маневриране, което им е оставено (от политиката на Европейската централна банка) за провеждане на структурни реформи".
Правителствата и институциите изиграха защитна роля, но недоверието към глобализацията никога не е било толкова силно, обясни Ян Алган, преподавател по икономика във френския Институт за политически изследвания, според когото "кризата с Ковид-19 бележи края на глобализирания капитализъм", който "триумфираше през последните десетилетия".
Кризата разлюля Европа, защото карантинните мерки спряха временно свободното движение, а държавите забраниха износа на маски и медицинско оборудване.
"Когато кризата с Ковид започна, се казваше, че Европа не е на висотата на изискванията. Имаше много малко действия за стабилизация и за координация. За първи път от много време станахме свидетели на затваряне на границите между Германия и Франция", отбеляза Хенрик Ендерлайн от Училището по управление Hertie в Берлин.
"По-единна от преди"
Държавите от ЕС и европейските институции бързо осъзнаха риска от разпадане на съюза и предприеха действия, за да го укрепят.
В европейски план "наблюдаваме появата на нещо, ко ето аз бих нарекъл "федерализъм по изключение", тоест момент, когато се изгражда държава при криза", анализира Ендерлайн.
В послание до участниците в колоквиума председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази убеденост, че Европа "ще излезе по-единна отпреди" кризата с Ковид-19.
Действията на Европейската централна банка по време на кризата във всеки случай позволиха да бъде избегнато повтаряне на грешката от прекалено закъснялата и плаха реакция по време на финансовата криза от 2008-2009 година.
ЕЦБ успя да действа така, защото е "единствената наистина федерална институция на европейско равнище" с "гласуване с мнозинство", което й позволява да "действа на европейско равнище като една наистина държавна институция", обясни Ендерлайн.
Жан-Луи Жиродел от банка Lazard каза по повод плана за съживяване на европейската икономика на обща стойност 750 милиарда евро, който все още не е одобрен от държавните и правителствените ръководители на страните членки, че "хората може би ще си спомнят за този момент като за началото на федерална Европа".
Преговорите в опит да бъде постигнат компромис между 27-те по плана стават по-интензивни, но остават "много трудни", като позициите на страни членки все още остават отдалечени, подчерта в сряда германският канцлер Ангела Меркел.
За Фон дер Лайен "съживяването ще бъде нова глава в нашата история. . . вече долавяме нов полъх, нов устрем, ново европейско единство".
"При условие че (Европейската) комисия вече няма само да отпуска кредити, но и ще прави директни трансфери (на средства)", отбеляза банкерът Жан-Луи Жиродел, "това е моментът тя да има собствени ресурси: въглероден данък по границит