ЕЦБ: Отговор за ЕРМ-2- през юли, дръжте под контрол инфлацията
Докладът, оповестен днес, предупреждава страната ни за възможна нестабилност на хазната заради пандемията
България напредва към еврозоната. Оценката е записана в последния Доклад за конвергенция на Европейската централна банка, който бе обявен днес. Документът се изготвя на всеки две години, за България е седми подред, и следи движението на държавите, които още не са приели общата валута. В него се отчита степента, в която всяка от наблюдаваните държави покрива пет формални критерия- инфлация, бюджетен дефицит, дълг, дългосрочен лихвен процент и стабилност на националната си валута.
От днешния доклад става ясно, че България не покрива два от тях. Първият е инфлацията, чиито стойности в последните две години са около 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8%. Пандемията допълнително засилва несигурността за това дали ценовата стабилност няма да се влоши допълнително, смятат от ЕЦБ. Очакванията са процесът на сближаване да увеличи положителната разлика, защото брутният вътрешен продукт на глава от населението и цените в България са значително по-ниски от тези в еврозоната. „За да се избегне натрупването на излишен ценови натиск и макроикономически дисбаланси, процесът по наваксване трябва да бъде подкрепен от съответните политики“. Така отговориха от ЕЦБ на въпрос на „24 часа“ в специална видеоконферентна връзка с Франфурт.
Вторият формален показател е стабилност на националната валута. „Българският лев не участва в ERM II, но валутният му курс е фиксиран на 1,95583 лева за евро в рамките на валутен борд“, отбелязват в доклада. Стабилността на валутите на страните, кандидатки за еврозоната се доказва в т.нар. чакалня ЕРМ-2. „Очаквайте решение за допускане до валутно курсовият механизъм към края на юли“, заявиха от ЕЦБ на въпрос на „24 часа“ кога да очакваме решението, след като преди месец препотвърдихме заявеното през юли 2018 г. намерение за членство в еврозоната.
По останалите три критерия страната ни е отличник, и това е отразено в документа. От април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихви у нас средно са 0,3%, т.е. много под референтната стойност от 2,9%. Евробанкерите обаче ни предупреждават, че заради пандемията се очаква влошаване на фискалните показатели до края на тази година и следващата. „Като се оставят настрана политическите мерки за справяне с пандемията на COVID-19, благоразумните и ориентирани към растежа фискални политики остават от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в бъдеще“, се казва в доклада.
Качеството на институционалната среда в нито една от наблюдаваните седем държави, с изключение на Швеция, не е на ниво, е заключението в оповестения днес документ. В прав текст, докладът препоръчва законодателството да бъде променено така, че управителят на БНБ да не може да бъде освобождаван от поста си заради конфликт на интереси без решение на съда, за да се гарантира независимост на централната банка.
На 29 юни 2018 г. българските власти изразиха намерението си да поискат включване на българския лев в ERM II. На 12 юли 2018 г. финансовите министри на страните от еврозоната, ЕЦБ и представителите на министъра на финансите на Дания и на губернатора на централната банка на Дания приветстваха намерението на българските власти да въведат необходимите елементи за успешно участие в ERM II. България пое редица ангажименти в области на политиката, които са от голямо значение за плавен преход към и участие в ERM II. Тези ангажименти са свързани с банковия надзор, финансовия сектор, качеството на институциите и управлението. ЕЦБ и Европейската комисия наблюдават ефективното изпълнение на тези ангажименти, като действат в съответните области на своята компетентност, както са предвидени в договорите и подзаконовите нормативни актове, се припомня в документа.
В сферата на банковия надзор на 18 юли 2018 г. съответните български органи изпратиха заявление за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ съгласно Единния надзорен механизъм с оглед участието на ERM II. В съответствие с процедурата, на 26 юли 2019 г. ЕЦБ публикува резултатите от комплексната оценка на шест български банки. Тази оценка определи последващи мерки, които трябва да бъдат приложени към две от банките в рамките на девет месеца от датата на публикуването, е записано в доклада.