Като спасител или като "настървен вълк" се държи Китай в областта на дипломацията?
В настоящата криза с COVID-19 се разкрива един Китай с две лица: щедър дарител на хуманитарна помощ, но и свръхсила, която вече не остава длъжна на Запада.
Отдавна отмина времето, когато бившият китайски лидер Дън Сяопин (1978-1992 г.) защитаваше идеята за една пропита от предпазливост дипломация и съгласно стара поговорка призоваваше "да крием способностите си и да чакаме своя час".
Тонът се промени през 2012 г. с идването начело на Китайската комунистическа партия (ККП) на президента Си Цзинпин, който задейства постепенна промяна в курса.
Тази промяна се вижда в сегашния словесен двубой между Пекин и Вашингтон, предизвикан от острите американски критики срещу китайското управление на пандемията.
Китай изпрати безплатно тонове медицинско оборудване в чужбина, обеща два милиарда долара международна помощ в борбата с Ковид-19 и предложи да направи потенциалната китайска ваксина достъпна за всички.
Тази стратегия съответства на обичайната политика на Пекин да използва икономическата си мощ, за да печели нови приятели на международната сцена, отбеляза бившата австралийска дипломатка Джослин Чей.
"Хуманитарната помощ на Китай, подобно на тази на другите държави, е част от притегателната му сила и си поставя търговски и политически цели", заяви Чей, която сега преподава в Университета на Сидни.
Тази стратегия позволи на Пекин да привлече много страни към каузата си, по-специално срещу тайванските власти или срещу западните критики за отношението му към мюсюлманите уйгури в северозападния Синцзян-Уйгурски автономен район.
"Настървени вълци"
Китайският външен министър Ван И обобщи в неделя дипломацията на страната си.
"Никога няма да поемем инициативата да тормозим другите. Китайците обаче си имат принципи. Ще отвръщаме енергично на умишлените клевети, ще защитаваме своята национална чест и достойнството си като народ", каза той на пресконференция.
От миналата година много китайски дипломати са активни в Туитър (въпреки че той е блокиран в Китай), където защитават понякога пламенно и с препирни позицията на правителството си.
Официалните медии ги наричат "настървени вълци" по аналогия с пожънал огромен успех китайски екшън филм, в който герой тип Рамбо се бие с чуждестранни наемници.
Една от водещите фигури на това поколение откровени дипломати е говорителят на китайското министерство на външните работи Чжао Лицзян, който предизвика бурна полемика с твърдението, че американски военни спортисти може да са донесли Ковид-19 в Китай.
Вярно е, че президентът на САЩ Доналд Тръмп разпали местните националистически настроения, като говореше за "китайския вирус" и твърдеше без доказателства, че новият коронавирус може да е бил изпуснат от китайска лаборатория.
Тези американски критики са тласнали двете страни "на ръба на нова Студена война", изрази съжаление Ван И.
"Откакто Тръмп дойде на власт, Китай не е успял да се освободи от приетите към него репресивни политики. Затова той повече не може да се снишава", каза независимият политически анализатор Хуа По.
Извикан посланик
САЩ не са единствената мишена на Пекин.
В Австралия китайският посланик размаха заплахата от бойкот на земеделски продукти, след като Канбера поиска независимо разследване на произхода на коронавируса.
Посланикът на Китай в Париж пък беше извикан във френското външно министерство, след като на сайта на посолството беше публикувана статия, в която се критикува западната реакция на Ковид-19.
В този контекст шефът на европейската дипломация Жозеп Борел в понеделник прикани европейците да възприемат по-твърда стратегия към Пекин.
"Китай става все по-могъщ и самоуверен. Възходът му е впечатляващ и предизвиква уважение, но също много въпроси и опасения", подчерта той в реч пред германски посланици.
Китайската дипломация иска да отклони вниманието от критиките на част от населението за начина, по който властите се справят с епидемията, смята Стив Цан, специалист по Китай в Школата по източни и африкански изследвания на Лондонския университет.
"Агресивната пропаганда на "настървения вълк" дразни мнозина в чужбина, но това е цената, която трябва да се плати" за запазването на легитимност у дома, каза той.
Страната "се бори да подобри имиджа си в международен план", заяви Чжъцюн Чжу, преподавател по политика в Университета "Бъкнел" в американския щат Пенсилвания. "Притегателната й сила (обаче) остава малка, а нейните изказвания в голяма степен се възприемат като пропаганда", добави той. (БТА)