Не е за вярване, но компютрите омръзват на децата
След като им станаха ежедневие, търсят нова форма за бягство
Aктьорът Хю Грант, когото дълги години бяхме свикнали да гледаме като вечния ерген, по който въздишат всички, напоследък се представя в непозната роля. Не, не става въпрос за нова романтична комедия с негово участие, а за реална житейска ситуация, в която заради коронавируса и той се оказа подобно на хиляди семейства по света.
След като до 50-годишна възраст упорито отказваше да създава семейство, през последните 9 г. Грант стана баща на пет деца от две различни жени и даже се ожени за едната. Така в момента той е изправен пред предизвикателството да се справи по най-добрия начин с тяхното отглеждане в условията на самоизолация. И макар две от тях да са при бившата му китайска приятелка и модел Тинглан Хонг, изглежда, че и с останалите не му е лесно.
В интервю за списание “Сага” актьорът признава, че по-големите от децата му са пристрастени към технологиите, докато самият той е намразил телефона си, и то още преди години, когато веднъж го забравил по време на снимки за филм. Тогава установил колко приятни неща може да прави в негово отсъствие като например да общува с хора от екипа и да чете книга в почивките.
“Умните родители забраняват на децата светещи екрани, нали? Но ние не сме такива, ние сме отчаяни родители. Ние казваме: Нека да се занимават с гадното нещо, поне ще млъкнат”, разсъждава актьорът. Той се определя като не много строг баща, което според него идва от начина, по който го е възпитавала майка му. “Тя си играше много с мен и брат ми. Имитираше смешни гласове. Аз обикновено правя това, което и децата ми правят, макар да не съм сигурен, че им харесва, тъй като често си въртят очите неразбиращо и с почуда”, обяснява Грант. По думите му родителството е доста странно нещо. “Това е едновременно най-лошото и най-доброто време в твоя живот, защото, когато си махмурлия, се спъваш в поредната счупена играчка, това е ужасно, но когато погледна снимките си от последните няколко години, осъзнавам, че съм бил щастлив”, разкрива актьорът. Твърди, че е приключил с правенето на романтични комедии, тъй като е “твърде стар и грозен и слава богу”. Сега се е посветил да бъде баща, макар да не смята, че се справя супер добре.
Според английския образователен психолог Еленид Глин най-доброто нещо, което родителите могат да направят за децата си в кризисни ситуации като епидемията от коронавирус, е да ги слушат и да им съчувстват. “Възрастните изпитват нужда да ги поддържат щастливи през цялото време, но децата не са щастливи през цялото време. Важно е да не избързаме да им казваме: “Миличко, ти си добре”, когато те казват, че не са. Трябва да преценяваме техните чувства. Няма такова нещо като правилна или грешна емоция”, обяснава Глин пред Би Би Си. Като самотна майка тя много добре знае какво е да жонглираш между работа от вкъщи и да поддържаш дъщеря си щастлива. И както и да се опитва да повдига духа на 7-годишната Хети, тя често казва, че ѝ липсват игрите с приятели, когато си измислят различни роли. Затова тя няма търпение отново да се върне в училище. Глин съветва да се покаже на децата как могат да си играят сами, използвайки въображението си, и да им се осигурят възможности за социализация от разстояние. Според психолозите е още рано да се каже какъв ефект може да има дългосрочното социално дистанциране върху децата, тъй като не са правени академични проучвания. На Глин обаче ѝ се струва, че нейната дъщеря е пораснала много бързо за последните два месеца и вече се пита дали ще загуби част от социалните си умения да общува с връстници, ако продължи дълго да стои сама вкъщи.
Естествено, най-големите притеснения на психолозите са твърде дългото стоене на децата пред компютрите, за да учат или просто за да осигурят тишина на работещите родители. Проучване в САЩ установи, че почти половината от американчетата прекарват повече от 6 часа на ден пред светещи екрани, което е с 500% повече от времето преди епидемията от коронавируса, когато само около 8 процента са били толкова време. Дори вече е регистрирано, че всяко четвърто дете се заседява и до осем часа на ден пред телефон или компютър. “Тъжно е, че преди бях много добра в това да успявам да ги възпирам да го правят, но в един момент сега просто вдигнах ръце и не съм сама в това, повярвайте”, казва Мара Голд пред “Ню Йорк пост”.
Според изследователката на модерните технолигии и социалните медии Дана Бойд всички притеснения как децата ще се пристрастят към интернет и никога повече няма да искат да се върнат към реалния живот са неоснователни. Тя смята, че умората от общуването онлайн вече се забелязва. Дори при проучванията си се е натъкнала на двама тийнейджъри, които са разбили таблетите си в стената. “Младежите са пристрастени към социалността, която мрежата дава, а не към самите технологии. Те молят да излязат навън дори ако това означава да спортуват с родителите си. Това може да не е изненадващо за седемгодишен, но когато 15-годишен моли да играе футбол с вас, направете го”, съветва Бойд. По думите ѝ “излизането” в интернет е много лесно, затова тийнейджърите активно го използват да поддържат връзки, да общуват и да се забавляват. Освен това е една от малкото даващи свобода възможности извън контролираните от възрастните пространства. Но когато започва да изпълва голяма част от ежедневието, като всяко повтарящо се действие и тя се превръща в досада. Даже мнозинство млади хора направо изперкват, като живеят изцяло онлайн, посочва Бойд. Причината е, че отново стават част от масова социализация, където техните основни чувства и желания остават на втори план. И пак се появява оново желание за бягство от общия поток, диктуван от възрастните.
Затова родителите няма как да разчитат дълго на тишината благодарение на светещите екрани, за която Хю Грант говори. Колкото и да е трудно в условията на пандемия, трябва да се опитат да осигурят на децата си среда с връстници, игри и преживявания. Може лицата им невинаги да греят от щастие, но е важно да изразяват емоциите си, каквито и да са те.
В Западна Европа ще ги върнат поне за месец в клас
Великобритания, Франция и Нидерландия са поредните европейски държави, които след Дания, Норвегия и Германия ще се опитат отново да върнат част от учениците в клас. Целта е да се помогне на децата да преодолеят психологически трудности, които са започнали да изпитват заради липсата на контакт с връстници по време на карантината. Някои се оплакват, че са самотни и изоставени от приятелите си в този труден момент и са разочаровани, че правилата за състрадателност и взаимопомощ не действат.
Идеята е учениците да се обучават в по-малки групи от по 10-15 души, като няма да се налагат глоби на родителите, които се страхуват да пуснат децата си. Датските власти казват, че този подход е проработил добре при тях, тъй като по-друг начин няма как да се осигури социална изолация при малки деца. На практика всеки миниклас влиза по различно време в своята стая, отива до санитарните помещения по определен маршрут и време, така че да не се засича с деца от друга група. Храненето става също в класната стая. Учебните занятия са по-кратки и съчетани с онлайн уроци, така че да могат повече деца да преминат през училище и да се срещнат със съученици. “Има определено място за всеки ученик. Така че ако някой бъде заразен с коронавирус, веднага ще е ясно кой е стоял най-близо до него и е необходимо да се изолира”, обяснява Шон Робъртс, директор на международно училище в Кьолн. Ръцете се мият по няколко пъти на ден.