И кметовете поискаха от Борисов рестарт на санирането, но без да плащат хората от панелките
l 4000 сгради в България са изпълнили всички условия още при първия етап на програмата и сега могат бързо да сключат договори
l Строителното министерство разработва правила за цени, тъй като фирми са работили в картел по необосновани високи стойности
Кметове очакват рестарт на санирането, като се запази едно от основните правила на модела - хората от панелките да не плащат за това.
Националното сружение на общините е описало очакванията си в писмо до премиера Бойко Борисов.
Нова програма
за саниране на
стойност
1,6 млрд. лв.
може да
стартира от
догодина,
ако разходът бъде включен в държавния бюджет за 2021 г. Това се разбра след видеоконферентна връзка между регионалния министър Петя Аврамова и заместника ѝ Николай Нанков с председателя на сдружението Даниел Панов.
Тримата договориха да се свика Съветът по децентрализация на държавното управление към Министерския съвет. Там сдружението ще обяви публично своето очакване за нова Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Стартиралата през 2016 г. изчерпа финансовия си ресурс.
Парите стигнаха
само за
2022 блока,
докато сградите, които изпълниха условията и бяха пред сключване на договори, са близо 4000.
В момента МРРБ разработва правила за определяне на референтни цени за санирането, тъй като при предишния етап на програмата се оказа, че много фирми са работили в картел, определяйки необосновани високи цени.
КЗК глоби
27 фирми с
398 хил. лв. за
картелни
споразумения
Затова и се обмисля ограничение една фирма да има право да обновява по програмата само до два блока.
Темата за рестарт на санирането се обсъжда на всяка среща на кметовете. Те настояват за запазване на досегашните правила на програмата, тъй като се опасяват, че че ако се въведе какъвто и да е процент съфинансиране от собствениците на апартаменти, това би ги отблъснало от участие.
Засега не се
предвижда
самоучастие
на собствениците
на панелни
апартаменти
Последната дума обаче трябва да е на финансовия министър Владислав Горанов, за да влезе този разход в новия бюджет. Камарата на строителите в България също настоя преди дни програмата да се възобнови, тъй като тя ще даде работа на около 25 000 работници в малки фирми. Строителите гледат на санирането като мощен механизъм за преодоляване на безработицата и стимулиране на потреблението след заразата.
По данни на МРРБ към 30 април 2020 г. броят на жилищните блокове, сключили договори за саниране, е 2022, като по 19 от тях ремонтните работи все още не са започнали. 1870 е броят на блоковете, чието саниране е приключило и разплатено, като общата сума е 1,857 млрд. лв. Текущият финансов ресурс е общо 2 млрд. лв. - 1 млрд. лв. бяха отпуснати през Българската банка за развитие през 2016 г., а през 2017 г. програмата бе допълнена с нови 1 млрд. лв.
“Санирането е една от най-високо оценяваните публични инвестиции. Хората одобряват това не само защото живеят в напълно реновирани домове, но и тъй като
след санирането
разходите им
за отопление за
по-малки
Програмата създава работни места, а градовете придобиха нова визия със санираните жилищни комплекси” са мотивите на кметовете, цитирани от Панов.
Въпреки че програмата е спряна, все още продължават запитвания за нея от различни точки на държавата. Държавната банка за развитие също не е спирала да акумулира заявления за финансиране.
В края на 2019 г. в България има 6819 регистрирани сдружения на собствениците у нас. В ББР има искания за финансиране от 5358 сдружения на собствениците. От тях 2022 са със сключени договори. Другите 3336 очакват рестарт на програмата.
Затова сдружението на общините в писмо до премиера Бойко Борисов споделя своята позиция, че
санирането
може да е
средносрочна
мярка за
възстановяване
на заетостта
и икономическото развитие по места.
“Искрено се надяваме да срещнем разбиране и подкрепа от премиера, за да продължи програмата”, казва Даниел Панов.
Колегата му от Бургас Димитър Николов също е привърженик на рестарт на санирането, защото то е спечелило огромно доверие сред хората, удължавайки срока за експлоатация на старите панелни жилища, като ги прави по-комфортни за обитаване.
В Бургас има
340 сдружения на
собствениците,
изпълнили
критериите, и те
се надяват на
финансиране
Над 520 са подадените заявления. В морския град са обновени 200 жилищни блока, в които живеят 40 000 души.
В Монтана пък има 66 сдружения на собствениците, които чакат рестарт на програмата.
“Те са кандидатствали при условията за 100% покриване на разходите. Ако се въведе 30% самоучастие, каквото е едно от предложенията, това ще е провал на санирането”, предупреждава кметът Златко Живков.
Във Враца, която е лидер в Северозападна България по интерес и резултати от прилагането на програмата, 36 сгради вече са въведени в експлоатация.
“В общината са регистрирани 211 сдружения на собственици, което означава, че ефектът от направените инвестиции е генерирал нов интерес сред гражданите. И това е трайна тенденция”, категоричен е кметът на Враца Калин Каменов.
В малките населени места също се надяват на рестарта на тази програма.
“Зелената сделка” остава приоритет номер 1 за ЕС и ние трябва да се ориентираме към инвестиции, които намаляват потреблението на природни ресурси и на енергия. Програмата за саниране е един от най-ефективните инструменти", категоричен е кметът на Аксаково инж. Атанас Стоилов. Той напомня, че 15 млн. лв. в подкрепа на енергийната ефективност в периферните райони са пренасочени към здравното министерство за борбата с коронавируса. Това обаче са 30% от ресурса, който можеха да ползват 28-те малки общини.