Такава криза човечеството не е виждало от края на Първата световна война - излизането ще е 7-10 г.
За първи път се сриват едновременно и двете страни на икономиките - и търсенето, и предлагането. Световният оборот вече се сви с 20%, казва бившият министър на финансите
Банковата система на България влиза в тази битка изключително добре капитализирана
Световните производствени вериги ще се разрушат, няма да се върнат на нивото си, както и на предишните си места, а хората ще търсят местни решения
Има въпрос дали този туризъм, който познаваме, ще съществува в бъдещето. Отговорът е не, няма да съществува
- Има ли вече оценка за икономическата криза, предизвикана от здравната, г-н Дянков? Някои казват, че ще бъде дълбока, но кратка, други, че ще е по-дълбока от Голямата депресия от 30-те години.
- Най-напред да уточня, че има две теми - какво да се прави, и втората - когато отмине здравната как икономиката и домакинствата да излизат от нея. А сегашната криза е такава, каквато човечеството не е виждало не от Голямата депресия, а според все повече икономисти от преди Първата световна война.
- Сравнение с тази от 2008 г., която преживяхме, търпи ли? И какво показва то?
- Онази, която преживяхме през 2008-2009 г., и някои преди нея бяха главно такива, при които се срива само едната страна на икономиките - търсенето. Т.е. фирмите могат да работят и да произвеждат, но няма търсене, защото хората нямат пари. Което пък се случва, защото финансовият сектор се срива или защото правителствените ресурси трябва да се използват по друг начин. При сегашната криза сривът е едновременно и на двете страни на икономиките - и на търсенето, и на предлагането. Хората не могат да ходят на работа, не произвеждат, доходите им се свиват, потреблението също. И се случва едновременно в целия свят.
- Има ли вече конкретно измерение този срив и какво е то?
- Данните за първите две седмици на април за световната търговия, които излязоха днес, показват, че оборотът ѝ се е сринал на 1/5, или с 20% в сравнение с април преди една година. Само този факт променя начина, по който трябва да се мисли за справяне с кризата.
- След като е ясно, че е уникална, как се излиза от нея?
- При излизане от криза, при която само търсенето се е намалило, ако централната банка намери пари или вземе заеми, или част от ресурса, който е спестен от минали години като резерв и ги сложи в икономиката, тя много бързо тръгва нагоре. Всъщност това е, което стана в повечето държави след кризата от 2008 г. Излизането от нея се случи за една до две години. Сегашната обаче ще продължи много по-дълго. Защото ние не знаем цялата търговска верига на света, като се е развалила веднъж, дали ще може пак да се образува и в какъв вид.
- Ще има пренареждане, така ли?
- Има примери, които показват, че след такъв силен трус те не се връщат на предишното си ниво. Наскоро САЩ оповестиха резултати от проучване за Фукушима, Япония. Помните ядрената авария там. Тя става в район с най-голямата концентрация в производството на електронни автомобилни части в света - за японски и американски коли. След 10 години се установи, че никой не се е върнал обратно. Напълно е загубена тази част от производството. Но и не е отишло на едно място, разпиляло се е и се е локализирало още повече. Затова и очакванията са такива - световните производствени вериги ще се разрушат, няма да се върнат на нивото си, както и на предишните си места, а хората ще търсят местни решения. Нещо като осигуровка с голям икономически смисъл. И това е само за една част на света и за един сектор. Трябват 7-10 години за нова локация, за намиране на нови партньори и всичко останало.
- Смятате, че толкова дълго ще е нужно за частично възстановяване, тъй като казвате, че пълно няма да има?
- Толкова време, да. И то в оптимистичния вариант. Вчера например беше много интересен ден - за първи път пазарът на петрол мина на отрицателни цени.
Това просто регистрира факта, че никой не търси тази суровина, защото 80% от хората и производствата не пътуват и не произвеждат. А петролът трябва да стои някъде. За да стане ясно какво означават тези отрицателни цени - ако мога сега в задния си двор да отворя склад, да сложа барели и напиша на компанията с предложение да им ги пазя, те ще ми плащат по 35 долара за барел на ден. Това не се е случвало никога досега.
- Само опустошителни ефекти ли ще има кризата? Има сектори, които дърпат бързо нагоре?
- Тази криза показва как може да се работи по различен начин и кои сектори на икономиката са най-податливи на внезапен шок. Видя се, че са туризъм и транспорт. Това не означава, че те ще са същите, когато кризата свърши. Има например въпрос, когато се изчисти здравната криза, дали хората ще използват круизни кораби, самолети. Има дори въпрос дали този туризъм, който познаваме, ще съществува в бъдещето. Отговорът е не, няма да съществува. Това са видимите разрушения от първата вълна.
- А кои са невидимите, по-късните?
- За някои традиционни производства се задава въпросът дали те изобщо ще могат да излязат от кризата. За други - каква трансформация ще претърпят и кого ще повлекат след себе си. Например секторът на недвижимите имоти - той започна да търпи големи удари, особено в частта за офис сгради. Защото хората установиха, че голяма част от тях могат да работят от домовете си, други - че е по-добре да се работи в по-малки офиси. Последната седмица излязоха три големи изследвания в Лондон - едното от тях показва, че противно на очакванията производителността при работа от вкъщи не пада, дори се увеличава.
- Това, че все повече хора ще работят от вкъщи, ще се отрази на транспорта..
- Не само. Може би знаете призива на премиерката на Нова Зеландия, която обяви като първа стъпка, независимо от края на здравната криза, децентрализиране на правителството. Освен вземане на виртуални решения, децентрализиране чрез изнесени офиси по сектори. Това прави съвсем различен пазар. Освен свиването на градския транспорт, строителството трябва да бъде различно - няма да има нужда от големи сгради и комплекси. Всичките индустрии се променят, което означава по-дълъг период на преход за излизане от кризата- около 10 години.
- Всички правителства обявяват финансови пакети срещу кризата, може ли да се окаже, че са се наливали пари в бизнеси, които ще отмрат, а са оставени да загинат такива, които не е трябвало?
- Фокусирането е правилно. Финансовите ресурси, които се вадят, са огромни - в САЩ са 17% от БВП за тази година, във Великобритания са 16%. В България днес финансовият министър обяви 4,5 милиарда лева като първи етап. За да се сравни с останалите, ще му трябват още 8-10 млрд. лв. Но поетапно, което е правилното решение. По-важният въпрос е след 2-3 години, когато този огромен финансов ресурс, който всяка държава отделя, е изхарчен, какъв да бъде следващият ход. Т.е. дали кризата ще има формата на V,U или W. Примерите от срещи с предишни вируси са такива, че обикновено имаш втора вълна, връща се следващата година. За момента е трудно да се прогнозира дали кризата ще бъде W-образна. Засега е правилен ходът да се дават пари за всички, за да има и бизнес, и потребление.
- Колко време трябва да продължат плащанията от държавата към хората?
- Идеята на плана за възстановяване е да подкрепи плащанията в рамките на половин година след тримесечието, в което правителството премахне извънредно положение. Например, ако правителството отмени извънредното положение на 15 юни, плащанията във връзка с плана за възстановяване ще трябва да продължат през четвъртото тримесечие на 2020 г. В случай че отмяната се случи на 15 юли, плащанията трябва да продължат през първото тримесечие на 2021 година.
- Да, но нашето правителство търпи критики, че мисли само за кредитиране, а не за грантове към хората и към бизнеса.
- Има наистина спор дали да се дават заеми, или помощи. Повечето финансови системи така са устроени, че започваш с кредити, защото банковата система най-бързо прави контакта с потребителите на парите. Ако се мисли за раздаване на пари, примерно в САЩ, в момента за домакинствата се използва данъчната система на обратна скорост.
- Въвличането на банките на първа линия в битката срещу кризата няма ли да внесе зараза в тях и да ги събори чрез трупането на лоши кредити например?
- Банковата система на България влиза в тази битка изключително добре капитализирана заради предишните си сривове, така че не, няма такава опасност. По-скоро след година-две правителствата ще са си изчерпали собствените си финансови ресурси, ще са взели нови заеми и ще излезе на дневен ред въпросът за опрощаване на дълговете и на държавите, и на бизнеса, и на хората. Не е дошъл обаче моментът да се мисли за това. Сега колкото повече пари влязат в бизнеса и в хората, толкова по-добре за всички.
- Вие къде сте в момента, г-н Дянков - в Лондон или в САЩ?
- В момента съм в Щатите. А в Лондон съм член на техния щаб, един от двамата в икономическата му секция. Заседаваме виртуално. Добре е да се мисли за излизане от икономическата криза още преди здравната да е свършила.
CV
Роден в София на 13 юли 1970 г.
Завършва УНСС специалност Международни икономически отношения
През 1991 г. защитава докторат в Питсбърг
През 1995 г. постъпва в Световната банка
От август 2009 г. до февруари 2013 г. е финансов министър
В момента се занимава с преподавателска и изследователска работа в Лондон и САЩ