Как преживях ужаса на коронавирус: "Сякаш те е затиснала торба цимент"
Този разказ за мъчителните дни на болестта COVID-19 беше прочетен и споделен десетки хиляди пъти в интернет. Германката Нина Маревски е изпитала ужаса на болестта и иска да помогне на всички, които подценяват заразата.
Германската писателка Нина Маревски е преживяла ужасите на заболяването КОВИД-19. 53-годишната жена сега иска да помогне всички, които боледуват, които са заразени и заплашени. Но най-вече – на онези, които подценяват коронавируса. Тя отправя и сериозни критики към функционирането на здравната система в Германия в условията на криза. Нейната история разказват няколко германски медии.
През март Нина Маревски и съпругът ѝ се прибрали във Франкфурт на Майн от едно кратко туристическо пътуване до Валенсия. Двамата знаели, че коронавирусът се разпространява бързо в Испания и решили да се поставят под доброволна карантина в лятната си къща на юг. След няколко дни вирусът я съборил:
„Стана изведнъж. Бях в кухнята и готвех, а болестта ме удари като с чук по главата. Нямах никакви сили, вдигнах и температура. Имах чувството, че са тръснали торба цимент върху гърдите ми.“
Ходене по мъките
Семейството звъни на здравната служба, но от там казват, че не могат да тестват Нина за коронавируса, защото не идва от място, което е център на епидемията, а професията ѝ не е системно релевантна. С помощта на свой приятел-медик тя все пак изпраща своя проба на частна лаборатория в Хамбург.
„Веднага ми отговориха, че съм болна, а концентрацията на вируса в организма ми е много висока. Щели да ми се обадят от здравната служба, за да вземем необходимите мерки и да започне лечение. И до ден-днешен чакам това обаждане", казва жената.
Малко след като получава резултатите, Нина Маревски окончателно е съборена от болестта. Тресе я, независимо че се е скрила под планина от одеяла, после цялата потъва в пот, температурата остава 39 градуса, тежестта в гърдите също, пулсът е ускорен, организмът се бори с всички сили срещу вируса, разказва писателката. И добавя: „В такива мигове човек е обсебен от най-елементарните страхове.“
Нина и мъжът ѝ звънят на дежурните лекари, но не успяват да се свържат. Тя се усеща на края на силите си, така че двамата накрая решават да се обадят на спешния телефон 112 и да помолят за лекарска помощ. В отговор ѝ дават съвет да се обади отново, ако усети и задух - така Нина Маревски описва онези драматични мигове. Вече била толкова уморена, че нямала сили дори да се ядосва. Мъжът ѝ взел да звъни по разни клиники в околностите, да разказва за състоянието на Нина, за високата температура, за затрудненото дишане… Най-накрая от клиниката в Ханау му обръщат внимание и пращат линейка. Малко по-късно Нина Маревски вече е в болничното легло, с маска и респиратор.
"Болестта все още дебне някъде в тялото ми"
48 часа по-късно състоянието ѝ се подобрява, но температурата се запазва още няколко дни. Лекарите установяват, че имунната ѝ система се справя добре. Нина е отслабнала доста, но вече има апетит. Болестта и до днес дебне някъде в организма ѝ, смята Нина, защото все още ѝ се вие свят. „Толкова ми беше зле, че не можех да държа дори чаша в ръката си“, разказва тя.
Нина Маревски иска да разкаже на всички хора онова, което е научила за болестта и да им помогне да не я подценяват. Мнозина смятат, че са млади и здрави, което ги прави неуязвими. И лекомислено пренебрегват предписанията, припомня писателката. Но това ни дава шанс и за преосмисляне, смята тя. Нина Маревски разказа своята история във Фейсбук, публикува резултатите от тестовете и всички подробности за хода на заболяването. Към днешна дата нейният разказ е бил прочетен вече от над 15 000 души, стотици са коментарите и въпросите. А две клиники я помолили да даде малко кръвна плазма, защото съдържащите се в нея антитела можели да помогнат на други пациенти.
„Не съм в рисковата група. Обикновено не взимам лекарства. Храня се здравословно на растителна основа - и въпреки това вирусът жестоко ме събори. Ето защо ви казвам, че сегашните мерки изобщо не са преувеличени“, заявява тя в интервю за Хесенската обществена телевизия.