38-годишният Маурицио - една от най-младите жертви в Италия, бил блъснат от кола на 20 г.
Коронавирус уби Маурицио Пинто, който беше на 38 г. и работеше като административен служител в старчески дом. “Имаше страхотно желание да живее”, казва пред в. “Република” баща му, известен рентгенолог в провинция Бари.
Когато е двайсетгодишен, Маурицио става жертва на пътен инцидент - едно лято го блъска кола и оттогава повече не може да ходи сам, винаги е с инвалидна количка. Въпреки това обаче Маурицио е щастлив и изпълнен с воля за живот. Мечтае да кара “Ферари” и е запален фен на “Бари”. Маурицио умира заради дихателна криза вследствие на пневмония. Така става една от най-младите жертви на коронавирус в Италия, разказва журналистът от “Република” Джулиано Фоскини.
“Не знаем как се е заразил, а не ни и интересува. Искаме обаче всички да знаят, че това е отвратителен вирус, който ти отнема всичко”, разказва баща му.
“Този вирус отне живота на сина ни, а на мен и съпругата ми - и правото да сме до него до последната му минута. Затова ви моля – стойте си вкъщи заради онези, които ви обичат. Това е едно ужасно сериозно заболяване”, казва още Антонио Пинто. Бащата на Маурицио живее със семейството си в Тури, провинция Бари. И двамата с жена си са под карантина, но “болката не може да бъде поставена в изолация”.
“Казват, че коронавирус убива крехките хора. Отчасти е вярно, но ние сме длъжни да защитаваме крехките хора, въпреки че Маурицио знаеше много добре и как да се защитава сам”, твърди Антонио Пинто.
Антонио разказва колко мъки е понесло семейството му навремето, когато Маурицио е бил блъснат от кола. “Беше по-тежко за нас, отколкото за него. Маурицио никога не се е спрял и за миг. Всеки ден упражняваше правото си на живот. Даже нещо повече - след инцидента живееше двойно повече - беше щастлив, решителен и напълно автономен. Обичаше да бъде между хората и никога не преставаше да го прави дори когато състоянието му се влоши”, разказва още пред вестника бащата. От известно време Маурицио бил на хемодиализа, на която бил подложен през ден. Но и в този случай бил напълно автономен, защото отивал до болницата с колата си, след което се качвал сам на инвалидната си количка.
В началото на март обаче започнал да вдига странна температура, която не спадала. След няколко дни семейството му го отвело в болницата на Бари, където го приели в инфекциозно отделение. Състоянието му се влошило веднага, сложили му респираторна каска, за да диша. Дошъл и положителният резултат от теста му за коронавирус, след което родителите на Маурицио били изгонени от болницата.
“Това беше последният път, когато можах да видя сина си”, проплаква Антонио. Той няма представа синът му къде се е заразил с вируса и отрича да му го е предал той самият, защото не е напускал Тури от две години. Маурицио работел в старчески дом и всеки ден срещал десетки хора по улиците. След смъртта му родителите му получили съболезнования и от президента на футболния клуб “Бари”, на който бил фен.
“Маурицио беше убит от коронавирус. Да, той беше в деликатна ситуация, но допреди онази вечер с високата температура той ходеше по ресторанти. “Мъката” му беше, че не можеше да кара “Ферари” - това беше мечтата му. Не искам този израз за коронавирус - “убива крехките”, да бъде начин за оправдание, за да не поемем и ние сами собствената си отговорност. Не излизайте, за да се защитим ние самите”, призовава бащата.