Битките на Слави Ангелов. Срещу думите - с метални пръти
30 години след началото на прехода, 20 години след края на ерата на мутрите и бухалките някой иска да ни върне отново там. В точката, от която главният редактор на “168 часа” и криминален топжурналист Слави Ангелов над 25 години се бори да ни отдалечи. Във вторник вечерта след тръгването му от редакцията в 20,30 часа минути по-късно той бе жестоко пребит пред дома си. От трима маскирани, единият от които е снимал нападението. Защо? За доказателство, че наказателната акция е била успешна.
Пребиха го заради текстовете му. Няма по-остро и смело перо от неговото. Не знам как го прави. Борави със сериозна фактология, с железни аргументи и с думите си играе като магьосник. Всяка пронизва и попада точно в целта.
Той е от малцината, които пишат абсолютно без никакъв страх за уродливи явления, за корумпирани чиновници и политици, за престъпници. Той изобличава всичко и всеки, който погазва морала му и неговата матрица с ценности и чувството му за справедливост. При Слави няма такъв филм - той няма да си замълчи, няма да подмине някой гнусен недъг в обществото, някоя корупционна шашма, при която тарикат си мисли, че всички закусват с карфички. Слави проверява, сяда и пише.
Бори се за всяка кауза със своите оръжия - факти, проверки, страст, талант и много смелост. Рядка порода човек, на когото по рождение му е ампутирано чувството за страх.
Не се уплаши нито веднъж, не отстъпи нито веднъж, защото е безкомпромисен и като стрелка на компас, когато води своите битки, а през годините те са толкова много - от това да живеем в нормална държава, без бруталните и жестоки мутри, да имаме нормални институции и парламент, неподатливи на корупция, където гражданите да са центърът, а не богоизбрани олигарси, крадци и престъпници, да имаме нормално правосъдие, на което да вярваме, което не пуска убийци след няколко години от затвора, да живеем без бабаити и феодали, които да ни тероризират, до това да ни остане природа, да имаме дюни, да не се правят опити да се възражда комунизмът, а всички да помнят престъпленията на режима.
Ядосва се, че като цяло българите не се борят за правата си, че не сме като гърците, които се вдигат срещу всяка несправедливост. Смята, че като няма кой, той трябва да върши тази работа вместо всички.
Разследванията, коментарите, каузите му са прекалено много - във всеки брой някой е под прицела на изумителното му перо. И така вече над 25 години той води битки, за да живеем в свободно общество, да не си мълчим, да си извоюваме държавата от мутрите, престъпниците, олигарсите, корумпираните чиновници и политици.
С побоя някой е решил да го спре. Досега никой не е успял.