Проф. Пламен Панайотов: Грешка е фокусът да се поставя само върху кадровите промени в съдебната система
Управляващите ще платят висока политическа цена, ако не отговорят на очакванията час по-скоро да се вземат правилните решения относно органите на съдебната власт, казва изтъкнатият преподавател по наказателно право
И още акценти в интервюто
- Настоящият ВСС е напът да има втори пълен мандат, основната вина за това е на Народното събрание
- Какви са гаранциите, че пленумът няма да избере за и.ф. главен прокурор и и.ф. шеф на ВАС магистрати с профил на досегашните
- В дебата по номинациите за ВСС трябва да участват медиите, академичната общност, неправителственият сектор
- През 2020 г. беше приета Концепция за наказателната политика 2020-2025 г., подкрепена от всички. Въпреки това има съществено отклонение от възприетите принципи и цели
- Проф. Панайотов, народните представители ударно приеха на първо четене и трите законопроекта за промени в съдебния закон. Управляващите от “Прогресивна България” увериха, че до края на лятото ще успеят да изберат нови членове на ВСС. Реалистичен ли е този срок?
- Известно е, че петгодишният мандат на изборните членове в настоящия Висш съдебен съвет изтече отдавна - още през 2022 г. Остава им не много време, за да имат и втори пълен мандат. А това е фактическо заобикаляне на забраната по чл. 130, ал. 4 от конституцията, според която те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на първия им мандат. Основната вина за това положение носи Народното събрание. Представените в него политически сили през тези години не успяха да намерят необходимото квалифицирано мнозинство от 160 гласа, за да излъчат парламентарната квота в нов ВСС. Това поражда напрежение не само в органите на съдебната власт, а в обществото като цяло. Като не се сформира нов ВСС, не може според закона да се избере и нов главен прокурор, а и нов председател на Върховния административен съд. Ето защо българските граждани очакват не само да се вземат правилните кадрови решения относно органите на съдебната власт, но и те да бъдат взети час по-скоро. Управляващите ще платят висока политическа цена, ако не успеят да отговорят на тези очаквания.
- Направи впечатление, че управляващите и опозицията се разминават по въпроса кой освен депутатите да номинира членове на парламентарната или т.нар. обществена квота. Вие лично смятате ли, че трябва да се даде възможност на обществени организации и други институции освен Народното събрание да издигат кандидати?
- Това е възможно решение. И в парламента, и в публичния дебат ще могат да се обсъдят повече кандидатури. Издигането им обаче не следва да доведе до значително забавяне на излъчването на парламентарната квота в новия ВСС.
- Не е ли смущаващ текстът, с който се дава възможност на ВСС да кадрува една година след края на мандата му, тоест самите депутати допускат, че и в бъдеще ще има ситуации, в които кадровият орган ще работи повече от 5 г.?
- На 14 май 2026 г. бяха гласувани на първо четене от Народното събрание три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), внесени съответно от групи народни представители от ПП, ДБ и ПБ. Въз основа на тях е изготвен общ законопроект, който ще бъде обсъден на второ четене.
Прави впечатление, че и в двата предложени варианта за изменения и допълнения на чл. 30 от ЗСВ се предвижда новоизбраният ВСС да упражнява в пълен обем своите правомощия в продължение на 1 г. след изтичане на мандата на изборните му членове.
Едва след този срок се предлага ограничаване в различен обхват на тяхното упражняване. Нещо повече - в чл. 54 се предлага приемането на нова ал. 5, по силата на която и Инспекторатът към ВСС да упражнява в пълен обем своите правомощия в продължение на 1 г. след изтичане на мандата на неговите членове. След изтичането на този срок се предвижда и тяхното ограничаване. Така формулираните предложения за изменения и допълнения в ЗСВ са неприемливи.
И ВСС, и Инспекторатът към ВСС са конституционно регламентирани органи с определен мандат - 5 години за изборните членове на ВСС, 5 години за главния инспектор и 4 години за инспекторите.
Затова в ЗСВ се предвижда Народното събрание да излъчва своята квота за нов ВСС, респективно да избира нови главен инспектор и инспектори още преди изтичането на тези мандати. Следователно приемането на предложените изменения и допълнения ще постави под съмнение необходимостта Народното събрание да се придържа към спазване на конституционния принцип на мандатността, отнесен в случая към ВСС и Инспектората към него. А щом първата институция в държавата не желае да изпълнява в срок конституционно установените си задължения, то можем да си представим какъв сигнал се подава към останалите държавни органи и към българските граждани.
- Смятате ли, че мнозинство от 160 гласа е удачно? Или трябва да се ревизира този конституционен текст, тъй като няма гаранции, че при следващ избор отново няма да се изпадне в патова ситуация?
- Възприетата през 2015 г. промяна в чл. 130, ал. 3 от конституцията, според която е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа за избор на парламентарната квота във ВСС, следва да се подкрепи. Когато и от управляващите, и от опозицията зависи този избор, се гарантира в по-висока степен, че при гласуването на членовете на ВСС от парламента няма да се акцентира върху тяхната политическа лоялност, а върху професионалните им качества и тяхната почтеност.
Разбира се, придържането към изискваните по закон високи професионални и морални качества на кандидатите зависи и от прозрачността на процедурата по излъчването им. Тя може да бъде осигурена чрез активно участие в дебата по направените номинации за членове на ВСС на представителите на медиите, на академичната общност, на неправителствения сектор, както и на всеки български гражданин, заинтересован от сформирането на ВСС, който ще отстоява независимостта на органите на съдебната власт и ще допринася чрез кадровата си политика за еднакво и точно спазване на законите спрямо всички.
- Защо един месец след влизането на закона в сила пленумът на този ВСС трябва да избира изпълняващ функциите председател на ВАС и главен прокурор? Какво по-различно ще бъде в техния избор, след като кадровиците отдавна са показали, че с изключение на двама-трима останалите действат единно, без значение от коя колегия са?
- Това предложение в преходните и заключителните разпоредби на общия законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ буди недоумение. Не с оглед решението Пленумът на ВСС да избере съответно изпълняващите функциите на председател на ВАС и главен прокурор. То е в съзвучие с предложеното изменение и допълнение в чл. 175 от ЗСВ, според което поначало Пленумът на ВСС, а не неговите колегии е компетентният орган да определя временно изпълняващите функциите на председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор.
Очевидно има логика, който е компетентният орган, да осъществи избор на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор, да осъществи избор и на временно изпълняващите тези функции.
Недоумението се поражда от посочения срок - до изтичането на един месец от влизането на закона в сила. Ясно е желанието на управляващите да сменят незабавно временно изпълняващите към момента функциите на председател на ВАС и главен прокурор. Но какви са гаранциите, че настоящият ВСС, макар и в пленарния си състав, а не чрез съответните колегии, няма да избере същите магистрати или дори и да не са същите, но с подобен профил?
- Текстът за 6-те месеца за изпълняващите функции оцеля и в Конституционния съд, но това не е ли прекалено кратко време, за да се свърши каквото и да било?
- В началото на 2025 г. бе приета разпоредбата на чл. 173, ал. 15, според която при предсрочно прекратяване или при изтичане на мандата на главния прокурор, на председателя на ВКС или председателя на ВАС се определя временно изпълняващ съответните функции при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението им.
Ограничението от 6 месеца се отнася до лицата. Не е посочен периодът, в който висшите магистратури в България могат да се ръководят от временно изпълняващи съответните функции. А видяхме, че този период може да трае с години. Това на практика означава, че е възможно в рамките на продължителен период от време посочените институции да нямат стабилно ръководство. Трудно е да се очаква от който и да е колега за толкова кратък период от време да направи нещо съществено, мислейки още от момента на встъпването си, че ще предава управлението на следващия.
- Т. нар. мораториум върху кадровите решения на ВСС се споделя от всички парламентарни групи. Но пълната забрана няма ли да доведе до блокиране на системата в следващите месеци? Чуха се предложения да се даде възможност да се назначават младшите магистрати?
- Съдът на ЕС с решение от 30 април 2025 г. постанови, че конституционно регламентирани органи като Инспектората към ВСС при изтекъл мандат до избор на нов функционират при следните две условия: ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на техните функции, и гаранции, че тяхното функциониране е ограничено във времето. Това разбиране следва да се сподели и по отношение на самия ВСС, чиито изборни членове са с изтекъл мандат.
Следователно възможно е по закон в една или друга степен да бъдат ограничени кадровите правомощия на ВСС. В каква степен, е въпрос на политическо решение. Желателно е то да е съобразено и с необходимостта от своевременно кадрово обезпечаване на органите на съдебната власт. Например с оглед възможността въз основа на провежданите конкурси да се стигне до назначаването на младшите магистрати.
- Години вече се говори за правосъдна реформа. Защо тя не може да се случи? Не е ли грешка, че фокусът е само върху прокуратурата?
- Грешка е, че когато се говори за правосъдна реформа, обикновено фокусът се поставя единствено върху необходимостта от предприемането на кадрови промени в органите на съдебната власт. Всъщност, за да се проведе успешно такава реформа, държавата трябва да има ясна политика относно наказателното, гражданското и административното правораздаване, и то с достатъчен хоризонт. Това предполага най-напред да се прецени кои са дефицитите при осъществяване на правораздаването. По-нататък е необходимо да се установят причините за тези дефицити и да се прецени кои са най-ефективните пътища за тяхното преодоляване. Включително, ако се налага, следва да се предприемат и промени в законодателството. Едва тогава ясно ще се откроят и дефицитите при осъществяване на кадровата политика в органите на съдебната власт. Откъсването на кадровите решения от общата политика в областта на правораздаването не води до добри резултати. Ще дам пример с наказателната политика на българската държава. През 2020 г. българското правителство прие Концепция за наказателната политика 2020-2025 г. Тя отговаря във висока степен на съвременните достижения в областта на наказателното право. Преди да бъде приета, бе подкрепена от управляващите и опозицията в парламента, от представители на органите на съдебната и изпълнителната власт, на адвокатурата, на неправителствения сектор.
Въпреки това от момента на приемането ѝ досега в повечето случаи на предприемане на мерки в областта на наказателната политика има съществено отклонение от възприетите в концепцията принципи и цели. Това, разбира се, се отразява неблагоприятно и на наказателното правораздаване.