45 години по-късно: атентатът срещу папата, „българската следа“ и смъртта на всички свидетели
Али Агджа ги надживя и днес споделя живота си с италианската си съпруга
В 17,17 часа на 13 май 1981 г. площад „Свети Петър" се превръща в сцена на събитие, което променя не само историята на Ватикана, а и целия ход на Студената война.
Папа Йоан Павел II току-що е прегърнал малко момиченце сред хилядите вярващи, събрани за традиционната аудиенция в сряда. Откритият папамобил се движи бавно през множеството. Усмихва се, благославя, чуват се аплодисменти, и изведнъж -изстрели.
Мехмет Али Агджа, член на турската крайно дясна организация „Сивите вълци", стреля с пистолет „Браунинг" 9 мм почти от упор. Куршумите попадат в корема на папата. За секунди настъпва хаос. Хората първоначално дори не разбират какво се случва. После започват писъците. До ранения понтифик е Анджело Гугел, дългогодишният му помощник и човекът, който буквално придържа тялото на Войтила, докато папамобилът рязко ускорява към изхода на площада. Следващите минути изглеждат почти като сценарий на политически трилър.
Линейката пристига без полицейски ескорт. По пътя към болница „Джемели" шофьорът погрешка навлиза в насрещното движение и едва избягва тежка катастрофа. Междувременно папата губи огромно количество кръв и на моменти изпада в безсъзнание.
Когато пристигат в болницата, операционната зала за спешни случаи е заключена. Ключът не може да бъде намерен. Лекар разбива вратата с рамо. Започва операция, продължила повече от пет часа. По-късно Йоан Павел II ще каже, че е оцелял по чудо.
Почти веднага след ареста Али Агджа започва да сменя версиите си. Понякога твърди, че е действал сам. После говори за международен заговор. После обвинява българските тайни служби. После намесва КГБ, Ватикана и западни разузнавания. Италианските следователи преброяват над 50 различни версии на атентата.
Така се ражда една от най-известните теории на XX век, „българската следа".
В центъра й попада Сергей Антонов, служител на авиокомпания „Балкан" в Рим. През ноември 1982 г. той е арестуван по обвинение, че е помагал на Агджа при подготовката на атентата. Турчинът твърди, че Антонов и още двама български граждани са били част от заговора и са подготвяли бягството му след стрелбата.
Процесът се превръща в глобален политически спектакъл.
На фона на Студената война тезата, че Москва е искала ликвидирането на полския папа заради влиянието му върху антикомунистическото движение „Солидарност", изглежда напълно възможна. Американски медии публикуват анализи за връзки между КГБ, българските служби и „Сивите вълци". В съдебната зала обаче доказателствата започват да се разпадат.
Показанията на Агджа са противоречиви. Свидетелствата се сменят. Част от обвиненията не издържат на контролните проверки. През март 1986 г. Сергей Антонов е оправдан поради липса на доказателства.
Той се връща в България физически и психически съсипан. Според близки и лекари дългият арест и непрекъснатите разпити разбиват здравето му. Последните му години преминават в изолация и болести. На 1 август 2007 г. е намерен мъртъв в дома си в София.
Междувременно почти всички ключови фигури от тази история постепенно си отиват.
Папа Йоан Павел II умира през 2005 г.
Съдия Фердинандо Импозимато, един от магистратите, работили по делото,умира през 2018 г. в римската болница „Джемели".
Северино Сантиапики, председателят на съда по процеса срещу Агджа, умира на 90-годишна възраст след кариера, белязана от най-големите дела за тероризъм в Италия.
През юли 2024 г. умира и Джузепе Консоло, адвокатът на Сергей Антонов и човекът, който десетилетия наред се опитваше да разбие мита за „българската следа". Консоло получава внезапно неразположение на лодката си между Гаета и Сперлонга. Приятелите му викат помощ, бреговата охрана се опитва да го спаси, но безуспешно. Тялото му е пренесено на сушата, а с него сякаш си отива и един от последните хора, които познаваха в детайли процеса срещу Антонов. Години преди смъртта си Консоло публикува книгата „Атака срещу папата", в която настоява, че обвиненията срещу българина са били изградени върху политически внушения, страхове и манипулации от епохата на Студената война.
През януари тази година си отиде и Анджело Гугел, последният човек от папамобила, който беше до Войтила в секундите след стрелбата.
Така, 45 години след атентата, почти всички главни действащи лица вече не са сред живите, с изключение на един-Мехмет Али Агджа.
След доживотната присъда в Италия той прекарва години в затвора, а през декември 1983 г. самият Йоан Павел II влиза в килията му и му прощава. Сцената остава като една от най-запомнящите се в историята на понтификата му.
През 2000 г. Агджа е помилван от италианската държава и екстрадиран в Турция, където доизлежава присъди за други престъпления. Окончателно е освободен през януари 2010 г. Четири години по-късно, през декември 2014-а, той отново се появява в Рим. Отива на гроба на Йоан Павел II и оставя бели рози. Малко след това е експулсиран от Италия заради нередовни документи. Късно вечерта е качен под полицейски конвой на полет от Фиумичино за Истанбул и напуска страната, в която преди десетилетия едва не променя историята с два изстрела. Животът му след затвора придобива почти сюрреалистичен обрат. През 2015 г. Агджа се жени за италианката Елена Роси -образована жена с дипломи по политически науки и философия, която постепенно се превръща в една от най-неочакваните фигури около историята на атентата. Тя започва да изследва съдебните архиви, слуша записите от процесите и публично защитава тезата, че „българската следа" е била създадена изкуствено. В книгата си Роси твърди, че Сергей Антонов е станал жертва на политическа операция, а самият Агджа -инструмент в много по-голяма геополитическа игра.
Но дори и днес турчинът продължава да се връща символично към Ватикана.
След смъртта на папа Франциск той поиска официално разрешение да присъства на погребението му в Рим. Във видеообръщение заяви, че иска да се помоли на гроба на понтифика и да изпълни „тържествено обещание", дадено някога на Йоан Павел II. В крайна сметка се отказа от пътуването, опасявайки се, че присъствието му може да бъде възприето като провокация или „действие, което смущава траура".
Скоро след това името му отново се появи в заглавията.
При посещението на папа Лъв XIV в Турция Агджа обяви, че желае да се срещне с новия понтифик, дори само за „две или три минути" в Изник или Истанбул. Той твърдеше, че иска лично да приветства папата по време на визитата, посветена на 1700-годишнината от Никейския събор.
Турските власти обаче реагираха незабавно. Според местните медии Агджа е бил отведен от полицията и изведен от Изник още преди пристигането на папа Лъв XIV.
Така човекът, чието име преди 45 г. разтърси света, продължава да живее между сенките на историята, медиите и собствените си противоречиви версии.