Любимата класическа кола на Григор Димитров чукна 60 г.
Lamborghini Miura е първият суперспортен автомобил в света
Освен с невероятните си качества на корта най-добрият български тенисист Григор Димитров е известен с отличния си вкус към хубавите жени и към скъпите коли.
Наскоро Григор дефилира заедно с приятелката си Ейса по улиците на Монте Карло със своя Lamborghini Aventador SVJ по време на турнира в княжеството. През годините прочутият българин е карал почти всички модели на италианската марка, които всеки с достатъчно пари може да си наеме в Монако, но любимата му кола е друга.
Това е класиката Lamborghini Miura, която навърши 60 години. Самият тенисист е споделял в социалните мрежи снимка на модела с описанието “Лудост, моя любов” (Madness, my love). След като се снима с класическото ламбо в тъмно зелен цвят, мнозина написаха, че Григор е купил реликвата за около 2 милиона евро, но истината е че, автомобилът е на негов близък приятел - колекционер.
Ако искаш да бъдеш някой, купуваш си Ferrari. Ако си някой, купуваш си Lamborghini. Това са думи на известния певец
Франк Синатра, който за 54-ия си рожден ден се е почерпил с оранжева Miura,
чиято окраска съвпада идеално с надлъжните линии, минаващи по частния му самолет Learjet 23, наречен Christina II.
Синатра беше само един от многото богати хора, които искат италианска суперкола за себе си! Списъкът със собственици включваше иранския шах Мохамад Реза Пахлави, Елтън Джон, Род Стюарт, Никълъс Кейдж...
Създателят на марката Феручо Ламборгини е син на фермер, учил е за механик и след това се е превърнал в много успешен индустриалец. След представянето на първия модел на марката през 1963 г. автомобилите на Феручо Ламборгини са били в сериозна опасност да се превърнат само в един от подобни производители на GT автомобили в Европа. Дотогава компанията е правила...трактори.
През 1964 г. Феручо сформира екип мечта в Санта Агата, чиято средна възраст е била само около 25 години. За разлика от Ferrari по това време, Феручо искал да прави автомобили, които да са синтез на екстремна производителност, ексклузивност и ежедневна използваемост.
Миурата всъщност е представена два пъти поради личното нетърпение на Феручо и желанието му да демонстрира превъзходството си над Ferrari. През ноември 1965 г. на изложението в Торино е поставен само прототип на монококово шаси с V12 двигател, обозначен като P400.
В последния момент колата е готова за второ представяне
през март 1966 г., но вече в Женева. Оранжевият автомобил с черен интериор носи съкратеното означение P400. Към края на салона Феручо измисля и името – Miura. Свързвайки безкомпромисната мощ на автомобила с факта, че самият той е роден под знака на Бика, Феручо измисля идеята
да го кръсти на дон Едуардо Миура,
селекционер на най-борбените и силни разновидности испански бойни бикове.
При стартирането на колата се е появила истинска какофония от мощни звуци на V12 двигател, напомнящи за двигател от Формула 1. Това е била истинска симфония за автомобилните ентусиасти. Самият Феручо накратко обяснява суровостта на автомобила: Miura е машина, предназначена за истински спортни пилоти, които ще се задоволят само с най-доброто по отношение на мощност и естетика. Освен това те
трябва да са и милионери, които могат да си позволят
още една кола за по-комфортно возене!
3,9-литровият V12 двигател на Bizzarinni произвежда 350 к.с., което ускорява автомобила с тегло само 985 кг до 100 км/ч за 6,7 секунди или до максимална скорост от 280 км/ч!
През 1969 г. Miura преживява и първите си подобрения с версията S, където е сменено задното окачване, мощността на двигателя е увеличена до 370 к.с., а също така е извършена известна работа по качеството на интериора - предимно на седалките. Окачването също е сменено за Miura SV. Всъщност само версията SV, според самия Уолъс, е била завършен автомобил и е имала 385 к.с. Самите купувачи всъщност са били тестови пилоти.
Само SV имаше интериор от естествена кожа, докато останалите бяха с изкуствена кожа. Дървеният волан на SV беше покрит с кожа и поради по-високия си разход на гориво тази версия имаше и по-голям резервоар за гориво. Климатикът и радиото бяха единствените екстри в този ексклузивен спортен автомобил, който дори нямаше сервоуправление.
Тази страст и чистата емоция на Miura са поставили Lamborghini в книгата на славата. Miura е пионер на техническия радикализъм и днес все още е модел за изтънчена пътна бруталност.