Защо всичко е с главата надолу?
В Будапеща хиляди ликуват след разгрома на Орбан, а в София народни тържества за Радев няма
Запитан “Защо всичко е с главата надолу?”, AI отговаря с неприсъща за машините деликатност, подобно на опитен психоаналитик:
“Когато усещате, че “всичко е с главата надолу”, това често отразява временна лична криза, стрес в отношенията или хаос, при който познатите правила не важат. Важно е да запомните, че трудностите са част от израстването, а ситуациите са преходни. За справяне се препоръчва фокус върху нещата, които можете да контролирате”.
Явно алгоритъмът е решил, че си има работа с временно умопомрачение, защото не му е известен подтекстът в поставения въпрос – все по-натрапчивото усещане за фалш у гражданското общество, за живот в подменена бутафорна реалност. Вече нищо не е такова, каквото изглежда.
Най-актуалната странност е как е възможно милион и половина българи да си дадат гласа за Румен Радев и да не празнуват неговата грандиозна победа?
Седмица по-рано Ройтерс показва от Будапеща панорами на морета от хора, танцуващи и ликуващи до изгрев-слънце след историческия триумф на Петер Мадяр. Нищо извънредно обаче не се случва в нощния живот на София на 19 срещу 20 април, въпреки настъпилата пълна трансформация в нашата партийна система да е съизмерима по мащаб с унгарската. “Прогресивна България” няма квалифицираното парламентарно мнозинство на Мадяр, но нейните 131 мандата стигат, за да управлява еднолично и комфортно държавата.
В “Студентски град” гърми заря по случай рождените дни на фолкпевиците, не е ли изумително, че за звездния миг на Радев българският народ
даже бенгалски огън не пали,
ни едно хоро не се завърта на Ларгото? Вместо клокочещи емоции и оживление телевизиите излъчват потискаща атмосфера, в която каймакът на социологията и политологията неубедително се оправдава за тотално сбърканите си предизборни прогнози. И примирено признава, че е в пълно неведение каква съдба ни чака в ерата на абсолютната власт.
На другия ден разгроменото дълголетно статукво мрачно поздравява победителя и се оттегля зад кулисите да ближе рани,
само ПП-ДБ продължава бодро да свири на палубата
като оркестъра на “Титаник”.
От висотата на своята непреходна мъдрост и святост днес жълтопаветният елит се провъзгласява за незаобиколим фактор, единствен достоен партньор и наставник на Радев, орисан от Бог да назначи новите висши съдии барабар с главния прокурор.
Всъщност масовото усещане за нереалност се заражда още в хода на по-ранните събития, сума ти невиждани никога неща се случват за много кратко време, природните закони сякаш са отменени: действащ президент подава оставка, мястото му заема жена, тя назначава служебен премиер, чието право да заема този пост се оспорва от Европейския съд. И после просто ей така, без видима причина, партийният актив на ПП-ДБ с неколцина авери на Доган узурпира правителството.
Темата “Петрохан-Околчица”, по която са укорими висши прогресивни дейци, изчезва като сън, службогонското правителство разгръща мащабна чистка в администрацията. Зрънце ексцентричност не достига, за да бъде възцарен първият в света “вицепремиер на честните избори”, затова пък през главата на парламента е сключен международен договор с Украйна и е скрита гневна нота на Иран.
“Шарлатаните” не опровергават упоритите слухове, че пак са станали ортаци с Румен Радев, щял да ги вземе в царския си двор така, както са се подредили по министерствата и агенциите. Но не щеш ли по средата на кампанията
техният ментор ги обявява за вредни,
а кабинета “Гюров” - за нелегитимен. Писват гайди!
Асен Василев мигом пълни ТикТок с речи за “лицемера” и договора му с “Боташ”, пуска фейк, че листите му преливат от агенти на Държавна сигурност, чрез Външно го клевети в Брюксел, че си служи предизборно с хибридни атаки в социалните мрежи. Страшно за гледане става.
Да не забравяме, че през март ПП-ДБ се изпокарва жестоко за водачите на листи, за малко да не се яви изобщо на вота, след това едва не се изтрепва за пустите 37 депутатски заплати, видни активисти позорно се обиждат на “катъри”. Защото заедно с електората Радев им отмъква и шанса да сложат край на мъките си, като се разцепят - 37 на три не се дели.
На този разкалян фон е непонятно какво самочувствие точно Божидар Божанов и Ивайло Мирчев се хвалят, че са извадили сърцето на модела Борисов-Пеевски, обстрелват магистрати с фалшиви компромати, Асен Василев пламенно се застъпва за честта на главния копой в МВР. Аудиторията тотално губи нишката на това риалити.
Зависим ли е Радев от гръмогласната ляво либерална прослойка? Понеже страда от недостиг на грамотни финансисти, вярно ли е възложил на Асен Василев да напише държавния бюджет? Еднакво неотложна ли е за ПП-ДБ и за него смяната на ВСС?
Последно кой е шефът, пита се народът.