Димитър Георгиев: 35 години за "Роза импекс" не стигат! (Снимки)
- Прави ми удоволствие да работя, признава собственикът на козметичната компания, която изнася в над 50 страни
- Успях в бизнеса, но срещу чиновника - не, казва предприемачът
Димитър Георгиев е един от безспорните бизнесмени в Пловдив, собственик е на козметичната компания "Роза импекс", създадена през 1991 г.
Продукцията й се изнася в над 50 държави, в това число и в Европейския съюз.
Георгиев се утвърди и в хотелиерския бизнес. Негови са хотел "Хисар" в курортния град и Residence City Garden в Пловдив.
Неотдавна създаде и логистичният център "Родопи", разполага с три терминала с обща площ от 30 000 кв. метра.
Председател е на "Пълдин голф клуб".
Георгиев е известен меценат и колекционер на картини от стари и съвременни майстори.
- Г-н Георгиев, ако трябва да пресъздадете в картина вашия бизнес през тези 35 г., какво ще изобразите на нея?
- Погледнете пред вас това уникално платно на Борис Коцев (сочи към стената в кабинета си към творба, в чийто център е жена с меч в ръка (майка България), а най-отгоре са портретите на Ботев, Левски, Раковски, от двете страни - възрожденци и именити българи - б.а.). Тази картина изобразява целия обществено-културен живот на страната. Моята палитра в бизнеса е също доста пъстра. Трябваше да намираме начин да преодоляваме различните препятствия през всички 35 години.
- Какви бяха тези години за вас?
- Като цяло хубави. Разнообразни. С кризи, които са част от живота. Не можем да живеем само в благоденствие. Реалният живот ти поднася изпитания. Да, тези 35 г. бяха хубави, защото бяхме млади. Бях 40-годишен, когато се захванах с бизнес.
- Как се чувствате в "групата на оцелелите"?
- В личен план и чисто физически няма причина да се оплаквам.
- През 2007 г. ми казахте: "Колкото и невероятно да звучи, започнах като амбулантен търговец".
- Истина е. Тогавашният министър Иван Пушкаров ликвидира държавно-стопанските обединения и трябваше да търся своя път в живота. Направих "Роза импекс" и станахме семейна компания. Първо започнахме с производство на червила. С два котлона и две тенджери с моята жена Дора, Бог да я прости, и Минка Ламбрева, бивш зам.-директор на института по парфюмерия и козметика. Някой трябваше да носи червилата по обектите и да ги продава. Носех ги по будки, магазини, павилиони. Един път ги разнасяш, втори път - трябва да минеш да фактурираш. И трети път - да чакаш някога да ти платят.
- Но идва стагнация и разбирате, че трябва да се заловите с производствена дейност. Тогава ли построихте фабриката за козметика в Ягодово?
- Участвах на първите търгове за земя в Ягодово. Спечелих наддаването за терена. Хит стана боята ни за коса "Скала". Направихме уникална разработка. Нямахме пари за машини, с които да пълним боята в алуминиеви туби. Тогава решихме да я сложим в пластмасов флакон. И опаковката донесе голям успех. Пазарът беше гладен за такъв продукт.
- Оттам ли тръгна вашето първоначално натрупване на капитал?
- Да. След това разработихме боята за коса "Престиж", която стана абсолютен хит.
- Кога взехте първите по-едри пари?
- Спомням си го като днес. Беше около 1995 г. Появихме се с боята за коса на Пловдивския панаир и взехме златен медал. Един човек чука на павилиона. "Добър ден! Аз съм Недялко от Хасково", представи се той. "Много ми харесва вашата боя, аз съм дистрибутор. Искам да ви купя", каза той. "Как ще ни купиш? Не се продавам", реагирах. Попита ме колко можем да произведем. Аз, ербап, отговорих: "Много!". А зад мен няма нищо. Човекът извади една торба с пари и даде 100 000 лева. Гледах го изумено. Такава сума накуп не бях виждал. Направихме организация и се справихме. Почнахме да купуваме машини, да се разрастваме.
- Кога настъпи големият подем в "Роза импекс"?
- След голямото търсене на нашите продукти. Започнахме да работим с голям размах. Нещата се завъртяха. Реализирахме първия износ за бившите страни от ОНД - Грузия, Украйна, Казахстан, Литва, Латвия, Естония, Русия.
- Защо се насочихте и към хотелиерство?
- Когато човек понатрупа капитал, решава да диверсифицира, което е нормално за всеки бизнес да търси и друга ниша. Малко са фирмите, които поддържат само професионалната посока на развитие.
- Към днешна дата какво произвеждате като артикули и в колко държави изнасяте?
- Не е по-различно от това, с което тръгнахме, но осъвременяваме и разширяваме гамата. Новото в последните 7-8 години е, че навлязохме и в професионалната козметика. Направихме голяма, разнообразна серия за фризьорските салони. Имаме добър успех в продажбите. Над 300 изделия включва тази серия. Изнасяме в доста държави - над 50. Продаваме и в Европейския съюз, имаме добро присъствия в Унгария, Сърбия, Испания, Италия, Германия, Холандия.
- Откъде у един инженер технолог, какъвто сте по образование, се е появил този афинитет към изкуството? Никога не сте крил произхода си от село Синапово, Ямболско, където сте делили две стаи с трима си братя, родители, баба и дядо.
- От дете харесвах литературата. Обичах да чета. Моето семейство гледаше много тютюн. Наесен започваше неговата обработка да се прави на денкове. Аз вземах учебник, а майка ми: "Хайде, Димитре, идвай да помагаш!". "Имам да уча, майко", отговарях. Запалих се по изкуството в началото на 90-те години. В офиса ми пристигна Димитър Малашинов, известен организатор на културни прояви. Тъкмо бяхме пуснали първите пасти за зъби "Евридей" и му подарих една. Малашинов ми разказа, че организира музикално-поетични вечери в Пловдив с имена като Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Георги Господинов. Те четат стихове, а състав свири. "След това ще направя коктейл, на който да се запознаете бизнесмените на Пловдив и да си помагате", обясни той. Интересно ми стана. Трябваше, разбира се, да финансираме тези прояви. И станах един от създателите на това сдружение. Всеки месец очаквахме тези прояви. Запознавахме се с много хора. Тогава галеристите Бойко Ватев и Камен Шишманов ме подканиха да купя картина. Обясних им, че нищо не разбирам. Посочиха ми да взема натюрморт на Юри Буков за 500 лева. Стана ми навик всеки месец да си купувам картина. Това продължи години. Срещна ме колекционерът Димитър Инджов. "Адаш, разбрах, че купуваш картини, но е хубаво да смениш посоката към старите майстори", ме посъветва той. И оттогава се насочих изцяло към големите класици - Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков. Притежавам картини от всички най-големи, малка част от тази колекция подредих в постоянна експозиция, която носи моето име в Стария Пловдив. И в момента купувам, но трябва да е изключително ценно. Неотдавна се сдобих от Франция с платна на Жул Паскин и Жорж Папазов. Скоро чествахме 5 г. на галерията и зададохме гатанка. Има една опакована картина 3 на 3 метра с жокери и като се прочете, би могло да се разбере кой е авторът й. Взимаш си билетче, пускаш го в кутията. На Димитровден ще я отворим и от всички познали ще теглим жребий. Спечелилият ще получи картина от известен стар майстор.
- Колко години сте генерален спонсор на международният фестивал "Сцена на кръстопът" в Пловдив?
- 27. Пак Малашинов ме запозна със Стефан Данаилов и ме поканиха за генерален спонсор. В трудните години извън "Сцена на кръстопът" съм давал на няколко пъти по една цистерна с гориво, за да се отоплява през зимата салонът на театъра. Но вече не съм генерален спонсор. Знаете ли защо?
- Защо?
- От миналата година престанах. И ми е много болно. Този фестивал е като мое дете.
- Каква е причината?
- Преди 2 г. моят приятел Кръстю Кръстев от директор на Пловдивския театър стана министър на културата. Казах си, че сега е моментът да тръгне обектът на Понеделник пазара. (Става въпрос за терен от 8 дка с археологически находки, който Георгиев закупи преди 25 г. от Хебросбанк. 7 г. финансира разкопките на него и представи няколко проекта за застрояване на терена. Последният е от 2020 г., който предвижда до 15 м височина на сграда с музейна част, художествена галерия, зала за концерти, офисна и жилищна част. Теренът е в центъра на Пловдив и от десетилетия пустее - б.а.). Но преди Кръстев да стане министър, беше Найден Тодоров. С всички министри на културата съм правил безброй срещи. Проектът мина през Специализирания съвет за опазване на културно-историческото наследство на България, когато министър бу Тодоров. Това е висшият орган, който казва "да" или "не". От 17 експерти 9 бяха "за", 4-има "против" и 4-има "въздържали се". Значи се приема. Стана министър на културата Кръстю Кръстев. Излиза протоколът от заседанието на Специализираният съвет и той пише "Одобрявам без точка 7". А това е точно моят обект. Много пъти го питах защо го направи? Кой го накара? Мълчи. На две инстанции съм спечелил делото. И съдът разпорежда на Министерството на културата да изпълни решението на Специализираният съвет за опазване на културно-историческото наследство. Правих среща и с Мариан Бачев, следващия министър. Нищо.
Няма такъв обект в България, 25 години спънки! За 35 години успях в бизнеса, но срещу чиновника - не. Това ме накара да престана да спонсорирам "Сцена на кръстопът". Казах: "Бях до тук! И докато Кръстев е в театъра, няма да вляза".
- Да обобщим - 35 години на частния фронт стигат ли?
Не. Прави ми удоволствие да работя.