Как Революционната гвардия на аятоласите надмина Еничарския корпус на Османските султани
Корпусът на Ислямската Революционна гвардия се очертава като един от най-важните центрове на властта и вземането на решения в Иран, както и като основен инструмент за управление на конфликта извън неговите граници. Между революционните му корени и настоящата му роля идеологията се преплита с политическата реалност, очертавайки контурите на нарастващото му присъствие.
Как възникна Революционната гвардия
Според анализаторката Уадхи Шарани някои изследователи сравняват Революционна гвардия с Еничарския корпус в Османската империя като роля в защитата на режима и укрепването на властта му, но има разлика в корените и идеологията. Еничарите са създадени в рамките на организирана елитна военна система, която е разчитала на набирането и обучението на християнски момчета за пряка служба на султана, докато Гвардията е възникнала в напълно различен контекст, по-близък до революционна мобилизация с религиозен характер.
Писателят и политическият анализатор Фредерик Уери в книгата си „Иранската Революционна гвардия отвътре" казва, че нейните начала се простират до периода след иранската революция през 1979 г., когато първоначалното ѝ ядро се формира като относително неорганизирани групи, включващи религиозни и революционни елементи, чиято цел е да подкрепят Рухолах Хомейни в укрепването на властта му в Техеран. През този етап тя е била по-скоро милиция с ограничено обучение и координация, сформирана набързо в отговор на властовата вакуум след падането на режима на шаха.
В книгата си Уери, изследовател в „Ранд Корпорейшън" и специалист по въпросите на Близкия изток, пише, че избухването на ирано-иракската война е представлявало решаващ поврат в развитието на Революционната гвардия, тъй като е ускорило прехода ѝ от неорганизирани революционни групи към организирана военна структура, действаща редом с редовната иранска армия, която е продължила да съществува след падането на шаха. Но Гвардията запази своята собствена доктрина, основана на революционната идеология, което я превърна в паралелна структура, а не в пълноценно подразделение на традиционната военна институция.
В началото си организацията се преплиташе с други революционни движения, най-вече с организацията „Муджахидин-е Халк", която споделяше някои от нейните политически тези, но възприе лява антиимпериалистична ориентация, което впоследствие доведе до раздяла на двата пътя и утвърждаване на нейната религиозно-идеологическа идентичност.
„Индипендънт Арабия" цитира турския историк Йълмаз Озтуна който разказва в книгата си „История на Османската империя", че еничарите не са били просто военна сила, а централен инструмент за утвърждаване на проекта за имперска държава и нейната идентичност, тъй като са възникнали в рамките на организирана структура, която служи директно на султана и посвещава лоялността си към съществуващия режим. За разлика от този ясен институционален модел, Иранската революционна гвардия не се формира на национална основа или в рамките на стабилен държавен проект, а е отражение на бурния период, през който преминава Иран в края на епохата на шаха, белязан от социални и икономически кризи, етнически бунтове и въоръжени протестни движения. Тази среда допринася за оформянето на ролята и като инструмент за защита на новия режим, не само във военно, но и в идеологическо отношение, както и по отношение на сигурността, на фона на нестабилността, съпътствала първите години след революцията.
Гвардията успя да привлече разнообразни социални сили в Иран и да насочи протестите и гнева им по времето на шаха в услуга на идеологията на революцията, а гъвкавостта на неговото възникване му позволи да привлече въоръжени елементи извън религиозната институция и с различен произход, които в много случаи не търсеха нищо друго освен подобряване на материалното си и социално положение, преди по-късно да се превърнат в ядрото на милицията „Басидж".
Като революционна армия, възникнала в контекста на вътрешен и външен конфликт, тя придоби способност за адаптация и въвеждане на прагматични промени в структурата и методите си, което ѝ позволи да се превърне във военна сила, разчитаща на по-организирани стратегии и тактики. Тази трансформация се прояви ясно по време на ирано-иракската война , а след това и в периода след Втората война в Залива през 1991 г., като затвърди позицията й като един от най-важните стълбове на силата в Иран.
Независимост и износ на революцията
След като Революционната гвардия се превърна от обикновена вътрешна охранителна милиция в действаща военна сила в Иран и извън него, тя затвърди позициите си в управленската структура на страната и запази сериозно влияние в революционните и правителствените институции след създаването на президентската институция. С издаването на указ от Рухолла Хомейни, с който на Гвардията бяха предоставени широки правомощия за изпълнение на волята му, тя се превърна в централен инструмент на духовния водач, който не прави компромиси с целите и принципите на революцията.
С утвърждаването на тази роля Гвардията премина в нова фаза -„износ на революцията". Започна отвътре чрез преобразуване на обществото според неговата идеологическа визия, после разшири влиянието си, за да обхване редица революционни организации и институции, надхвърляйки ролята на структури като Министерството на ислямското ориентиране, за да се превърне в един от най-важните фактори при възпитанието на новите поколения в духа на революцията.
Това включваше разработването на образователни програми в училищата и преработването на университетските учебни програми, както и въвеждането на нови стратегии в медиите, които отразяват и популяризират революционния дискурс. Също така задачите на Гвардията варираха между политическо-религиозно ръководство и управление на сигурността и вътрешния ред, включително и ролята на „полиция за нравствеността", което я отличаваше от останалите военни формирования.
С течение на времето влиянието на Гвардията не се ограничаваше само в областта на сигурността и военното дело, а се разшири и в икономиката, като тя засили присъствието си в изпълнителни институции, занимаващи се с развитието на селските райони и инфраструктурата, което я превърна в един от най-важните фактори при изготвянето на икономическите политики, в допълнение към нейната политическа и военна роля.
Специалистът от изследователския отдел на американския Конгрес Кенет Катсман счита, че Революционната гвардия е изиграла роля, надхвърляща тази на традиционните армии в други режими, като Съветската Червена армия или Китайската народно освободителна армия, особено в областта на вътрешната сигурност и разпространението на идеологията, тъй като много от функциите, които Революционната гвардия изпълнява в Иран, в тези режими са били възложени на службите за сигурност и партията, а не на чисто военна институция.
Организация с революционна идеология
Лидерите на Революционната гвардия успяха да реорганизират вътрешната й структура чрез определяне и разграничаване на ролите, както и чрез превръщане на подразделенията от първоначални формирования в интегрирани армии, придружено от създаването на въздушни и морски подразделения. Те работеха също така за изграждането на институционална структура за набиране и обучение на кадри, както на фронтовете, така и в специални подразделения, служещи на целите на ислямската революция.
Призивът за продължаване на религиозно ориентирания подход на Рухолах Хомейни допринесе за привличането на търговци и финансови поддръжници, което укрепи капацитета на Гвардията и ѝ позволи да развие инфраструктурата си, включително чрез създаването на специални агенции за обществени поръчки и изграждането на съоръжения за военната промишленост, както и укрепване на логистичните й възможности чрез надзорни институции, свързани с отбранителния сектор, и формиране на единици, специализирани в използването на съвременно оръжие.
Към края на 80-те години на 20-ти век, по-конкретно през 1989 г., Революционната гвардия достигна висока степен на независимост, превръщайки се в цялостен институционален апарат с ясна организационна структура и многобройни способности, надхвърлящи традиционните военни рамки.
По думите на изследователката Уадхи Шарани от проекта „Критични заплахи" на American Enterprise Institute Революционната гвардия е създадена като инструмент за защита на революцията с идеологически характер. Способността й да се превърне в силна и сплотена институция с революционна идеология в сравнение с други организации в Иран се дължи на факта, че тя разчита на по-широка база от хора, далеч от обвързаността с определена етническа група или конкретна общност, както и на относителна гъвкавост в механизмите за назначаване, вземане на решения и управление на подразделенията. Бъдещето й никога не е зависело от оставането на определен командир или конкретна елитна група на постовете им.
От време на време в Гвардията се наблюдаваха прояви на вътрешна конкуренция и партизанство, които понякога се отразяваха в различия между нейното висше ръководство и политическото ръководство на страната, в определени случаи дори доведоха до отстраняването на видни фигури в рамките на режима. Но това не бе постоянна практика.
Така на практика Корпусът на Ислямската революционна гвардия на аятоласите надмина Еничарския корпус на османските султани.