Поздравявам конституционната юрисдикция, че възприе безспорната постановка
ЧАСЪТ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИСТА
Конституционният съд очаквано отхвърли искането на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт относно законовия статус на временно изпълняващите функциите на главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС.
Трябва да сме наясно, че основната последица от това решение е, че оспорваният от определени политически среди и отделни съдебни състави статус на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов остава напълно непроменен. И го подчертавам - непроменен.
Още с възникването на казуса преди близо година изтъкнах в публично огласени становища, че нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, така както е формулирана от законодателя, няма - и то категорично няма! - обратно действие. Обосновах и пълната юридическа несъстоятелност на опитите да се привнасят в сферата на конституционното право концепции от цивилистиката, като тази за т.нар. "несъщинско обратно действие". Тази концепция има своето приложно поле в елементарните обществени и стопански отношения, които се уреждат от цивилистиката, с оглед равнопоставността на страните и техните частни интереси, но няма никакво място в тълкуването на отношенията, свързани с висшите политически институции на държавата и функционирането на държавното управление. Единственият конституционно-допустим способ за решаване на възникналия казус е чрез изменение на закона, т.е. намира се в изключителната компетенция на законодателната власт. Не на Конституционния съд, не на Висшия съдебен съвет или на неговите колегии. И няма никакво значение какво била мислела тази или онази адвокатска кантора или колегия, или НПО.
Поздравявам конституционната юрисдикция, че възприе безспорната от конституционно гледище постановка, въпреки лансираните всевъзможни импровизации, които нямат нищо общо с върховенството на Конституцията. Точно в този смисъл КС отбелязва, че е "недопустимо, посредством способите за нормен контрол, да се преодолее празнота в нормативната уредба". Това, че има малцинство от конституционни съдии (петима), които изтъкват свои различни виждания по делото, няма првно значение.
Case closed!
P.S. И понеже и по този конституционен казус пак се прояви зловредният и чисто български синдром на "специалистите по всичко", ще кажа за пореден път: високата конституционна теория - не елементарното сричане на конституционни разпоредби - е експертен монопол на подготвените конституционалисти, а не на всеки срещнат упражняващ някаква правна професия. Така както сърдечната хирургия е експертен монопол на сърдечните хирурзи, а не на лекари "уши, нос, гърло" или на дентални специалисти. Иначе се губи обществена енергия и време, за да доказваме на незнаещите, че... не знаят. Нищо повече и нищо по-малко.
(От фейсбук)