Акад. Иван Илчев: С Априлското въстание печелим една война - информационната в Европа срещу Турция
- Не виждам кой в Русия харесва граф Игнатиев, колкото у нас го харесват крайните русофили, каза още в интервю за "24 часа" историкът
Още акценти от интервюто:
- Стане ли празник 20 април, ще е неработен ден, а българинът ще се изнесе да си копае градинките във вилите
- И Франция, и Германия, и Великобритания имат посланици в Цариград - някой да се е опитал да спаси българите?
- Епохални за нас събития са били само звено в борбата между Великите сили
- Априлското въстание избухва на по-малко от 10% от етническата територия на българите
- Европейските журналисти рядко обръщат внимание на беззаветния и безнадежден героизъм на въстаналите, а само на воплите на тези, които са безмилостно клани
- Акад. Илчев, предстои 150-годишнината от Априлското въстание. Наскоро в БАН се създаде Национален инициативен комитет по честването, в който участвате и вие. Как оценявате значението на Априлското въстание не само за българската, а и за европейската история през 1876 г.?
- Ключовата дума за мен е “наскоро”, защото е срамно, че българската държава на практика досега не беше помислила за отбелязване на тази значима годишнина. И едва сега след обществен натиск отпусна някакви средства за честването. Предвид кога то би трябвало да бъде и коя дата сме днес, не знам колко навреме дойде тази “щедрост”.
Що се отнася до въстанието, искам да поговоря с читателите за мястото му в европейската и световна история. Като правило, когато говорим и пишем за него, се вторачваме в героичните епизоди, в съдбата на водачите му и т.н. Време е да го разгледаме не само като епохално събитие в българската, но и като част от европейската и световна история.
Това е въстание, което е част от големите надигания за извоюване на по-голяма свобода и евентуално демокрация от втората половина на XIX век. От въстанието на сипаите в Индия през полското въстание от 1863 г., в Босна през 1876 година, дунганското и тайпинското въстание в Китай и т.н.
За разлика от предходните надигания на българите Априлското въстание има шанс да избухне в подходящия момент. Когато българите правят Велчовата завера, никой в Европа не е и чувал за нея. Когато избухва Нишкото въстание от 1841 г., се появява една книга на Адолф Жером Бланки и няколко статии. Браилските бунтове са едва забелязани. Подобно е положението и с Видинското въстание. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа вече прави шум из европейските вестници.
Но едва при Априлското въстание се появяват десетки кореспонденции и стотици опити за анализ в тогавашния европейски печат. Може да не си даваме сметка, но това е период, когато широки маси, най-вече от градското население в Европа започват да получаваш новините от първа ръка и да се интересуват от тях. Нараства броят и тиражът на вестниците - във Великобритания през 1800 г. е бил под 20 милиона, а през 1900 г. е над 600 млн. Роля за това играят премахването на таксите върху вестникарската хартия, което прави вестниците евтини, прогресът в печатарските машини и в пощенските услуги. Нараства грамотността в основните европейски държави. Във Великобритания от 40-50% през 1820-те години до 90% в началото на 1880-те. Нараства градското население - пак във Великобритания от 33% през 1801 г. до 80% през 1880 г. А вестниците четат най-вече в градовете. Протестните митинги в защита на българите са в градовете и освен интелигенцията вече се въвличат и работническите маси. С други думи - от политика започва да се интересува обществото като цяло. Това съвпада и с увеличаването на броя на гласуващите от средната класа и тяхното влияние върху правителствените действия.
Подобна макар и не на такова ниво е ситуацията и в Русия. В началото на XIX век от 65-70 милиона население грамотни са не повече от 4-5% и те са съсредоточени в градовете. Към 70-те години вече са някъде около 20%.
До Кримската война в Русия излизат само три ежедневника. Докато в годините непосредствено преди Руско-турската война се появяват десетки вестници, които се четат от посетителите на кръчмите и долнопробните ресторанти, от търговци, занаятчии, комисионери, а има и пътуващи “публични читатели”, които четат вестниците на неграмотните.
Нашето въстание има шанса да избухне в момент на бурно развитие на информацията и на телеграфната мрежа. В началото на 50-те години писмо от Цариград до Лондон е пътувало средно 19 дни. Но в началото на Кримската война в Османската империя прокарват първите телеграфни линии, а през 80-те те са вече повече от 30 000 км. Това има и положително, и отрицателно значение. Положително, защото новините могат да стигнат много бързо до Европа.
Отрицателно, защото централната власт може да използва телеграфа, за да потушава вълненията. Тогава се появяват и бурно се развиват международните телеграфни агенции като “Хавас” и “Ройтерс”. Те са жадни за новини, защото новините осигуряват благосъстоянието на акционерите им и ги търсят навсякъде.
Въстанието избухва 20 години след унизителното поражение на Русия в Кримската война. То ражда желание за реванш, армията се реорганизира и превъоръжава. Това са години на разцвет на славянофилството, което се появява приблизително около Кримската война, но се усилва през 60-те и 70-те години. То проповядва идеята за уникалния път на Русия, различен от този на Европа, и свещената ѝ задача да оглави славянските народи.
Рядко си даваме сметка, че победата на въстанието независимо от понесените жертви не е военна - тя е в информационната война, която Турция губи.
- Тоест ако трябва да обясним въстанието на поколение, израснало със социални мрежи, можем да кажем, че това е първият успешен медиен пробив на българската кауза в Европа?
- Точно така. Печалното е, че европейските журналисти рядко обръщат внимание на беззаветния и безнадежден героизъм на въстаналите, а само на воплите на тези, които са безмилостно клани. Но все пак важното е, че за първи път българите участват активно в информационната борба. Това е кръгът около екзарх Антим I, в който се събират и предават на чужди кореспонденти сведения за въстанието, пропагандната мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков след въстанието в Западна Европа.
Има проблеми със самото въстание обаче. Ние го наричаме общонародно. Всъщност то избухва на по-малко от 10% от етническата територия на българите.
Поначало българите нямат шанс. Въоръжението е несравнимо с това на турската армия. Артилерия няма. В началото на XIX век на османската войска ѝ бил нужен почти месец, за да стигне от подстъпите на Цариград до избухналите въстания в Сърбия или Гърция. Когато избухва Априлското въстание, вече работи Барон-Хиршовата железница до Белово. И натоварените в нея войници са можели за два дни най-много да достигнат до средногорските и родопските центрове на Априлското въстание.
Но трябва да подчертаем, че в това въстание, за разлика от Велчовата завера, Нишкото и Видинското въстание, за първи път е въвлечена значима част от прохождащата българска интелигенция, както и дребната, и средната буржоазия. Хора като Павел Бобеков, Тодор Каблешков, Панайот Волов и други са сравнително добре образовани за времето си и искат България да стане като Европа. И хора като Цанко Дюстабанов - тежък търговец, който иска да печели вече без икономически неизгодната намеса на властта. Но да не абсолютизираме. Тези, които имат търговски мрежи в цялата империя, като правило стоят настрани от него, за да не пострадат интересите им.
- Преди година по повод 3 март пак в интервю заявихте, че прекалено се акцентира върху Руско-турската война при освобождението ни, защото тя щеше да е невъзможна без нашите революционери.
- Точно така е. Без Велчовата завера, без Раковски, без Левски, без Бенковски Руско-турска война нямаше да има. Нямаше защо да има.
- Вие подкрепяте ли идеята 20 април да стане официален празник?
- Честно казано, това е една - ако използвам един израз - несмаслена идея. Първо, ние имаме достатъчно национални и официални празници, които олицетворяват българския дух и могат да дадат самочувствие на българина. Второ, Априлското въстание е полет на духа и саможертвата, но то не обхваща цялата етническа територия на българите. И представяте ли си какво ще стане в мрежите, когато някои си дадат сметка, че 20 април е рожденият ден на Хитлер? Дайте да не приличаме на Етиопия, която има най-много национални празници, доколкото си спомням от това, което съм чел. А всъщност какво ще се промени, ако ще стане? Ще видим нещата, които се случват на други национални празници. Политиците ще ораторстват, денят ще е официално неработен, но българинът ще се изнесе да си копае градинките във вилите.
- Наскоро в ефир отново избухна скандал за ролята на граф Игнатиев в българската история. Какво е било отношението му към Априлското въстание?
- Първо, този спор е безсмислен. Един приятел на Сократ го срещнал в Атина и казал: “Философе, защо си изпотен?”. И той отвърнал: “Препирах се с прости хора”.
Граф Игнатиев е типичен представител на своята епоха. Как очаквате един възпитаник на Пажеския корпус и на Военната академия в Санкт Петербург да е защитник на демократични идеи? Или на националноосвободителното движение на българите?
За него на първо място стоят интересите на империята. Българо-гръцкия спор разглежда не като църковен, но като политически. И той защитава дълго време разбирането си, че в интерес на Русия е православните да останат единни. Отказва се едва когато вижда решимостта на българите.
Няма как да се отнася положително към едно революционно движение, без да броим, че за него то е било надигане, подбудено от съседите - Сърбия и Румъния, което заплашва интересите на Русия. Самата Русия жестоко подавя подобни движения на нейната територия. У нас не се и споменава, че успоредно с кампанията за защита на българите в руските вестници руската армия потушава поредното въстание на грузинците в Сванетия през лятото на 1876 г. Да не забравяме, че при т.нар. Кавказки войни на Русия загиват към един милион местни жители.
И граф Игнатиев, и Гурко, и Скобелев са представители на монархическите идеи на своето поколение.
Гурко е сред тези, които потушават въстаниците в Полша. Белия генерал Скобелев жестоко се разправя с туркмените в Туркменистан, а войниците му издевателстват над пленените жени. При потушаването само на полските въстания през ХIХ в. Русия избива към 70 000 поляци, които все пак са славяни.
Но англичаните не са по-различни. В Сипайското въстание в Индия загиват към 800 000 души. В Махдистката война между Англия и въстаналите в Судан - към 4-5 милиона, или 1/3 от населението. При покоряването на Алжир между 500 хил. и един милион души от общо три милиона население умират при сраженията и от болести. Германия на практика унищожава и провежда етническо прочистване след въстанието на племената нама и хереро в Югозападна Африка. Така че всички Велики сили се държат по този начин към събития, които смятат, че са неизгодни за техните интереси.
А и нека си говорим откровено - наред с империалистическия стремеж на Русия за граф Игнатиев дипломатическата борба около освобождението ни е борба за влияние в Министерството на външните работи. Той воюва с министъра на външните работи с надеждата да го замести. Губи, обаче и до края на живота си никога не е бил значима политическа фигура.
А и като човек, който все пак е чел и превеждал хилядата страници негови записки, искам да ви кажа, че моето впечатление е, че не е бил симпатичен. Не виждам кой в Русия го харесва така, както го харесват у нас крайните русофили.
- Спомена се, че той е “работил за обесването на Васил Левски”. Изобщо имал ли е реална възможност да го спаси?
- Аз не съм виждал никъде такъв документ. Виждал съм намеци, че не е лошо турското правителство да се разправи с революционната организация на българите. Специално за Васил Левски аз не съм виждал някакви споменавания в документацията. Не казвам, че няма, а че аз не съм ги виждал. И освен това, когато се взираме в историята си, обикновено използваме далекоглед вместо бинокъл? Далекогледът вижда една фигура, бинокълът вижда хоризонт. По времето, когато граф Игнатиев е посланик на Русия в Цариград, свои посланици имат и Франция, Великобритания и Германия. Някой от тях да е опитал да спаси българите по време на разгрома на революционното движение? Някой от тях да е опитал да спаси Левски? Няма. За нас тези събития са епохални. За великите държави те са били едно звено в борбата между тях.
- Вие как бихте искали да отбелязваме нашите празници и конкретно 20 април, но и не само, така че да не са просто шаблон, а реално осмисляне на историята?
- За съжаление, са доста шаблонни. От години наред и Априлското въстание, и Съединението, и 3 март се отбелязват с научни конференции, което, разбира се, не е лошо. Но да не забравяме, че за Априлското въстание вече 150 години историци пишат и изнамират най-дребни факти и е много малък шанса да се намери нещо ново, съществено, подобно на фотографията на Левски, която беше открита преди няколко години. Досега не съм видял при нас научна конференция, която да погледне на Априлското въстание не през призмата на българската, а на европейската история. Това в никакъв случай не означава подценяване на усилията на българите и героизма на останалите. Това означава да имаме една по-реална представа за нашето минало, което ще ни даде и една по-реална представа за нашето бъдеще.
CV
- Иван Илчев е роден през 1953 г.
- Завършил е английска гимназия
- Магистър по история в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Нова и най-нова обща история"
- Гост-професор в центъра "Удроу Уилсън" във Вашингтон, държавния университет на щата Охайо и Мерилендския държавен университет, САЩ, също в университета на Чиба, Япония
- Професор по нова и най-нова история на балканските народи, доктор на историческите науки, член-кореспондент на БАН
- Декан на Историческия факултет (2003-2007)
- Ректор на СУ "Св. Кл. Охридски" (2007–2015)
- Избран за академик от БАН през 2024 г.