Георги Георгиев: Правото е социална физика, а лауреатът в нея е проф. Герджиков
Един разговор с него ме насърчи да се занимавам с обществена работа, казва депутатът и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет
Именитият юрист проф. Огнян Герджиков навършва 80 години днес. За него с любов и признателност говорят учениците му.
- Г-н Георгиев, какво е да си ученик на проф. Герджиков? Какво научихте от него?
- Преди всичко, че за да разбираш правото, трябва да го обичаш. Че да бъдеш добър преподавател, трябва да обичаш студентите и правото. Винаги съм казвал, че правото е социална физика и без съмнение най-добрият, лауреатът в тази област е проф. Герджиков. За разлика от много алхимици на правото, той никога, не само в науката, но и в практиката си и в политическия си път не измени на правото.
- Помните ли първата ви среща?
- Да, и беше много любопитна. Далеч преди да му бъда студент в четвърти курс, още в първи-втори, в началото на следването ми, му написах писмо. По това време той беше председател на комисията в НС и бивш председател на парламента. Поисках да се видим и да обсъдим обществени въпроси, една неправда ме тревожеше и исках да се допитам до него. Изненадващо, той не само отговори на писмото ми, но и ме покани в парламента. Бях толкова впечатлен от тази наша среща, професорът ме насърчи да се занимавам с наука и с обществена работа. Говорихме много за правото като изкуство за доброто и справедливото, за това от какво има нужда обществото и как правото да бъде оня социален регулатор, който да бъде адекватен, за да защитава интересите на хората, техните права и да ги балансира, което е изключително трудно изкуство.
Затова лъжепророци в него не са допустими и е толкова важен приносът на професора. Нашата дружба започна оттогава, но имам и една любопитна история отпреди. Бях в 12-и клас, ученик в търговската гимназия в Стара Загора. По време на урок по литература при моята учителка Мария Бончева помолих да спрем, за да пуснем телевизора и да проследим дебатите и гласуването на предложението за неговото освобождаване като председател на Народното събрание. Няма да забравя как той, изправен пред всички, каза: “Моят Бог е правото и никаква политика няма да ми пречи да му се подчинявам”. И аз се обърнах и казах на учителката ми: “Госпожо, един ден искам да приличам на този човек.”
Разбира се, много съм далеч от проф. Герджиков и мнозина са далеч от него, но лично за мен той е вдъхновител, много повече от любим преподавател и наставник в научната работа. Впрочем той беше и в комисията, която ме избра за асистент и за мен неговата оценка означава огромна отговорност, допитвал съм се неведнъж до него за съвети и помощ. И все още се шегувам, че той е отговорен за вредите, които нанасям на студентите с моето преподаване. Така че от началото на кандидатстудентския ми период, през следването до постъпването ми като преподавател, до подготовката на дисертацията ми, която е по материя пак в нашата област - търговското право, професорът винаги неотклонно е бил до мен.
Последно се видяхме, когато в качеството на министър на правосъдието го поканих за една отдавна очаквана задача. И той стана доайенът на работната група за промени в Търговския закон, която назначих, защото принципът е, че Търговският закон без професор Герджиков и проф. Калайджиев не се пипа.
- Но не е ли професорът от този изчезващ вид именити български юристи, за които правото е над всичко?
- Да, като всеки изключителен човек нашият професор не е от конфекцията, която виждаме навсякъде около нас.
Веднъж го срещам на плажа на къмпинг “Градина”. Той обича да почива там. Затичвам се с възгласи: “Професоре, професоре”. А той се обръща към мен и казва: “Ах, Георги, тук никой не ме нарича така.”
Той е много повече от учен. Много повече от един от най-достойните председатели на Народното събрание и уважаван нормотворец. Много повече от един от авторите на Търговския закон и на фундаменталните коментари на закона в три тома и на учебна литература, която до ден днешен издава, актуализира по всички основни въпроси в търговското право.
Проф. Герджиков е много повече и от поета на нашето търговско и частно право, който го възпя в цели съчинения, които наскоро издаде. Представете си колко добре трябва да познаваш правото, за да можеш да го разкажеш в стих.
А наред с всичко е човеколюбието, отзивчивостта и добротата. Това, че е здраво стъпил на земята, че винаги отделя време, за да се чуем, видим и да помогне, показва какъв е нашият професор. Така че на въпроса дали той може да бъде сравнен, дали е поредният именит наш учен - не, той е много повече. Изключителен и земен човек. И не говорим само за авторството на детската опера, за енциклопедичните му познания, но и заради десетилетията в принос на изграждане на млади докторанти, преподаватели. Той е от хората, които оставиха школа от много добри учени, специалисти по търговско право.