Рая Бончева и Светослав Василев: Преди да спрем Zamunda, ArenaBg и Zelka, големите компании избягваха локални партньорства
Светослав Василев, завеждащ отдел "Киберпрестъпления" в Националната следствена служба и Рая Бончева, Националното лице за контакт на Прокуратурата на Република България (ПРБ) по въпросите, свързани със защитата на интелектуалната собственост и компютърните престъпления, казват още:
Имаме иззети криптоактиви на стойност десетки милиони щатски долари, казват
На 29 януари, след близо 20 години съществуване, бяха свалени трите най-големи торент сайта у нас - ArenaBg, Zamunda.net и Zelka. Операцията по спирането на дейността им бе международна - участваха прокуратурата, Националната следствена служба, ГДБОП, ДАНС, но и Европол и няколко американски служби.
Сайтовете предлагаха всякакво съдържание - игри, филми, музика и програми. Бяха установени всички хора и дружества, които са ангажирани по някакъв начин с тази дейност, а трима са обвинени.
Те са създавали и поддържали платформите, в които се нарушава авторско право. Търговските дружества към сайтовете обаче се управляват от лица, различни от собствениците им. Затова и не шефовете на фирмите са обвинени. Тримата обвинени са с мерки за неотклонение "подписка". Те са дали обяснения. Установен е и много голям обем от криптоактиви, които са се придвижвали - хиляди биткойни.
Освен нарушаването на авторските права се разследва и пране на пари. По това дело обаче засега никой не е подведен под отговорност.
- Г-н Василев, как се стигна до акцията, при която бяха свалени най-големите торент сайтове Zamunda, ArenaBg и Zelka, които оперираха от години?
Светослав Василев: През 2023 г. бяха приети промени в Наказателния кодекс (НК), като част от тях се отнасяха за престъпленията срещу интелектуалната собственост. За съжаление, и въпреки препоръките на американската страна не беше приета тази част от проекта на работната група, която предвиждаше тежките престъпления срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпленията да бъдат разследвани от следователи.
При изслушването във Вашингтон по “Специалния доклад 301” през февруари 2025 г. въпросите относно големите торент сайтове бяха поставени директно от Департамента по правосъдие на САЩ.
От страна на изпълнителната власт бяха поети ангажименти за внасяне в парламента на законопроект с необходимите законодателни промени, прехвърляне на подсъдността на тези дела на следователите и създаване на условия за повишаване на капацитета на Националната следствена служба (НСлС), включително и чрез възстановяване на предишния ред за командироване, но и до настоящия момент това не е факт.
През есента на миналата година стана ясно, че въпреки непрестанно създаваните законодателни ограничения с решителни и координирани действия от страна на прокуратурата, следствието и специалните служби този проблем може да бъде решен. Това доведе до координираната работа по новото досъдебно производство срещу администраторите на тези торент сайтове и до успешната съвместна операция в края на януари 2026 г.
- В акцията участвахте вие, ДАНС, ГДБОП, но и организации от САЩ и Европол. С какво допринесоха чуждестранните партньори?
С. В.: Без участието на чуждестранните ни партньори от Департамента по правосъдие и Департамента по вътрешна сигурност на САЩ операцията нямаше да има този успех. Конкретните действия на този етап не могат да бъдат разкрити, тъй като в момента има текущи разследвания както у нас, така и в САЩ.
Но бих искал да отбележа изключително добрата работа на колегите от ДАНС, които прецениха, че този случай е от съществено значение за държавата, и вложиха много усилия.
- Тримата обвинени са подведени под отговорност за нарушаване на авторските права, но се проверяват съмнителни парични преводи към страни в ЕС и извън него. Разкажете за това разследване.
С. В.: Разследват се за различни престъпления, но в момента не е удачно да се оповестяват подробности по тези разследвания.
- Спомням си, че кандидат за депутат беше пуснал реклама в такъв сайт. Плащани ли са данъци от рекламите, какво сочат данните от разследването?
С. В.: Проверяват се всички данни, свързани с дейността на тези сайтове. Към момента не мога да кажа повече подробности.
- Прокурор Бончева, вие бяхте в САЩ след спирането на торент сайтовете, а акцентът бе изваждането ни от списъка “Специален 301”. С какви впечатления останахте, има ли шанс това да стане скоро?
Рая Бончева: Основната цел на посещението бе изслушването по прегледа по раздел “Специален 301” в Офиса на търговския представител на САЩ с оглед включването на България през 2023 г. в списъка за наблюдение (“сив списък”) поради недостатъчно ефективната защита и правоприлагане в областта на интелектуалната собственост.
На самото изслушване, както и при двустранните срещи преди и след него бе похвалена отличната работа на българската прокуратура и Националната следствена служба, като ни беше изразена специална благодарност за успешните съвместни действия по делата срещу пиратските сайтове Zamunda, ArenaBg и Zelka и тяхното спиране. Но бяха отправени и въпроси към представителите на изпълнителната власт относно неизпълнените ангажименти за промени на законодателството и укрепването на капацитета на прокуратурата и следствието за борба с тези престъпления.
Това ме кара да мисля, че вероятността да бъдем извадени от т.нар. сив списък с доклада, който се очаква в края на април, е сериозна. Ако това се случи, ще има положително влияние и върху приемането на страната ни в Организациятата за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), изслушването за което ще бъде следващия месец.
- Какви са негативите, които търпим заради това, че България е в този “сив списък”?
Р. Б.: Негативите са много. Първо, за държавата беше създаден образ на такава, която толерира пиратството и фалшификациите. Радвам се, че прокуратурата успя да промени това мнение и получи отлична оценка за действията си от представителите на Департамента по правосъдие на САЩ. Това влияеше негативно на международния имидж в сферата на правовата държава и бизнес средата, което има връзка и с допускането ни да влезем в ОИСР.
На второ място, влияе върху решенията за работа в България на чуждестранните инвеститори. От тяхна страна имаше по-слаб интерес да инвестират в сектори, свързани със софтуер, кино и музикална индустрия, фармация и технологии. Тези инвеститори са по-предпазливи да инвестират, тъй като смятат, че продуктите на интелектуалната им собственост няма да бъдат ефективно защитени.
Трето, водеше до ограничен достъп до иновации и партньорства. Международни компании ограничаваха лицензионните си програми и избягваха локални партньорства. В неофициални разговори ми споделиха, че големите стрийминг платформи не са имали интерес да развиват дейност в страната ни и да превеждат филми на български език именно поради високите нива на онлайн пиратство.
Четвърто, пиратството и слабата защита на авторските права водят до загуби за българските творци и ИТ компании, по-ниски данъчни приходи и по-малко стимули за иновации.
Всички тези проблеми водят до обществено напрежение между потребителите, бизнеса и държавата. Заради пребиваването си в този “сив списък” България е официално обозначена като държава с недостатъци в една важна част от правната система. Тази оценка се използваше от чужди инвеститори или компании като индикатор за рискове при бизнес, свързан с авторските права.
- Какви бъдещи инициативи да очакваме със САЩ?
Р. Б.: Основен акцент в рамките на визитата бе задълбочаването на двустранното сътрудничество в противодействието на прането на пари, трансграничните финансови престъпления и киберпрестъпността, със специален фокус върху престъпленията, свързани с нарушения на правата върху интелектуална собственост в дигитална среда.
Одобрение предизвика специализацията на прокурори и следователи в работата по тези престъпления, като за в бъдеще се очакват съвместни обучителни инициативи по темата.
Много добро впечатление направи фактът, че през юни 2025 г. в следствените отдели на Софийската градска прокуратура и Окръжната прокуратура - София, са създадени специализирани сектори за разследване на киберпрестъпления, на които се възлагат и разследванията за престъпления срещу интелектуалната собственост, извършени в района на София и Софийска област. Секторите са разположени в сградата на Националната следствена служба, като работят в тясно сътрудничество с отдел “Киберпрестъпления” на НСлС. Създадената специализация допринася за по-бързо, обективно и всестранно провеждане на разследванията и цели да отговори на очакванията за увеличаване на усилията за правоприлагането в областта на киберпрестъпленията и защитата на интелектуална собственост.
Специализация по преписки и досъдебни производства за престъпления срещу интелектуална собственост е създадена и в най-голямата районна прокуратура - Софийската. Със заповед на районния прокурор работата по тях е възложена на определени прокурори при спазване на правилата за случайно разпределение.
Най-новата инициатива на ПРБ е, че се очаква със съвместни усилия и съдействие от американските ни партньори да се изгради мрежа от прокурори в отделните прокуратури, които да работят по делата, засягащи престъпленията против интелектуалната собственост, както и киберпрестъпленията.
Българската делегация и американските партньори потвърдиха общите си цели за устойчиво институционално взаимодействие, основано на доверие, споделена отговорност и върховенство на закона. Посещението в САЩ представлява важна стъпка към укрепване на стратегическото партньорство в областта на финансовата стабилност и киберсигурност, както и ще доведе до засилване на съвместните усилия за защита на правата на притежателите на интелектуална собственост
- Г-н Василев, а докъде стигна разследването срещу хакера, известен с псевдонима Емил Кюлев, и какво сочат данните от него?
С. В.: Разследването е близо до приключване, и то отново благодарение на отличните ни отношения с партньорски служби от САЩ, които ни помогнаха със софтуер за анализа на иззетите електронни доказателства. Но мисля, че е крайно време да се вземат мерки за обезпечаването на НСлС с необходимите технически средства. Защото имаме отлични специалисти, но постоянното орязване на бюджета на съдебната власт пречи на придобиването на голяма част от така необходимите ни инструменти, без които разследването на киберпрестъпления е практически невъзможно.
Имаме блокирани и иззети криптоактиви по досъдебни производства, по които работи отдел “Киберпрестъпления” на НСлС, на стойност десетки милиони щатски долари.
Ако държавата не иска такива средства да се генерират и използват от организирани престъпни групи, голяма част от които оперират от територията на Русия, Южна Азия и Иран, е редно да осигури необходимите средства за софтуер и хардуер. Тяхната стойност е нищожна в сравнение с иззетите и блокирани от НСлС криптоактиви на престъпни групи.