След напрежението в Ормузкия проток: Кои ще са новите търговски маршрути
Инфраструктурата на Балканите ще може да се възползва от промяната
Конфликтът в Близкия изток отбеляза началото на период на силна международна нестабилност. Приоритетът на Министерството на външните работи на Италия беше преди всичко да окаже помощ на италианските граждани, засегнати от кризата, като се погрижи те да се завърнат безопасно в Италия. Всяка международна криза обаче налага по-широк поглед върху нейните последствия. Наред с трагедията на войната се проявяват и дълбоки последици върху глобалното икономическо равновесие.
Напрежението в Персийския залив и Ормузкия проток ясно показва колко уязвими са някои от основните артерии на международната търговия. Текущата криза вече оказва силен инфлационен натиск върху цените на газа, петрола и други стратегически стоки като торовете, което се отразява върху цените на хранителните продукти в световен мащаб. Когато тези възли стават по-податливи към геополитическите напрежения, става очевидна спешната необходимост от укрепване на сигурността и диверсификацията на търговските маршрути.
През последните години Европа вече се сблъска с подобно предизвикателство. Агресията на Русия срещу Украйна наложи бърза диверсификация на източниците на енергийни доставки. За няколко месеца преосмислихме инфраструктурата, доставките и партньорствата, за да гарантираме сигурността и непрекъснатостта на нашите икономически системи. Днес кризата в Близкия изток изисква подобен анализ по отношение на търговските маршрути. Именно в тази перспектива трябва да се разглежда значението на проекта за икономическия коридор Индия–Близкия изток–Европа (IMEC). Не става въпрос просто за линия, начертана на карта, а за потенциално преструктуриране на логистичните и индустриалните вериги между Индия, Персийския залив и Европа, способно да пренасочи търговските потоци и да засили ролята на Средиземноморието като стратегическо пространство за връзка между Азия и Европа, с потенциални ползи за Италия, оценявани на до 26 милиарда евро.
Когато се променят маршрутите на световната търговия, се променят и икономическите географии. Новите търговски коридори създават нови логистични и производствени бази: територии, които привличат инвестиции, приютяват дистрибуторски центрове и развиват индустриални дейности, свързани с международните вериги за създаване на стойност.
Ако една от основните европейски точки за достъп към тези маршрути бъде Средиземноморието и в частност северната част на Адриатическо море, нейният естествен пространствен аспект няма да може да се ограничи само до пазарите на Западна Европа. Той неизбежно ще се обърне и към Централна Европа и Западните Балкани, които представляват географският и инфраструктурен мост между Средиземноморието и сърцето на континента.
Благодарение на географското си положение, близостта до европейския пазар и постепенната интеграция със стандартите на съюза Западните Балкани могат да се превърнат в неразделна част от тази нова логистична архитектура: не само като транзитна зона, но и като истински икономически фон на маршрутите между Азия и Европа, способен да привлича инвестиции и да укрепява регионалните производствени вериги. Инфраструктурата на Балканския регион също ще може да се възползва от тази промяна, като допринесе за управлението и сортирането на част от търговските потоци, които ще пристигат в Европа през коридора.
В този сценарий Средиземноморието отново придобива стратегическо значение. Италия благодарение на географското си положение е естествена логистична платформа между Европа, Азия и Африка. Нашата пристанищна система представлява една от големите стратегически инфраструктури на европейския континент: сложна мрежа от пристанища, която свързва Средиземноморието с основните икономически и производствени коридори на Европа.
В рамките на тази система северната част на Адриатическо море заема привилегирована позиция при свързването на Средиземноморието с Централна Европа. Триест благодарение на своята история, географско положение и инфраструктурни връзки представлява един от най-естествените възли на тази мрежа.
Затова не е случайно, че именно Триест ще бъде домакин на 17 март на две важни събития, посветени на регионалното сътрудничество и новите икономически маршрути: честванията по повод 30-ата годишнина на Централноевропейската инициатива (InCE) и форум за коридора IMEC.
Това ще бъде възможност да се обсъди бъдещето на свързаността между Средиземноморието, Балканите и Централна Европа с участието на множество министри от страните от Балканския регион, висши представители на страните, заинтересовани от коридора IMEC, и представители на бизнес средите, което е доказателство за стратегическата роля на този регион в развитието на новите логистични вериги между Азия и Европа.
Укрепването на връзките между Средиземноморието, Европа и Индо-Тихоокеанския регион означава укрепване на икономическата сигурност на нашия континент. В тази нова география на глобалните маршрути Италия може и трябва да играе водеща роля.