“Избийте всички! Господ ще познае своите!”
ПП-ДБ превзема властта в името на честните избори, обаче през 2023-а тази славна кауза отпада от конституцията като приоритет на служебните кабинети
СВЕТАТА инквизиция изгаря на клада десетки хиляди грешници в името на Бог. Знаков епизод от кървавото заличаване на ересите е Албигойският кръстоносен поход в началото на ХIII век срещу катарите и по-специално обсадата на френския град Безие, населен с “опасни еретици”, но и с отдадени католици. За да насърчи смелите воини на Кръста, папският легат Арно Амори заповядва: “Избийте всички! Господ ще познае своите!”.
По изчисления на различни историци жертвите наброяват между 7 и 20 хиляди мъже, жени и деца независимо от религията им. Споменът за бруталното средновековно клане е нетленен, затова често го сравняват със съвременната политическа безскрупулност в името на висша цел и промисъл.
Истеричното превземане на изпълнителната власт от ПП-ДБ днес се оправдава с вездесъщия стремеж към честни парламентарни избори, на тази свята кауза е подчинено поголовното чегъртане. Но ето ти парадокс! На 4 март по Nova професор Пламен Киров с три изречения развенчава кредото на активното мероприятие “Гюров”:
“И сега може да чуете, че служебното правителство има основна задача да организира провеждането на честни и демократични избори. Това беше текстът на алинея седма от последните изменения в конституцията от 2023 г., който Конституционният съд обяви за противоконституционен. Само че те продължават да си мислят, че този текст е действащ”.
Значи, никой закон, декрет или харта не вменява на временната власт честността на изборите като приоритет. Тя съществува, за да осигури приемственост на управлението, самото организиране и провеждане на вота е една от многобройните отговорности на държавната администрация. Каквито са библиотечното дело, образованието, транспортът, спортът, здравеопазването, културата, външната политика, отбраната… Никъде не е формулирана мисия “честност”, която се изпълнява чрез чистки по всички етажи, та чак до изпълнителната агенция “Медицински надзор”.
Професор Пламен Киров е безспорен авторитет, Олимп в конституционното право, ръководи съответната катедра в СУ, преподава на бъдещите юристи “Избирателни системи и процедури”, български и европейски. В същото интервю той прилежно уточнява конкретните права и задължения на институциите: “Изборите се организират и провеждат от ЦИК и всички избирателни комисии, районни и секционни. МВР има само една функция - да охранява местата за гласуване, изборните книжа, секционните комисии след изборния ден и да поддържа обществения ред. Другата му задача е да се бори с купуването и продаването на гласове, защото това е престъпление. Само че това става по определен ред и надали кадровата атака, която е предприел министърът на вътрешните работи, кореспондира със задачите на МВР по отношение на изборите”.
Предвид доказания дефицит на правна експертиза у ПП-ДБ е логично да се допусне, че през своя 9-годишен президентски мандат Румен Радев се е обградил с по-компетентни съветници и за разлика от Асеновата чета е наясно с подлата уловка в основния закон. По тази причина не пее в жълтопаветния хор, напротив – закана се чете в реакцията му: “Призовавам цялото ни общество да следим внимателно действията на служебния кабинет и подготовката и провеждането на изборите”. Както казва Батман на престъпника от Готъм: “Сега те пускам, но ще те наблюдавам!”.
Служебният вътрешен министър Емил Дечев обаче се вихри неудържимо, като забравено на народна музика радио, аргументирайки масовите кадрови смени само и единствено с “изконната” си кауза за честни избори.
В същия казан огън налива и Асен Василев, командирът на назначеното правителство, той определя чистката на 28-те областни управители като “логично решение, целящо провеждането на честни избори, без страх и натиск”. Ден след ден и нон-стоп прогресивните предводители повтарят мантрата и тя неусетно се налага като неопровержим факт в съзнанието на избирателите, железен аргумент за мирен преврат.
Самата фраза “Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина” е приписвана на Йозеф Гьобелс, нацисткия министър на пропагандата, а в психологията явлението е известно като “ефект на илюзорната истина” – когато внушението кара мозъка да бърка вярното твърдение с познатото, т.е. с повтореното много пъти.
По време на социализма чрез този пропаганден метод цензурата убеждава българите, че кока-колата има упойващо действие. Ако потърпим още малко кръстоносния поход на ПП-ДБ, ще ни убедят, че вречем ли се в “Небесната Дхарма” на лама Иво, ще станем добри хора.