Луната се свива, 1000 нови пукнатини я цепят
Това може да е голям проблем за бъдещите колонизатори на спътника, защото може да се сблъскат с разрушителни трусове
Луната, която откакто човечеството се помни, е най-красивата гледка в нощното небе, се смалява, докато вътрешността ѝ се охлажда. Това потвърдиха наскоро учени от Центъра за земни и планетарни изследвания към Националния музей на въздуха и Космоса в САЩ, като съобщиха, че са открити 1000 неизвестни досега пукнатини в лунната повърхност. Според тях това доказва, че естественият спътник на Земята се свива и преобразува. Този факт е твърде притеснителен за бъдещите лунни мисии и особено за евентуалната колонизация на небесното тяло, защото астронавтите може да се окажат изложени на опустошителни трусове.
“Намираме се в много вълнуващо време за лунната наука - твърди Коул Найпавър, водещ автор на проучването. - Предстоящите програми за изследване на Луната, като например “Артемис”, ще предоставят богатство от нова информация за спътника.” По-доброто разбиране на лунната тектоника и сеизмичната активност ще е от пряка полза за безопасността и научния успех на тези и бъдещите мисии.
От 2010 г. насам учените знаят, че Луната постепенно се смалява. Докато топлината излиза от лунната вътрешност в продължение на милиарди години, тялото се свива, което води до компресиране и набръчкване на кората му. Това свиване е създало отличителни форми на релефа, известни като “лобатни скарпи”, в лунните планини. Тези структури се образуват, когато силите на компресия в лунната кора избутват материал нагоре и върху съседна кора по линията на разломите, създавайки хребет.
В новото си проучване обаче изследователите са забелязали
странни пукнатини в различни области, наречени лунни морета –
обширните, тъмни равнини на повърхността на Луната. Те са нарекли тези пукнатини “малки морски хребети”. “От ерата на “Аполо” знаем за разпространението на този тип образувания в лунните планини, но това е първият път, когато документираме научно широкото разпространение на подобни характеристики в лунното море”, обяснява Найпавър. – Това проучване ни помага да получим пълна перспектива за скорошния лунен тектонизъм, което ще доведе до по-добро разбиране на нейната вътрешност, термичната и сеизмична история, както и на потенциала за бъдещи лунни трусове.” В новото изследване екипът е открил 1114 малки морски хребета, с което общият брой на установените на Луната достига 2634. Тези структури се считат за ключови индикатори за продължаващи геоложки промени. Повечето от тях са на около 124 млн. години.
Както Земята, така и Луната изпитва тектонични сили, но те действат много различно. На Земята земната кора е разбита на движещи се плочи, които се сблъскват, разделят и се трият една в друга. Тези движения изграждат планински вериги, издълбават дълбоки океански падини и подхранват вулканичната активност. Луната няма тектоника на плочите. Вместо това напрежението се натрупва в рамките на нейната единна, непрекъсната кора. Това напрежение създава отличителни форми на релефа. Учените сравняват образно процеса с гроздето, което става на стафида.
“Откриването на млади, малки хребети в моретата и разгадаването на причината за тях допълва глобалната картина на динамичната свиваща се Луна”, посочва Том Уотърс, който за първи път открива пукнатините през 2010 г. Въпреки че откриването на пукнатини помага да бъдат разбрани геоложките характеристики на Луната, то може да се окаже проблемно за космическите агенции, които имат сонди на повърхността на спътника, както и за тези, които планират да изпратят хора там. Най-вече това включва НАСА, която има за цел американците отново да стъпят на спътника в следващите няколко години като част от мисията “Артемис”. Идентифицирането на области, където може да се наблюдава сеизмична активност, би могло да помогне да се определят по-безопасни места за кацане на космическите капсули.
Разпределението на малките морски хребети
може да е от значение и за дългосрочното обитаване на Луната
поради опасностите, които плитките лунотресения представляват за създадената от човека лунна инфраструктура”, предупреждават изследователите в своето проучване, публикувано в The Planetary Science Journal.
Ами ако Луната изчезне? Въпреки че подчертават, че това не може да се случи, учените често изследват хипотетични сценарии, за да разберат нейното значение за Земята. Експертите предполагат, че без нея нашата планета би могла да преживее по-екстремни сезонни промени, по-малко стабилен климат и значително по-слаби приливи и отливи, промени, които биха могли да повлияят дълбоко на екосистемите и живота.
Въпреки че небесното тяло се е образувало преди повече от четири милиарда години, еволюцията му все още се изучава. Учените казват, че наличието на характеристики, свързани със свиването, предполага, че лунната вътрешност продължава да се охлажда и да се адаптира. С продължаването на изследванията, космическите агенции и планетарните учени се стремят да разберат по-добре как вътрешните процеси на Луната оформят нейната повърхност и какво би могло да означава това за създаването на бъдещи лунни бази.
НАСА промени схемата за кацане на месечината
НАСА обяви рязка промяна в плановете си за връщане на астронавтите на лунната повърхност, като избра да добави допълнителен пилотиран тестов полет преди опита за кацане. Според служители на космическата агенция “Артемис III” – името на мисията, което досега се използваше за полета с кацане на Луната, планиран да се случи не по-рано от 2028 г. – занапред ще бъде изцяло различна мисия, която включва изстрелване на пилотирана капсула на НАСА в земна орбита, за да се скачи с поне един прототип на лунен апарат, произведен от “Спейс екс” на Илон Мъск или “Блу Ориджин” на Джеф Безос. Шефът на НАСА Джаред Айзъкман се надява мисията да стартира през 2027 г., съобщи Си Ен Ен.
Мисията за кацане на Луната вече ще се нарича “Артемис IV”. Айзъкман посочва, че през 2028 г. агенцията ще се стреми към до две кацания на спътника. Скептиците обаче са на мнение, че тези срокове едва ли са постижими.
Новината идва в момент, когато НАСА продължава работата по изстрелването на “Артемис II” в Космоса. Мисията, която включва изпращането на четирима астронавти на тестов полет, който ще обиколи Луната, но няма да кацне на повърхността ѝ, първоначално беше насочена към изстрелване през февруари. Полетът бе отложен за март, след като при пълненето на ракетата с гориво бе засечено изтичане. Впоследствие се появи неочакван проблем с подаването на хелий към горната част на ракетата носител, който доведе до ново отлагане и в крайна сметка до решение ракетата да бъде свалена от стартовата площадка. Очаква се най-ранното възможно изстрелване да е през април.