Десислава Дамянова: Когато у дома няма “ние”, няма как да се мислим заедно и като общество
- Нужни са законодателни промени, за да изгражда училището у децата емпатия и емоционална интелигентност
- Подрастващи в семейства с кавги и агресия често стават невидими и тихи у дома
- Политиците ни не само че не са емпати, а повечето са властолюбиви и авторитарни егоцентрици
- Редуване на гняв и топлота, на доброта и жестокост в поведението на родителите е сигнал "има опасност"
- Ако едно дете се чувства значимо само през одобрението на родителите, така се учи да оцелява, като хитрува, лъже, за да им угоди, но остава дистанцирано
- Като възрастен търси опора и стимул в работата, мил и услужлив с колеги, комшии и приятели, а жесток у дома
- Защо у нас все по-често се говори за емоционална интелигентност, г-жо Дамянова?
- От много години се говори, но сега хората започват да разбират колко е важно да си емоционално интелигентен. Защото зад всяко човешко поведение, действие или бездействие има чувства, а много от хората се чувстват все по-самотни, все по-неразбрани. Живеят в нездрави семейства, имат нездрави приятелства и затова все повече обръщат внимание на своите емоции и чувства.
- Какво всъщност означава терминът “емоционално интелигентен” и кой е антиподът на такъв човек?
- Това е способността да възприемаме и интерпретираме своите емоции и тези на другия човек и да ги управляваме. Означава да имаме самонаблюдение на физиономията, с която изразяваме нещо, интонацията на гласа, с която реагираме и казваме нещо, начина, по който жестикулираме, езика на тялото ни, защото те влияят много повече, отколкото думите.
Думите са много важни, защото могат и да нараняват, но онова, което повечето хора често си причиняват един на друг, е емоционално насилие чрез невербален или несъобразен начин на изказ и манипулативност.
Емоционално неинтелигентните хора често са незрели или имат личностови разстройства, липсва им емоционална емпатия. Проектират и прехвърлят собствените си емоционални преживявания към друг човек. Например, когато изпитват срам или вина, тъй като не могат да ги управляват и трансформират, често обвиняват другия човек за нещо, за което реално би трябвало те да могат да носят отговорност.
Обратното - хората, които са способни да поемат отговорност, са емоционално пораснали. А има и такива, които не само че поемат отговорност за себе си, но много често поемат и чужда отговорност.
- Дали емоционално интелигентният човек, овладявайки своите емоции, влиза в роля, в която ги скрива, за да може да не уязви по някакъв начин другия човек, но пък не потиска себе си?
- Не. Ако говорим за човек с високо развита емоционална интелигентност, той не крие своите емоции, а винаги ги изразява. Въпросът е как го прави? Това е ключовото. Защото, дори да е афектиран, да изпитва гняв, може да отстои мнението си асертивно, по уважителен начин, не нападателно, без да наранява. Човек с висока емоционална интелигентност не наранява.
- Смятате ли, че емоционалната интелигентност е присъща национална черта на българина?
- Категорично не. Емоционалната незрялост е валидна не само за отделния човек, но и за цялото човечество. Дълги години назад историята показва каква борба за оцеляване са водили нашите предци и как човешките нужди с времето са се надграждали. Ако например преди е имало недоимък на храна и глад, днес тези нужди са изцяло задоволени и храна се изхвърля на поразия. В съвремието не само в България, но и в целия свят хората развиват личностното си израстване на съвсем друго ниво.
- Каква е разликата между моралните повели и забрани преди и сега в най-малката, но и най-важна за обществото клетка - семейството?
- Преди моралните повели и забрани например са били хората да не изразяват емоции, да мълчат, да потискат чувствата си. Малко са били семействата, в които деца и родители са били емоционално свързани, а не емоционално зависими. Разликата с днешните времена е голяма. Когато днес говорим за емоционална свързаност, това означава, че родителите не функционират чрез децата си и не ги правят изцяло зависими от тях.
Така всеки - и майката, и бащата, и жената като жена, и мъжът като мъж, са си в правилната роля. Има споделяне, общуване, достатъчно внимание към другия човек, обръща се внимание на емоционалните преживявания, членовете на едно семейство не се омаловажават, не се отхвърлят, а се изслушват, приемат се с разбиране. Това изгражда връзка на доверие и среда на безопасност, от която всеки има нужда. Тук говорим за мозък, нервна структура, нервна система.
- Доколко днешното българско семейство е в състояние да изгради емоционална интелигентност у едно дете?
- Когато едно дете расте в хаос и непоследователност - например един път родителите са топли и спокойни, друг път са студени, гневни, отхвърлящи, трети път - разбиращи, четвърти път - жестоки, това редуване на крайни състояния му дава сигнали “бъди нащрек”, “има опасност”.
Такава непоследователност в поведението на родителите нарушава връзката на доверие и съответно прекъсва споделянето. Ако родителите много се карат, живеят в неразбирателство и са заедно заради децата или защото финансово не могат да си позволят един от родителите да се оттегли, което е най-честият вариант, това също вреди. Деца в такива семейства понякога избират ролята да са невидими, тихи, по никакъв начин не изразяват себе си, за да не натоварват допълнително семейството.
- Ако съм разбрала добре, като че ли най-контрастна, освен децата, в оценката на емоционалната интелигентност е линията професионален - личен живот. Кое е най-важното, което човек трябва да знае?
- Аз лично мисля, че в контекста на това, което споделихте, ключът са ценностите. Защото, ако в едно семейство ценностите са доверие, отговорност и уважение към личността, чувствата и желанията на всеки в него, включително и детето, е едно. Но ако те отсъстват, а детето е третирано като даденост и се чувства значимо, само когато родителят даде оценка и то отговаря на неговите очаквания, там се развиват друг вид ценности, свързани с външни стимули. В подобна семейна динамика такива деца се научават да оцеляват, като хитруват, лъжат, прикриват своите желания, угаждат и отговарят на очакванията към тях, но остават дистанцирани. Когато пораснат обаче, независимо какво образование са завършили, колко дипломи имат и колко високо са оценени в професията си, трудно изграждат емоционални отношения с хората около тях, ако изобщо успеят, и на практика продължават модела, по който са отгледани.
- Кое е най-важното за тях?
- Работата, парите, колата, телефонът, те са външната опаковка, външният стимул. Такива хора живеят за мнението на другите хора и са прекрасни в отношенията си с тях, правят услуги, държат се изключително добре към колеги, комшии, роднини, но са жестоки в семейството си. Единствено партньорите им и децата им знаят за какво става въпрос.
Други пренасят агресивното си поведение от семейството и в работната среда. Това поведение подлежи на корекция чрез учене, което обаче ще отнеме години.
- По какъв начин обаче един човек може да се научи на емоционална интелигентност извън семейството? Това не е ли въпрос на усилие от цялата публична среда - освен цялата фамилия - и училище, поведение на политици, медийно влияние?
- Преди около 30 години масово хората в България мажеха маргарин по сандвичите си. Три десетилетия по-късно вече имат културата, че това не е полезно, след достатъчно много научни изследвания. Отне години хората да придобият култура на хранене, вече почти всеки знае и преценява кое е полезно за тялото му и кое - не. Едни хора не се хранят с млечни продукти, други - без лактоза, трети - без глутен, четвърти - без месо. Дойде време да се научим и как да разпознаваме своите и на хората около нас емоции и да ги управляваме.
- Днес връзките между хората сякаш са по-кратки и изменчиви, браковете се превръщат в отживелица. Това не е ли препятствие пред придобиването на емоционална интелигентност?
- Когато хората не познават себе си, няма как да познават добре и друго човешко същество. Резултатът от това често е идеализация на човека до тях. Затова, ако днес някои хора бързо се влюбват и събират или правят бизнес сътрудничество с някого, неизменно се появяват и разочаровани, потърпевши, разводи, изневери. Когато един човек емоционално не е пораснал и не е изградил своя аз или поведението му се базира на нездрави ценности и на нездрави емоционални модели, тогава няма как да бъде емоционално интелигентен към другите.
- Има ли училището като институция принос в постигането на емпатия между децата, или предизвиква точно обратното?
- Аз мисля, че е обратното. По този повод доста организации се събрахме, обединихме и работим в обща посока. Искаме законодателни промени. Разбира се, на първо място е семейната среда, но и училищната среда е изключително важна. Медийната също. Истината е, че животът на хората е труден и това се натрупва в годините. Това не е просто период, примерно месец или година човек да среща трудности. Откакто съм станала пълнолетна, животът на българина е само в трудности. Това са моите спомени. И става все по-трудно. В такава обстановка едно дете какво прави? Учи се и намира начин да оцелява, но същото прави и като възрастен.
- Доколко чувството ни за общност, за което от години се говори, че е силно пострадало, зависи от емоционалната ни интелигентност?
- Когато у дома няма “ние”, а всеки е сам за себе си, няма как обществото да се мисли и да разсъждава като “ние” и да имаме усещането, че сме заедно. За да стане това, е нужно хората да бъдат способни на емоционална свързаност с друго човешко същество. Всеки иска да има някого до себе си, всеки иска да бъде обичан, всеки иска да бъде приет. Всички хора искат едно и също. Въпросът е защо не се получава? Защото хората не познават себе си.
- Доколко политическите и други елити у нас са отговорни за това да бъдем заедно? Емпати ли са нашите политици?
- Не, не са емпати. А са във властта, за да ни управляват. Не само че не са емпати, а повечето от тях са властолюбиви и авторитарни егоцентрици, на които изобщо не им пука за хората. Повестта за тях, която се носи от години, е, че крадат и не са спрели.
- Не намират ли хората в това повод да се смятат за жертви и да демонстрират единствено заучена безпомощност?
- Истината в крайна сметка е, че хората се измориха. Младите дадоха тон и малко свежа енергия, но покрай трагедията с гибелта на шестимата на “Петрохан” и Околчица усещането е, че политици се опитват да се възползват от тази огромна човешка трагедия.
CV
Десислава Дамянова е основател на Академия за емоционална интелигентност (АЕИ) в България през 2017 г.
Завършила е предучилищна педагогика и психология (1993), публична администрация (1998), право (2008). Завършва семестриално магистратура по специалността “Психология на развитието” в НБУ (2017).
Сертифициран треньор от най-добрите школи в света по емоционална интелигентност, език на тялото, микроизражения, емоционални и социални умения, мениджмънт и лидерство
Вписана е в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието. Има над 20 години опит в обучение и управление на хора.