Димитър Димитров, ректор на ВТУ: Студенти отвън плюс програми с чужди университети е формулата да имаме наука в световен мащаб
- Неправилна пропорция стимулира малки “играчи” с шепа студенти и преподаватели пред големите университети
- Важна обществена значимост има Православният богословски факултет
- Съветът на ректорите заедно със синдикатите и МОН осигурихме повишаване на заплатите на университетските преподаватели
- Ще се засилва интересът към информационните технологии и AI, но съм оптимист и за специалностите в областта на хуманитаристиката
- Проф. Димитров, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е сред големите широкопрофилни университети у нас. Кои бяха модерните и търсени специалности на университета през 2025 година и какво мислите, че ще търсят студентите през 2026 г.?
- От години се забелязва тенденция за интерес към всички специалности. Данните от кандидатстудентската кампания през 2025 г. ясно демонстрират това. От утвърдените от Министерския съвет 1670 места за обучение по държавна поръчка са запълнени 1647, или 98,6% от план-приема. Имаме записани и 440 първокурсници, които се обучават срещу заплащане. Запазват се предпочитанията към специалностите “Психология”, “Право”, към специалности в направления “Педагогика” и “Педагогика на обучението по...” Интерес има към новооткритата специалност “Изкуствен интелект и киберсигурност”, в която са приети 33-ма студенти. Вероятно през 2026-а, а и в следващите години ще продължи да се засилва интересът към специалности в сферата на информационните технологии и AI, но съм оптимист и за специалностите в областта на хуманитаристиката, лингвистиката, образованието, стопанските науки и изящните изкуства защото имаме утвърдени научни и художествени школи и предлагаме добра академична подготовка на нашите студенти.
- Ако трябва да посочите три конкурентни предимства на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” кои биха били те?
- Основното ни предимство са добрите традиции в обучението и високият академизъм, както и мащабите на университета, неговото влияние в страната и име в чужбина. И малко повече конкретика:
- Утвърдена и балансирана университетска структура с девет факултета, филиал в град Враца, Педагогически колеж в Плевен в процес на трансформация във филиал, департаменти, научни институти, изследователски и културни центрове;
- Поддържане на висококачествено и конкурентоспособно интердисциплинарно обучение в 271 образователни програми (специалности) за придобиване на степен на висше образование в 21 акредитирани професионални направления от шест области на висшето образование, развитие и утвърждаване на съвместни програми с други висши училища от страната и чужбина;
- Успешно функционираща мрежа от национални и международни партньори. Част от Европейския консорциум от университети OPEN.EU, работещ за изграждане на общоевропейски отворен университет и отворил път към дигитализация на образованието. Съчетаване на иновациите с добрите академични традиции на ВТУ по начин те да не се конкурират или взаимоизключват.
- ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” заема лидерската позиция в рейтинговата система в едно професионално направление - “Религия и теология”. Можете ли да се преборите за първо място в рейтинговата система и за други направления?
- Първото място в Рейтинговата система на професионалните направления за Религия и теология от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е резултат на активната и успешна дейност на Православния богословски факултет с важна обществена значимост, включително с проекти и програми за подготовка на учители по религия, подкрепа на кампанията на МОН за въвеждането на новия предмет “Добродетели и религия” в училище, постижения в обучението на студенти и докторанти, в научната и издателската дейност.Водещата ни позиция в областта на останалите хуманитарни специалности (история, филологии, философия) и педагогическите науки е извоювана благодарение на дългогодишни традиции, но и до голяма степен в сътрудничество със СУ “Св. Климент Охридски”, с които съвместно реализирахме в последните години успешни проекти в Програма “Образование” за модернизация на висшето образование чрез дигитализация и съвместни програми. А сега подготвяме като партньори за направления “История и археология” и “Философия” проекти по процедурата “Модернизация на висшите училища 2.0” за компетентностно базирано висше образование чрез сътрудничество и интернационализация на университетите. Имаме партньорство и в Центъра за върхови постижения “Наследство БГ”. СУ “Св. Климент Охридски” разполага с много академични и научни ресурси за развитие на тези направления, в които и ние сме традиционно силни и затова смятаме сътрудничеството с тях за взаимноизгодно. Това намира отражение и в нашите успешни кампании за привличане на студенти, като се надяваме, че ще окаже влияние и на мястото ни в рейтингите и в близко бъдеще ще можем да се похвалим с още по-високи постижения в тези области, може би още първи или споделени първи места.
- Вие сте член и на Управителния съвет на Съвета на ректорите през последните две години, какво успя той да направи в този мандат?
- Той пое щафетата в бурно време, когато се обсъждаше финансирането на висшето образование и науката и имаше известна неяснота в политическите послания относно това как ще функционира системата. В крайна сметка МОН и Съветът на ректорите успяхме да се споразумеем по определен брой основни точки, свързани с повишаването на коефициентите, а оттам и на субсидията за държавните ВУ. Благодарение на тези мерки и на преодоляването на конфронтационните моменти успяхме като Съвет на ректорите заедно със синдикатите и МОН да осигурим повишаване на заплащането на университетските преподаватели, а частично и на административния и помощен състав, което трябва да отчетем като безспорен успех. Останаха редица отворени въпроси. Единият от тях е свързан с финансирането на научните изследвания и в този случай съветът се бореше и продължава да се бори за по-справедливо разпределение на тези средства, за да не се получи така, че няколко ВУ ще обират всички средства за изследвания, а другите ще трябва да оцеляват без необходимото финансиране. Продължаваме да не получаваме предвидените в ЗВО 10 процента от университетския бюджет за научни изследвания. Друг въпрос, който поставяхме неведнъж, включително в рамките на управителния съвет, беше за улеснения достъп на чуждестранни студенти и необходимото интернационализиране на българското висше образование.
- ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" е първият български университет, който има филиал в Република Северна Македония. Как функционира той и колко студенти се обучават в него? Какво е отношението към българското висше образование в Северна Македония?
- Точността изисква да отбележим, че става въпрос за поделения (такъв е терминът) към три от факултетите на Великотърновския университет – Филологически, Исторически и Факултет Математика и информатика за провеждане на обучение по определени професионални направления в ОКС „магистър". Постановлението за откриването на поделенията в гр. Св. Николе излезе на 9 юни 2022 г. и работата ни досега бе предимно в организационен и логистичен аспект - основно в посока популяризиране на програмите сред потенциалните заинтересовани страни, синхронизиране на нормативните документи на Университета със законодателството на РСМ, организационно обезпечаване на учебния процес. Стараем се да сме коректни и последователни в действията и отношенията си с институциите и властите в РСМ предвид деликатната политическа обстановка и именно в тази посока са били насочени усилията ни досега. Предстои на предстоящите заседания на АС да планираме дейностите, отнасящи се до функционирането на поделенията през следващата учебна година. Нашият опит както с РСМ, така и с консорциума OPEN.EU показва колко има да се работи на европейско равнище за интернационализацията на образованието, съгласуването на отделните законодателства и създаване на общоевропейска рамка, включително и чрез общи дипломи.
Що се отнася до младите хора в РСМ, те имат интерес към българското висше образование и по-конкретно към образователните програми, които предлага Великотърновският университет. Все още нямаме натрупан опит с поделенията в Св. Николе, но ние развиваме активна дейност, свързана с обучението на докторанти от РСМ. В рамките на сътрудничеството ни с Международния славянски университет са записани за обучение в докторски програми 32 кандидати, като 20 от тях вече успешно са защитили дисертации, а към момента 8 са със статус „учи". Студенти от Северна Македония се обучават и в бакалавърски програми на Великотърновския университет. Университетът ни е с определено влияние и в църковните среди на РСМ. Имаме македонски митрополити наши доктори, а Струмишкият митрополит Наум е наш „doctor honoris causa".
- Кои са политиките, които следва да защитава в бъдеще Съветът на ректорите? Считате ли, че трябва да има по-осезаема роля при генерирането на политиките във висшето образование?
- Представителите на най-големите и широкопрофилни университети сме сериозно обезпокоени от ефектите от приложението на новата система от показатели и критерии за програмна акредитация на професионалните направления, която поставя акцент на количествените показатели пред качествените в съотношение 70 към 30 %. Тя стимулира университетите да поддържат направления с малък брой студенти и преподаватели, за да получат най-високи средни количествени оценки. Не дава възможност за поддържането на повече интердисциплинарност и изборност в обучението. Парадоксално малки “играчи” с шепа студенти и преподаватели в направлението изпреварват големите университети, без качеството, което предлагат, да е доказано на практика. Затова ние подготвихме предложения, които обсъждаме в различни формати – с широкопрофилните университети, в Съвета на ректорите и с представители на МОН за промяна на сегашната система за програмна, а оттам и за институционална акредитация. Надяваме се поне на приемането най-късно от 2027 г. на съществени промени в съотношението на качествени и количествени индикатори като тежест при формирането на крайната оценка, да се съкратят някои от най-бюрократичните и безсмислени количествени индикатори, да се предвиди бонус за широкопрофилните университети за поддържането на повече професионални направления и привличането на по-голям брой студенти. Оценката за институционална акредитация също трябва да се промени и да не зависи само от оценките на професионалните направления, а да включва и качествена оценка по сегашните три стандарта – за наличие на система за управление на качеството, преподавателска обезпеченост и научна дейност, материална база.
Застъпваме се и за по-справедливо разпределение на средствата, които получаваме във връзка с оценката за качество на обучението. В сега използваните математически формули ефектът на повишените коефициенти за хуманитарните направления се подбива от други коефициенти, като тези за научни публикации. Към социалните и хуманитарните дисциплини не трябва да се прилагат едни и същи изисквания с тези към природните и техническите науки. А са еднакво важни за обществото и едните, и другите. Спецификата на публикуването на научни резултати и научното израстване е различна в целия свят. Ние не регистрираме патенти, но ефектът на нашата дейност за развитието на човешкия потенциал и обществото като цяло е много по-голям, защото подготвяме учители, юристи, икономисти, социални работници, администратори, които са необходими във всички сфери.
- Споделяте ли визията на сегашния председател на Съвета на ректорите – проф. Миглена Темелкова, че България следва да провежда политика за превръщането си в привлекателна образователна дестинация за студенти от чужбина и същевременно да изнася висше образование в чужбина?
- Вече споменах на няколко пъти за това. Като консервативен човек от академичните среди не обичам да използвам често понятията “кадри” и “пазар” (защото университетите са много повече от това), но в случая ще изневеря на себе си и ще кажа, че България е малък пазар и ако искаме да интернационализираме нашето висше образование и да развиваме нашата наука в световен мащаб, трябва, от една страна, да привличаме студенти отвън, а от друга, да се включваме в общи програми с университети от чужбина както за подготовка на студенти и докторанти, така и за съвместни научни изследвания. В рамките на УС на Съвета на ректорите винаги сме защитавали тази позиция.
CV
- Ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" от 29 май 2023 г.
- Преподава "История на Византия и средновековна история на балканските народи" и "Римско частно право" в Юридическия факултет
- Ползва седем езика
- Зам.-ректор по международната дейност на ВТУ от 2015 до 2023 г.
- Има специализации в Унгария, Австрия, Нидерландия, Словакия, Великобритания, Египет, Пакистан
- Автор на над 70 публикации на български, английски и словашки език и преводи на антични, средновековни и модерни академични текстове от старогръцки, латински и английски