Ева Майдел: България има всички шансове да е в по-бързата писта на Европа

19.02.2026 16:14 Стоян Илков
Ева Майдел. СНИМКА: ЕП
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

ЕС трябва да мисли за технологиите като инфраструктура на суверенитета, казва , евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ

- Г-жо Майдел, смятате ли, че възможността за “Европа на две скорости” се засилва в контекста на текущите дебати по темата и какви последици би имало подобно разделение за държави като България?

- Това е едно реалистично предложение, едно от най-реалистичните за Европа в момента. За съжаление, алтернативата изглежда Европа да се движи със скоростта на най-бавния или този, който най-много не иска да се движи. Не съм сигурна, че това се отнася за България.

Ние сме вече в най-бързата писта - член на еврозоната и Шенген

Затова тези постижения бяха важни, дори и за тях да се плати политическа цена. Те изглеждаха като символни, но сега вероятно ще разберем, че не са. Имаме всички шансове да заемем позиция, която ни поставя сред страните в по-бързата писта на Европа. През последните години беше свършена много работа, за да сме, където сме днес. Важно е да видим какво мисли за това бъдещото правителство и заявките на новите политически играчи като Румен Радев.

- Бяхте на Мюнхенската конференция по сигурност, където държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Европа е “скъп съюзник”, но Вашингтон не желае слаби партньори. Забелязахте ли промяна в тона на разговорите между европейските и американските представители? И как бяха тълкувани думите на Рубио от европейските делегации?

- Да, тонът този път беше много по-различен от това, което чухме миналата година в Мюнхен от вицепрезидента Ванс. И това е много важно. Ние, европейците, сме чувствителни, когато става въпрос за тон, език и стил. Истината, от друга страна, е, че макар и с друг тон повечето от американските позиции спрямо Европа бяха повторени. Аз също смятам, че Европа трябва да прави повече за отбраната, за конкурентоспособността си и т.н. Ангажиментите, които САЩ поеха към Европа след Втората световна война, са вече минало и Европа трябваше по-рано да разбере, че тази промяна настъпва. Не може да сме консуматори на сигурност 80 г. след Втората световна война. Със сигурност това е разбрано и вече доведе до съвсем различни процеси в ЕС.

- На Мюнхенската конференция участвахте в различни дискусии – от панела за ролята на иновациите и изкуствения интелект в отбраната, през геополитиката на AI инфраструктурата, до панела за дигиталния суверенитет. Кои са най-спешните стъпки пред Европа, за да си гарантира технологична и цифрова сигурност в условията на глобална конкуренция и нарастващи рискове? 

- Най-спешната стъпка е Европа да започне да мисли за технологиите като инфраструктура на суверенитета. Това означава три неща: способност да развиваме критични технологии, способност да ги внедряваме бързо и способност да ги увеличаваме в мащаб на европейско ниво.

В момента имаме таланти и научен капацитет, но губим в

индустриализацията Разпокъсаните пазари, бавните процедури и липсата на достатъчно капитал означават, че иновациите често се развиват извън Европа. Това отслабва и отбранителния ни капацитет.

Затова Европа трябва да използва сегашния момент в стратегическа индустриална трансформация - инвестиции в AI и микрочипове, ускорени обществени поръчки за иновативни решения и реален единен пазар за технологични компании.

- Кои теми бяха обсъждани в панелите, в които участвахте?

- Темите бяха в пряка връзка именно с този по-трезв и по-реалистичен разговор за ролята на Европа в новата стратегическа среда. В дискусиите за изкуствения интелект и отбраната фокусът беше върху това как технологиите вече определят баланса на силите. Говорихме за бързото развитие на AI, за интеграцията на софтуер, данни и сателитна свързаност в отбранителните системи и за това как скоростта на внедряване става решаваща. Изводът беше ясен - Европа не може да си позволи да изостава в индустриализацията на тези технологии.

В панела за геополитиката на AI разговорът беше по-широк - как лидерството във водещите технологии оформя икономическата мощ и устойчивостта на обществата. Обсъдихме необходимостта от повече енергийни капацитети, възможност за мащабиране и по-бързо внедряване на иновациите в реалната икономика. Европа има добра база, но ѝ липсва достатъчно дългосрочен капитал и по-гъвкава среда за растеж на компаниите. 

Общото между всички панели беше едно: ако Европа иска да бъде силен партньор, а не зависим участник, тя трябва да превърне технологичното си развитие в основа на своята сигурност и конкурентоспособност. Това означава по-малко фрагментация, повече мащаб и ясното съзнание, че

в тази нова среда технологичната способност е част от стратегическата тежест

-  Какви конкретни инициативи или идеи, обсъждани в Мюнхен, могат да бъдат приложени още тази година?

- Много от тях вече са в ход. Има няколко европейски частни проекта за големи центрове за данни, има проекта на ЕК за AI Factories, както и Giga Factories – това са все важни и големи инфраструктурни обекти, които ще променят начина, по който се развива ИИ в Европа. Виждаме, че има сериозна промяна в начина, по който Европа мисли за сигурността си и въоръжаването си.

Други от Интервюта

Доц. Николай Димитров: Обществото харесва хората в униформа - тя е символ на статус, власт и увереност при кризи

Политикът трябва да убеждава хората, че е компетентен – човекът с пагон вече е с такъв сертификат и избирателят го търси, особено в моменти на несигурност По света вярват най-много на армията

Жени Живкова: Внучката Елеонор ми дава страхотна емоция и енергия

На 1 юни отново правим асамблея "Знаме на мира" На 1 юни Жени Живкова отново ще направи детска асамблея "Знаме на мира". Инициативата е създадена през 1979 г

Йоанна Елми: Живеем в най-голямата революция от Просвещението насам

Днес с активност или с апатия градим нов свят, казва българката, номинирана за голяма литературна награда в Русия Йоанна Елми е писател и журналист, а дебютният й роман "Направени от вина" е

Крум Зарков: Ще се вдигне нов бунт на онеправданите, ако ПБ запази тези данъци

Опасна илюзия е, че без демонтаж на икономическия модел ще се преодолеят неравенствата, казва председателят на БСП Крум Зарков Още акценти от интервюто: С бюджета трябва да се предприемат мерки за

Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа

На гражданите най-накрая им писна и избърсаха дъската, за да дадат шанс на Радев, но това го изправя пред два риска, казва медийният експерт Никога не допускам като преподавател директни

>