Как се пренасят тонове злато от резерва в САЩ? (Снимки)
- Всяко кюлче се проверява с ултразвук и рентген. После се претопява и преотлива в Швейцария
- Служителите в трезора носят обувки с магнезиеви капаци, за да не им се стовари златна тухла от 12,44 кг
Разузнавателен анализ на риска, драконовски мерки за сигурност, проверки с ултразвук, рентген и лупа, за да се потвърди автентичността на подписите. Всичко това съпътства процеса по пренасянето на стотици тонове злато държавни активи на страна, която иска да си го изтегли от трезора на Федералния резерв в Ню Йорк.
Там се пази най-много злато в света. 36 държави са депозирали свои резерви - 6200 тона, или 199 милиона тройунции. Всяко кюлче тежи по 12,44 кг. В мегаполиса се пазят 6200 тона от ценния метал, или 199 милиона тройунции. Общата му стойност е над 1 трилион долара, показват данните към януари 2026 г. Хранилището е почти пълно - побира 6331 метрични тона (около 507 000 златни кюлчета). Всеки слитък е описан.
Мястото с огромното количество ценен метал се намира в скалата на Манхатън, на 24 метра под нивото на улицата и 15 метра под морското равнище. Пази се зад 90-тонна цилиндрична врата, чиято рамка тежи 140 тона. САЩ не събират такси за съхранение, а за самия депозит (2,70 долара на кюлче), при прехвърляне на кюлчета между две държави (1,3 долара), при инспекция и при изтегляне (1,75 долара на кюлче).
Рекордьор по депозиран благороден метал е Германия - 1236 тона от нейните активи все още се намират там. От 2010 г. насам тя е репатрирала обратно 300 тона. Венецуела си е поискала 160 тона, Нидерландия - 122,5 тона, Австрия - 90 тона. Преди 10 дни в Гърция също изразиха опасения за резерва си в Ню Йорк и се чуха гласове той да бъде върнат обратно в Атина.
На фона на заплахите на американския президент Доналд Тръмп за допълнителни мита за европейските страни заради спора за Гренландия в Берлин също засилиха натиска за прибиране и на остатъка от златото. То е депозирано по време на студената война, когато федералната република се е опасявала от съветска инвазия, а нейният трезор във Франкфурт е само на 100 км от границата с Източна Германия. Това е времето, когато западногерманските фирми увеличиха капиталите си и получаваха пари в долари. Централната банка пък е купувала злато, използвайки американската валута. В крайна сметка Бон се опитва да предотврати бъдещи проблеми, като депозира най-голяма част от резерва си в Ню Йорк.
Преди да поискат да си върнат 300 тона, властите са получили подробен разузнавателен анализ за рисковете и точен план как да протече операцията. Процедурата започва с одит и проверка в трезора на Федералния резерв (ФЕД), където представители на Берлин и на американската финансова институция оглеждат кюлчетата.
За да влязат в хранилището, трябва да бъде зададен точен ден и час, за да се отвори 90-тонният цилиндър (вратата), което става чрез комбинация от няколко секретни ключалки. Огромната врата се отмества само след като електрониката потвърди, че в този времеви интервал някой има право да влезе вътре.
Златна тухла в буквалния смисъл на думата може да се стовари върху краката на служителите в трезора. Всяко кюлче тежи по 12,44 кг и това създава опасност да нарани крака на хората с достъп. За да предотвратят травми, носят обувки с магнезиеви капаци, които струват по 500 долара. Те имат код, по който разпознават клетката на Германия, тъй като имената на държавите не са изписани. Секцията е заключена с катинар, върху който е залепен хартиен печат с подписите на тримата служители, присъствали на затварянето. При отваряне под лупа трябва да се удостовери, че няма подправени автографи.
В хранилището е забранен всякакъв достъп с телефони, фотоапарати или друга електроника. Мрежата в сградата е проектирана така, че да заглушава сигнали, а всеки сантиметър от вътрешността се наблюдава от камери с висока разделителна способност, които следи въоръжена охрана в специален команден център.
Върху клетките със слитъците не са записани имената на държавите, а само техният идентификационен номер. Списъкът, който показва коя страна на кои цифри отговаря, е строго секретен и много малко хора имат достъп до него.
При поискване САЩ връщат абсолютно същите парчета злато по серийни номера, които са оставени на съхранение. Това не е заменяема стока. След това се преместват в защитени дървени сандъци в присъствието на трима души. Всъщност изискването е същото дори при смяна на крушка в отделението.
Сандъците се натоварват на бронирани камиони, които се движат със засилена охрана, докато транспортират златото от трезора до летище JFK (32 км). Там то се натоварва в карго отделенията на обикновени пътнически или товарни полети, колкото и невероятно да звучи това. Разбира се, никога не е едновременно цялото количество. Германия превози своите 300 тона през океана от 2013 до 2017 г.
Застрахователите обикновено ограничават пратката до 1 тон на курс, което значи, че 300 тона германски резерв е пътувал с 300 полета. Информацията за тях е строго секретна през цялото време, за да не достигне до организирани престъпни групи.
След като самолетът кацне във Франкфурт, където е трезорът на Бундесбанк, нейни служители проверяват теглото, автентичността и консистенцията на всяко кюлче. Сканират слитъците с ултразвук и рентген.
Тогава идва моментът, в който под засилена охрана блоковете трябва да се изпратят в Швейцария, за да бъдат претопени и преотлети. На нейна територия се намират 4 от 5-те най-големи рафинерии в света. Причината за сложната операция е, че международният пазар признава само кюлчета по критериите за чистота и тегло на London Bullion Market Association (LBMA). Това е международната търговска асоциация, която определя глобалните стандарти за пазара на ценни метали.
В Ню Йорк се съхраняват много златни кюлчета от времето на Втората световна война, по стария американски формат, затова те имат отклонения в теглото и чистотата. Важала е мярката 900 части чисто злато на 1000. Това е т.нар. coin gold стандарт, тъй като са претопявани златни монети. Те имат по-високо съдържание на мед от съвременните кюлчета и са по-твърди и устойчиви на износване. Теглото им е варирало около 400 тройунции, но с големи отклонения. Били са правоъгълни с прави стени. По днешния еталон чисто злато е 995 части на 1000, едно кюлче тежи 400 унции (12,44 кг) и всяко се маркира с точност до 0,025 унции. Формата вече е трапецовидна, за да е по-удобно подреждането им във височина в палетите.
Другата разлика е в самата повърхност - някога е била зърнеста, матова, с малки шупли и неравности, а сега при отливането се използват графитни форми, които придават идеално гладка консистенция. Така по-лесно се разбира има ли примеси.
След като се провери дали кюлчетата отговарят на съвременните стандарти, проверяващите трябва да се уверят, че няма кухи. Имало е редки случаи, в които са вграждали волфрам, чиято плътност е близка до златото, а е доста по-евтин. Затова изискването за претопяване в швейцарска рафинерия гарантира, че кюлчетата са истински. Когато металът се втечни, примесите се отстраняват и държавата е сигурна, че получава чисто злато, отлято в правилна форма.
Освен това, когато е престояло цели десетилетия в трезора, може да има повърхностни щети или замърсявания. Дори микроскопичната загуба на теглото от самото триене може да промени стойността на отливките. Швейцарските рафинерии ги щамповат с нов сериен номер, маркировка за чистота (999,9) и своя печат. Издава се и сертификат за автентичност.
Понеже златото е много мек метал, новите кюлчета се опаковат така, че да се предотврати триенето между тях. Отново се натоварват на бронирани камиони и се пренасят под засилена охрана до летището в Цюрих или директно до крайната дестинация. До този момент се води "инвестиционно злато в транзит", а когато пристигне, вече е част от държавния резерв.
Германия следва точно тези стъпки, когато изтегля 300 тона от резерва си от Ню Йорк и 374 тона - от Париж, между 2013 и 2017 г. Дойче Бундесбанк заприходява всяко кюлче с точното му тегло до третия знак след запетаята. Подрежда слитъците в специални клетки и стелажи, където се поддържа оптимална температура и влажност, а достъп имат само определен брой служители и те влизат след биометричен контрол.
Цялата операция по репатрирането трае месеци. Подобно на Германия и Венецуела пренесе част от резерва си. В рамките на 60 дни с 23 последователни полета Каракас си върна 160 метрични тона от своя златен резерв от Ню Йорк и Лондон на стойност около $ 9 милиарда. Операцията беше през 2011 - 2012 г., когато президент беше все още Уго Чавес. Той се мотивира, че иска да "сложи край на диктатурата на долара" и че на страната е необходима финансова независимост.
Според анализатори де факто опасенията на Чавес бяха други - че може да последва съдбата на либийския диктатор Муамар Кадафи, на когото замразиха и личните, и държавните активи. Все пак около 50 тона от венецуелското злато е останало в Ню Йорк за обезпечение на международни трансакции. Други 31 тона Венецуела държи в Лондон. Президентът Николас Мадуро се опитваше да ги върне в страната от 2018 г. насам. Британското правителство и съдилищата отказваха, защото не го признават за легитимен президент. След залавянето му от САЩ на 3 януари т.г. въпросът продължава да бъде обект на правен спор.
Любопитното е, че нито една пратка, дори нито едно кюлче не е било открадното при пренасянето на златните авоари на държавите, поискали да си ги върнат обратно. Затова мерките се смятат за непробиваеми.
Освен в Ню Йорк големи количества златни резерви държавите складират в Лондон, а най-модерната дестинация е Сингапур. Там има и държавно съоръжение, проектирано по швейцарски стандарти, както и нов частен трезор от миналата година.
На фона на глобалната несигурност в света и желанието на много държави да намалят зависимостта си от американския долар те засилиха интереса си към златото, което вече искат да складират в собствените си хранилища. Лидери в това отношение са Китай, Индия, Полша и Турция, като тенденцията е да се търси метал, чийто произход не е от конфликтна зона. Каквото и да се случва в следващите години, златото ще продължи да бъде застраховка за по-турбулентни времена и държавите ще искат да имат постоянен достъп до своите активи.