Комунистическият терор наказваше по принципа "покрай сухото гори и суровото"
Днес се покланяме пред паметта на хората, разстреляни през нощта на 1 февруари 1945 г. след осъждането им от т.нар. "народен съд". Винаги когато изразяваме такава почит към жертвите, срещаме контрагласове - те бяха служители на "фашистки режим", който убиваше българи (партизани, ятаци и т.н.). Този дебат няма да стихне в България. Привържениците и адептите на полувековния български комунизъм няма да признаят факта, че предците им са действали по правилата на въоръженото беззаконие, овластено от сталинистката окупация на България през септември 1944 г. Жертвите на сталинисткия терор и техните наследници няма да се сведат глава пред историческата арогантност и безотговорност на комунистическите палачи и техните наследници. Тази рана в българската история е отворена и продължава да кърви. Но тя кърви далеч не само по причини на морално безхаберие или липса на смелост всеки да поеме своята отговорност. Раната ще кърви защото разтворената в българското общество пропаст продължава да произвежда настоящи политически и граждански противоборства, при които наследниците на сталинистките палачи продължават да остстояват своята "правота" и "легитимност" да подаряват - да продават България на ретроградната чингизидска империя в нейното съвременно путинистко превъплъщение.
Сталинисткият терор в България бе по-мощен и по-безмилостен поради една основна причина. Сталинистка Москва бе твърде добре запозната с историческия опит на Руската империя да подчини новооснованата българска държава след 1878 г. и да я превърне в буферна имперска провинция или губерния. Плановете на Азиатския департамент се провалиха, а България се еманципира като относително самостойна европейска държава при условията на късния 19 век. Провалът на империята дойде преди всичко от факта, че българският възрожденски елит и поборниците за свободна България не се поддадоха на имперската бруталност. Стефан Стамболов оглави държавата, наказа русофилите-превратаджии - слуги, предали българската свобода на господарите си в Петербург. Империята не бе изчислила това "малко"обстоятелство: бунтарите, сложили "главата си в торбата" в битката с Османската империя, няма да се поколебаят да го направят и в борбата с руския империализъм.
Поучени от историческия си опит, сталинистките сатрапи взеха решение да изкоренят до дъно българския национален елит. Тук кой е виновен за нещо, кой е невинен, кой е заслужил или просто стойностен човек нямаше никакво значение. Москва овласти българските комунисти да унищожат физически българския национален елит. През първите седмици след 9 септември без съд и присъда са избити межди 20 и 30 хиляди души - по-заможни хора, администратори, служители, предприемачи, свещеници, учители... Имало ли е сред тях хора, замесени в престъпления - да, имало е. Една достойна държава наказва чрез справедливо правосъдие. Комунистическият терор наказваше по принципа "покрай сухото гори и суровото". След масовите убийства "народният съд" издаде постфактум присъди за частично "узаконяване" на терора. Този "съд" бе не по-малка гавра с правосъдието от безконтролната касапница от септември - октомври 1944 г.
Унищожаването на българския национален елит трябваше да превърне сталинистката прислуга от БКП в нов "елит" - по-точно в колониална администрация на Москва в България. В продължение на половин век българските комунисти играеха точно тази роля. Те не допускаха и най-малка съпротива - сред оцелели по чудо граждани, способни да победят страха и да запазят достойнството си. Унищожаваха ги безмилостно до самия край на диктаторската си власт. Така България посрещна възможността за свобода от 1989 г. без наличен национален елит. Колониалната администрация от БКП се подготви за нова метаморфоза - да се превърне в елит на посткомунистическа България. За десетилетие и половина политическата полиция на режима овладя стопанството на страната чрез "великата криминална революция", превърнала я в неокомунистическа олигархия. Слабостта и неопитността на опозиционните сили дадоха допълнителни шансове на посткомунистическия колониален елит да се преинсталира в нова водеща нацията роля.
И въпреки това България успя да се изправи на крака - въпреки безогледната кражба, въпреки завладяната държава, въпреки превъплътения в демократичните институции слугински манталитет на комунистическия колониален елит. Влязохме в ЕС, влязохме в НАТО - но съхранихме господството на Москва в енергетика, корупция, човеконенавистна пропаганда. Днес империята се готви за нова стъпка към поредното овладяване на България. Агентурата, която изведе човекът на Решетников до върховете на българската държава през 2016 г. днес го подготвя за нова всевластна роля. Очаква се тази част от българската общественост, която пази своя ирационален русофилизъм, еврофобия и недоволство от статуквото да го подкрепи.
България е създадена на границата на три свята - европейския, евразийския и близкоизточния. Българското общество остава "двулик Янус", макар и в мнозинството си да е проевропейски ориентирано. Достатъчно е евразийското малцинство да е добре организирано, да бъде поведено от напомпан популистки проект, а европейските сили да са инертни, самодоволни и безсъзнателни към реалните приоритети и заплахи пред настоящето и бъдещето на българската нация - и ето ти нов евразийски проект в действие. Той може да не повтаря предишните вълни на имперско нахлуване в детайлите - в съдържанието си този нов проект ще бъде със същата цел - откъсване на България от естествената й европейска среда на развитие и преподчиняването й като евразийска колония, управлявана от локални слугински нищожества.
Почитайки паметта на жертвите от 1 февруари ние си припомняме един горчив урок - и колкото по-добре го помним, толкова по-малък е рискът да повторим най-травматичните страници от нашата национална история. Бог да прости жертвите на т.нар. "народен съд"!
(От фейсбук)