Мистерията на здравите доброволци, живели с болни от грип: добра вентилация + силна имунна памет
Учени доказват, че годината на раждане подсказва как вирусът ще въздейства - някои хора са по-защитени, защото са срещнали подобен в предишни епидемии
Първото по рода си малко, но контролирано клинично изпитване, което изследва как грипът се предава по въздуха между хора в реална среда, прави обнадеждаващо откритие. Учени от Мерилендския университет в САЩ поставят студенти, които вече са болни от грип, в една стая със здрави доброволци на средна възраст. Те общуват абсолютно свободно - говорят, играят карти, танцуват и каквото още са се сетили за “убиване на времето”. Но нито един от здравите не се е заразил, въпреки че са били в постоянен и близък контакт с болните. Изненадващият резултатът е публикуван в PLOS Pathogens.
Изследователите изтъкват три основни фактора, които са попречили на вируса да прескочи към здравите. В помещението е имало постоянно включени отоплителни уреди и влагоабсорбатори, които са поддържали въздуха в движение. Това е довело до бързо разреждане на малките количества вирусни частици (аерозоли). В същото време здравите доброволци са били на средна възраст (около 36 г.), докато болните са били млади (около 21 г.), като учените предполагат, че по-зрелите хора имат натрупан през годините имунен опит - кръстосан имунитет от предишни срещи с подобни грипни щамове, uоето ги прави по-устойчиви. В допълнение болните студенти са имали много висока концентрация на вируса в носовете си, но по случайност не са кашляли много. И учените заключават, че при самото дишане и говорене те не са изхвърляли голям вирусен товар във въздуха, който да преодолее защитата на здравите.
Опитът в реални условия променя начина, по който се разбира рисковият контакт, и се съобразява поведението по време на епидемия. Какво може да се заимства? Според изследователите ключова е вентилацията. Дори обикновено раздвижване на въздуха - климатик, вентилатор или пречиствател, даже и пасивно проветряване, може драстично да намали вероятността за заразяване. Практическо значение има и това, че човек, който само подсмърча, е далеч по-малко опасен за околните от този, който кашля бурно, дори ако и двамата имат еднакво количество вирус в носа. Най-големият риск остава дългият разговор лице в лице в застоял въздух, където се образуват “облаци” от издишани вируси.
А ролята на рождената година, която учените изтъкват в това проучване, доказало ефекта от добра вентилация и късметлийска имунна памет?
Естествено, те не са ни подвластни, но можем да имаме едно наум колко сме уязвими при преобладаване на определен тип грипни вируси в различните години. Идеята е, че първият грипен вирус, с който се срещнем в детството си, определя до голяма степен защитата ни за цял живот. Например сегашният доминиращ грип е предимно от типа H3N2, който е част от по-голямото семейство на сезонните инфлуенца вируси тип A. Неговите “прародители” и периоди на активност са ключови за това кои поколения имат скрит коз в имунната си памет.
Въпреки оптимистичните изводи от изследването трябва да се имат предвид няколко лампички за внимание. Хората в изследването са спазвали социалния хигиенен етикет, докато в транспорта, в работна остановка, на обществени места невинаги е така. Така че не приемайте, че навсякъде сте застраховани от грип, напротив, вземете стандартните за тези места мерки за защита.
Прекият “прародител” на сегашния щам е хонконгският грип от 1968 г. Тогава H3N2 се появява за първи път при хората и предизвиква пандемия. Родените между 1960 и 1975 г. вероятно са по-защитени сега, защото са срещнали базовия вирус по време на неговите първи вълни. Смята се, че те имат най-дълбокия базов имунитет срещу семейството на H3N2. Дори вирусът днес да е мутирал, както генетичните данни показват, техните имунни Т-клетки и В-клетки разпознават вътрешните протеини на патогена, които не се променят толкова бързо.
Преди 1968 г. доминиращият вирус е H2N2. Срещали са го хората, родени между 1950 и 1965 г. Макар да е различен подтип, той споделя част от генетичния материал - N2 компонента, със сегашния вирус. Поколението на днешните 65- 75-годишни вероятно има имунна памет, която е частично подготвена за съвременния H3N2.
През голяма част от XX век (особено 1918-1957 г. и след 1977-а) доминира H1N1. Хората, чиято първа среща е била с него - родените през 1980-1990 г. и много възрастните, може да са по-уязвими към днешния H3N2. Теоретично тяхната имунна система вероятно е “калибрирана” за различно грипно семейство.
Въпреки че вирусът мутира - учените го наричат на професионален жаргон антигенен дрифт - той не може да промени всичко в себе си, защото няма да може да функционира. Имунната памет на по-възрастните поколения често не реагира на обвивката на вируса, за да предотврати самото заразяване, но разпознава сърцевината му, което предотвратява тежкото боледуване. На това се натъква вероятно и изследването на Мерилендския университет. По-възрастните доброволци не се заразили вероятно и защото техните антитела са си спомнили нещо отпреди 30-40 г.
Авторитетът на теорията за имунния отпечатък от детството се затвърди през последните 10-15 години благодарение на мащабни генетични и математически модели. Ключови фигури в тези изследвания са учени като световноизвестния еволюционен биолог от Университета на Аризона Майкъл Уороуби, който стана изключително популярен с работата си върху произхода на пандемиите, включително ХИВ и COVID-19. Винаги се цитира и Кейтлин Гостик, чиято кариера е свързана с някои от най-елитните научни институции в САЩ, водещ автор на фундаменталното изследване в сп. Science, което доказва как годината на раждане предсказва защитата срещу грип. В момента научната общност използва тази теория, за да разработи универсална грипна ваксина. Целта е да се препрограмира имунният отпечатък така, че тялото да се научи да атакува сърцевината, същността на вируса, която не се променя, а не участъците, които всяка година мутират.