40 г. от първия компютърен вирус – създаден като шега, но срещу пиратството
Програмисти от Пакистан предизвикват революция в дигиталния свят за десетилетия напред, докато се забавляват
Как програмисти в Пакистан от скука и забавление предизвикват революция в дигиталния свят за десетилетия напред? Това всъщност е историята на първия компютърен вирус, чиято 40-годишнина отбелязваме през 2026 г.
Днес компютърните вируси са символ на киберпрестъпност, изнудване и щети за милиарди долари. Първият зловреден софтуер в историята на персоналните компютри обаче няма нищо общо с това – той
не краде данни, не унищожава файлове и не блокира системи
Напротив – оставя телефонен номер и приканва потребителя да се свърже със създателя му. А още по-любопитното е, че е създаден като защита срещу софтуерно пиратство.
Историята започва далече от корпорациите – в пакистанския град Лахор. Амджад Алви си спомня, че детството му минава сред книги, а не в класната стая.
“Когато бях малък, баща ми ни записа в библиотеката на Британското консулство. Пропусках училище и идвах тук, за да чета всички книги за електроника и компютри”, разказва той пред Би Би Си.
По-късно Амджад завършва в университета математика и физика. Заедно с брат си Басит отварят малък магазин за продажба и ремонт на компютри в Лахор. Кръщават фирмата си Brain (от английски - мозък, - б.а.).
“Силно вярвам в използването на дадения от Бога ресурс – мозъка. Затова нарекохме компанията така”, обяснява Амджад.
Бизнесът им стартира през 1983 г. с поддръжка на британските компютри Sinclair – ZX80, ZX81, и легендарния ZX Spectrum с дъговидния кант върху клавиатурата – символ на цветната графика.
“Бях единственият сервизен доставчик за тези компютри в Пакистан", спомня си Амджад. Скоро на пазара навлизат и компютрите на IBM. Братята започват да ги продават и поддържат. Работят по 16-18 часа на ден, но в същото време разработват и софтуер, включително за медицински центрове и болници.
Паралелно с бизнеса Амджад не спира да експериментира с програмирането. Веднъж попада на статия за това как две програми могат да работят едновременно - една на преден план и една скрита във фонов режим.
“Помислих си - защо да не направя нещо забавно? Докато човек работи дълго на екрана, да изскочи програма, която разказва история или чете книга.”
С брат си създават код, но на шега, който изненадва приятелите им с текстове и фрази. После започват да го скриват все по-добре. Накрая го изоставя до момента, в който получават поръчка от техен приятел лекар за медицински софтуер.
“Той каза, че бюджетът е много ограничен. Съгласихме се, но уточних, че кодът си остава наш. Нямаше договори, нямаше киберзакони в Пакистан. Просто го
предупредих да не копира дискетата”,
разказва Амджад.
В средата на 80-те няма интернет, лицензи и активации. Софтуерът се разпространява физически – на дискети. Който има дискетата, има програмата.
Амджад почти забравя за проекта. Докато една нощ телефонът звъни. “Работех по 18 часа на ден и спях на матрак до бюрото. Около 2–3 часа сутринта вдигнах телефона. От другата страна жена попита на английски: “Това Brain Computers ли е?”.
Обаждането било от университет във Флорида. Компютърът ѝ отказвал да запише файл и я подканвал да се свърже с пакистанска фирма. Нейният колега проверил дискетата и открил скритото съобщение: Welcome to the Dungeon. Copyright 1986. Basit & Amjad – Brain Computer Services, Lahore, Pakistan.
Beware of this virus. Contact us for vaccination. (Добре дошли в Подземието. Авторски права 1986. Basit & Amjad – Brain Computer Services, Лахор, Пакистан. Внимавайте за този вирус. Свържете се с нас за ваксинация.)
Оказва се, че дискетата е била копирана. Така Brain напуска Пакистан и без интернет, само чрез размяна на дискети достига САЩ, Великобритания, Австралия, Китай, Сингапур и десетки други държави. Компютърният вирус представлява малък софтуерен код, който се внедрява в системата и се самоклонира. Всъщност Brain не е създаден да вреди, а да
защитава интелектуалната собственост по един необичаен начин
По това време не съществуват лицензи и онлайн активиране. Ако някой копира дискетата без разрешение, получава пълния софтуер, без да е платил. Затова кодът на Brain е вграден във “висшата” част на дискетата и се самокопира при всяко нелегално разпространение.
Вместо да унищожава файлове или да блокира системи, вирусът оставя съобщение със създателите и телефон за връзка, приканвайки легалните потребители да се свържат за “ваксинация”. По този начин само тези, които са закупили софтуера легално, могат да го използват спокойно, а братята Алви получават контрол върху разпространението му. На практика Brain е първата цифрова защита срещу пиратство - интелигентен и безвреден механизъм, който пази труда и авторските права на създателите. “Вирусът” е безвреден, но не всички мислят така. През 1988 г. даже списание Time го описва като “стряскащ”.
Така Brain остава в историята като първия вирус за персонални компютри и вероятно единственият, който съдържа истинските имена, адрес и телефон на създателите си.
Днес братята Алви продължават да работят заедно, а Brain е голяма телекомуникационна компания в Пакистан. “По Божията воля сме заедно. Правим това, което обичаме. Печелим по-малко, но удоволствието е безценно”, казва Амджад.