Меглена Плугчиева: ЕС ускори под натиск споразумението с Меркосур, но България може да спечели от износа на лекарства и машини
Трябва ясно да се каже, че нашето животновъдство ще бъде в неравностойна конкуренция, казва бившият вицепремиер и зам.-министър на земеделието
Още акценти:
- Според социолозите партията на президента може да бъде най-голямата, но дали ще има пълно мнозинство, не знаем
- Европа изнася пестициди, които ще идват към нас като бумеранг чрез вноса на храни
- Очаквам висока активност на изборите. Показахме, че не сме бездушна маса, която не се интересува какво се случва в политиката
- Европейският съюз и Меркосур официално подписаха споразумението за сътрудничество въпреки недоволството на много от фермерите из Европа. Европарламентът изпрати обаче сделката в Съда на Европа. Какви са ползите и негативите от подобно споразумение, г-жо Плугчиева?
- Това е дълга, 25-годишна история, част от стратегията на Европейския съюз да търси партньори и да разширява пазарите си в подкрепа на европейската икономика. Логично възниква въпросът защо преговорите продължиха толкова дълго, а в крайна сметка споразумението беше подписано сравнително бързо. Трябва да се признае, че през годините ЕС поставяше много високи изисквания към страните от Меркосур – Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай, доскоро и Венецуела, която впоследствие беше изключена заради политически сътресения. Основните условия бяха свързани с екологични стандарти, аграрна политика и хуманно отношение към животните – изисквания, които трудно се изпълняват от тези държави. През последните години обаче Европа загуби освен политически, но и икономически позиции на световния пазар.
Напрегнатите търговски отношения с Китай, прекъснатите връзки с Русия и въведените мита от САЩ принудиха ЕС да ускори подписването на споразумението въпреки наличието на сериозни рискове. Положителната страна е създаването на огромен пазар за свободна търговия от около 700 милиона души.
Анализите на Европейската комисия прогнозират 39-40% ръст на износа на ЕС, основно в индустриалните сектори - автомобилостроене, химическа и фармацевтична промишленост. За сметка на това аграрният сектор на ЕС се очаква да понесе загуби. Затова държави със силно земеделие като Франция, Италия, Ирландия, Австрия и Полша изразиха резерви и тези страни, с изключение на Италия, гласуваха против. Все пак споразумението беше финализирано след компромис, включващ отпадане на въглеродния данък за торовете и осигуряване на 45 млрд. евро за ранен достъп до средства от Общата селскостопанска политика за новия бюджетен период 2028–2034 г. Опасенията обаче остават, тъй като в страните от Меркосур се използват пестициди, хормони на растеж и антибиотици, забранени в ЕС.
Освен това работната ръка там е по-евтина и това ще доведе до нелоялна конкуренция за европейските фермери.
- Въпреки че има разписани механизми за защита, дали ще бъдат достатъчни и приложени правилно, така че интересите на фермерите да бъдат защитени?
- Да, остава въпросът доколко поетите ангажименти ще бъдат реално спазвани. Самият факт, че Европейската комисия планира създаването на компенсаторен фонд от над 6 милиарда евро в следващия бюджетен период 2028–2034 г. за защита на европейските земеделски производители, показва, че рисковете се оценяват като напълно реални. В Бразилия например около 44% от използваните пестициди са забранени в ЕС, което означава, че част от внасяната продукция ще бъде произведена именно с такива вещества.
Още по-парадоксално е, че Европа официално изнася около 7000 тона пестициди, които не са разрешени за употреба на нейна територия, но се произвеждат и изнасят към трети страни, включително държавите от Меркосур. Така на практика изнасяме продукти, които тук са забранени, а впоследствие те се връщат към нас като “бумеранг” чрез вноса на храни, произведени с тях.
- До каква степен ние като държава ще бъдем засегнати от споразумението? Трябва да отбележим и че България гласува “за” него.
- За България трябва ясно да се каже, че нашето животновъдство ще бъде в неравностойна конкуренция. През последните години секторът е поставен в неблагоприятни условия с недостатъчно подпомагане, а по официални данни на Министерството на земеделието се наблюдава тревожна тенденция за затваряне на малките животновъдни ферми. Към тези вътрешни проблеми сега се добавя и силен външен конкурентен натиск. Рисковете не са само за животновъдството, но и за производителите на етанол и спиртни напитки като цяло. Очаква се вносът на етанол от страните от Меркосур да бъде до шест пъти по-голям от досегашния, което поставя българската спиртна промишленост в изключително уязвима позиция.
В този смисъл България безспорно ще бъде засегната от споразумението. Затова логично възниква въпросът: след като споразумението носи ползи за индустрията на Европа, как българското правителство ще използва тези възможности за нашата химическа, машиностроителна и фармацевтична промишленост? Трябва ясно да се посочи къде е мястото на България и как тези сектори ще получат реални конкурентни предимства в условията на икономическа и политическа стагнация. И да, въпреки сериозните рискове за селското стопанство България подкрепи споразумението. Това решение обаче поражда сериозни въпроси. За съжаление, правителството продължава порочната практика механично да следва решенията на Брюксел, без активна национална позиция и без обществен дебат. Липсата на публично обсъждане е особено проблематична. Преговорите по това споразумение се ускориха през последната година, но не бяха проведени реални консултации с българския аграрен сектор. Представителите на фермерите сега заявяват, че решението не е било съгласувано с тях и е взето прибързано в последния момент.
- След като отново сме на прага на на поредните избори, какви уроци не бяха научени след толкова вотове за кратко време?
- Едно от най-тежките поражения за изборната ни система, а и за цялостното ни развитие, са тези катастрофални промени, които бяха направени в конституцията. А какво не научихме? Аз бих поставила въпроса по друг начин. Все си мисля, че нещо сме научили и ще се поучим от грешките си. Защото протестите, които бяха на площада, за мен показаха една много по-голяма гражданска ангажираност, отговорност, зрялост. За младите вече няма терминал 2, а искат да градят бъдеще тук. Прозвуча апелът за единение и непротивопоставяне на поколенчески, етнически или друг принцип. Това за мен са все симптоми, които показват, че сме научили доста неща и че не сме една търпелива и бездушна маса, на която ѝ е все едно какво се случва в политически план. Очаквам, че на изборите, първо, ще има изключително висок процент на участие и второ, че обществото ни ще стане далеч по-критично и нетърпящо компромиси, беззаконие и корупция, която ни души.
- Казахте за протестите. Според вас те израз на конкретно политическо недоволство ли бяха, или по-скоро натрупана умора от начина, по който се управлява страната?
- Според мен на натрупано недоволство, натрупано в последните години заради постоянни непрекъснати избори, които изтощават държавата, обществото, икономиката.
Изобщо във всяко едно отношение се показа, че те са изключително вредни, демотивиращи, дестабилизиращи, уронващи имиджа ни навън в чужбина и пред партньорите ни. Губещи сме с едно такова поведение и трябва да се прекъсне тази спирала.
- Изненадващо за всички или не съвсем президентът Румен Радев обяви, че подава оставка, и сега го очакваме на политическия терен. Какво смятате, че ще се случи?
- Най-малкото има една нова свежа струя в целия политически ландшафт и голямото ми очакване, което беше свързано и с протестите, но и сега с включването му в политическата надпревара, е, че рязко ще се увеличи броят на гласуващите. Това за мен е първият и най-важен успех. Ще ми се да вярвам, че това ще вдигне избирателната активност до 80% най-малко. Оттам нататък каква ще бъде партията, какви резултати от избори и политики ще дойдат, предстои да се види.
- Алтернатива ли ще бъде на съществуващите партии, или по-скоро продължение на сегашния модел под нова форма. Как мислите?
- По досегашните заявления, декларации и действия до много голяма степен се очертава да бъде по доста политики алтернатива, ще видим, разбира се, по време на управлението как ще се проявят нещата. Най-важното е да не влезем в спиралата на непрекъснати предсрочни избори и служебни правителства. Това е най-лошият сценарий. Очаквам, че парламентът няма да бъде така фрагментиран като сега, с толкова много малки партии.
Според социолозите партията на президента може да бъде най-голямата, но дали ще има пълно мнозинство от 121 депутати, не знаем, и очакването е, че ще има необходимостта от най-малкото още един партньор за правителство. Аз се въздържам от прогнози, защото не съм специалист в социологията.
- Илияна Йотова пък става първата жена президент на България.
- Да, така е. Стискам ѝ палци и ѝ желая успех! Сигурна съм, че ще се справи въпреки много тежката херкулесова задача и сложните обстоятелства във вътрешно - и външнополитически план.
- От 1 януари приехме и еврото. Как ще се промени начинът, по който останалите държави в Европа гледат на България?
- Еврото безспорно ще предостави нови възможности за интеграцията ни в европейската икономика и общ пазар. Това е предимство за туризма и улеснява европейските ни гости, идващи в България. В същото време е ясно, че без достатъчно реклама за промотиране на страната ни, каквото почти нямаме навън, без развита авиационна свързаност еврото само по себе си не е панацея за туризма и не можем да си мислим, че само то ще компенсира тези дефицити.
Тревогата ми идва и от състоянието на самата еврозона, която не е в добра кондиция. Стари страни членки като Германия, Франция и Италия, които гласуваха критериите за членство, а именно 3% бюджетен дефицит и държавен дълг до 60% от БВП, не ги изпълняват вече години наред. Самата еврозона е задлъжняла, а това означава, че България рискува да влезе в една общност, в която финансовата дисциплина е компрометирана. В момента страната ни е сред отличниците с държавен дълг около 30%, докато другите държави имат над 100%.
Високата задлъжнялост е голям бич, защото тези дългове трябва да бъдат обслужвани, а лихвите по тях изяждат бюджета и ограничават инвестициите в социална политика и инфраструктура. За да бъде еврото ефективен инструмент за развитие, България се нуждае от политическа стабилност и ясна икономическа стратегия. Общата външна обстановка е неблагоприятна и сега ние трябва, вместо да се вторачваме в дребнотемие, сканиращи машини, автоматичен вот и т.н., политическите партии да действат надпартийно и да се фокусират върху защита на националния интерес във всичките му измерения.
- А как оценявате начина, по който се случи този процес? Подготвено ли беше обществото за прехода или комуникацията изостана?
- Смятам, че България беше далеч по-готова преди четири-пет години, тогава и еврозоната беше в по-стабилно състояние, но европейските ни партньори имаха резерви и както при приемането ни в Шенген дълго ни отлагаха. А у нас имаше много спекулации и резерви, защото беше отхвърлена възможността за референдум и нямаше достатъчно навременна разяснителна кампания. Това създаде почва за съмнения и недоверие.
Друг негативен ефект е повишението на цените, което започна още с обявяването на присъединяването ни към еврозоната и продължава постепенно. По цялата тази тема правителството не трябваше да настройва обществото срещу търговците, а да се ползват позитивни практики от други страни. Контролът, разбира се, е необходим, но той трябва да е балансиран – не може всички да се поставят под общ знаменател и да се подозира, че всички са нарушители или измамници. Накратко, вместо само хвалебствия, трябваше да се кажат какви са ползите от влизането в еврозоната, но и какви рискове съществуват и как ще се противодейства за да се минимизира техния негативен ефект.
- Вие сте двигател на инициативата за отварянето на парк “Врана” отново с безплатен достъп, след като дълго време беше затворен. Кое беше най-трудното в обединяването на държавата, учените и културните институции за тази кауза?
- За съжаление, между държавата и община София от лятото на миналата година настъпи пълен разрив по този въпрос.
Познавам парка добре, а и участвам в обществения съвет на Лесотехническия университет и не можех да остана безучастна. Съвместната ни инициатива с г-жа Миглена Тачева и по молба на Негово Величество Симеон Сакскобургготски беше да се гарантира, че всички дейности, които ще се извършват на територията на парка, ще се изпълняват по ясна концепция и с експертизата на научния потенциал на Лесотехническия университет.
Той е една жива дендрологична лаборатория, където се провежда и обучение на студентите от университета. Затова е необходимо включването на университета с методическа, консултантска и практическа подкрепа за поддръжката и възстановяването на парка.
Ситуацията в парка е тревожна – има местни и екзотични растителни видове на повече от 120 години, които загиват заради лошо стопанисване. Това е уникално ботаническо богатство за София, природна и културно-историческа ценност и забележителност за всички софиянци и гости на града. Подписването на меморандума беше важна стъпка, но по-важно е да се изпълни на практика. Затова е наш общ дълг да има обществен контрол как това природно и културно наследство ще бъде съхранено за днес и за в бъдеще.