„Страх ме е от смъртта": Валентино Гаравани и сбогуване с последния император на модата
Новината пристигна тихо, но отекна почти моментално по целия свят: Валентино Гаравани почина на 19 януари на 93-годишна възраст в дома си в Рим, или в града, който винаги е смятал за свое духовно и емоционално убежище. Съобщението беше направено от фондация „Валентино Гаравани" и от Джанкарло Джамети, съосновател на марката, партньор в работата и спътник в живота на дизайнера в продължение на над четири десетилетия.
Тленните останки на Валентино ще бъдат изложени за поклонение в пространството PM23 на площад „Минянели" 23 в Рим на 21 и 22 януари. Опелото ще се състои в петък, 23 януари, от 11 часа в базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири" на площад „Република"
„Страх ме е от смъртта". Тези думи Валентино изрича без поза в интервю за в. „Кориере дела сера" през 2017 г. Той, който бе обгърнат от слава, богатство и възхищение, никога не криеше своята уязвимост. Ходеше често на църква, молеше се всеки ден и вярваше, че дисциплината на духа е също толкова важна, колкото и съвършената линия на една рокля. До края остава изключително наблюдателен към настоящето, критичен към времето си и безмилостно честен към себе си.
Роден на 11 май 1932 г. във Вогера, Валентино Клементе Лудовико Гаравани разбира отрано, че животът му ще бъде посветен на красотата. В началото на 50-те години напуска Италия и заминава за Париж. Това е мястото, където се формира като дизайнер, работейки рамо до рамо с Жан Десе и Ги Ларош. Там усвоява строгите кодове на висшата мода и развива манията си към детайла, която по-късно ще стане негова запазена марка.
Завръщането му в Рим е решаващо. Първото ателие на улица „Кондоти", а след това и легендарното седалище на площад „Минянели" се превръщат в лаборатории на елегантността. Именно тук се ражда и съдбоносната среща с Джанкарло Джамети. Това е партньорството, което дава стабилност, стратегия и размах на творческия му гений.
Големият пробив идва през 1962 г. с ревюто във Флоренция, в Палацо Пити. Пресата е единодушна: Валентино е новият майстор на изтънчената женственост. „Аз съм създател на мода. Зная какво искат жените", казваше той с увереност. А отговорът му винаги беше прост- искат да бъдат красиви.
Неговите дрехи не подчиняваха жената, а й даваха власт. Те не крещяха, а убеждаваха.
„Елегантността е баланс между пропорция, емоция и изненада", обичаше да повтаря дизайнерът, който преди всяко ревю се оттегляше зад кулисите за кратка молитва. Това беше като негов малък ритуал срещу хаоса.
Емблематичното „червено на Валентино" -нюанс с лек оранжев отблясък, вдъхновен от Испания, се превърна в символ на сила и съблазън. „Когато видиш жена в червено, изпитваш облекчение", казваше той. Осем актриси са получавали „Оскар", облечени в негови рокли -доказателство за това, че Валентино не просто следваше историята, а я създаваше. Нюансът „червено Валентино" не е ягода, не е корал, не е пурпур. Това е по-скоро лакова наситена „емоция", уловена за пръв път от младия Гаравани в операта. Там, сред публиката, проблясва фигурата на жена, облечена в червено. Така за него тя се превръща в образ на героиня.
Още през 1968 г. той разбира значението на визуалната идентичност и представя металната буква „V". Много скоро тя се превръща в знак за лукс и разпознаваемост, който устоява на десетилетията.
Валентино често беше виждан, заобиколен от своята малка „дворцова свита" -обожаваните му кучета от породата мопс с набръчкано късомуцунесто лице. Те бяха част от неговия свят, изпълнен и с други неща -градини, приеми, международен елит и домове, които приличаха повече на театрални декори.
Рим оставаше центърът на всичко с вилата му на древния път Апия- най-скъпата му резиденция, избрана за празнуването на 90-годишнината му. Животът му се разгръщаше обаче и между Лондон, Ню Йорк, Капри и Гщаад. В апартамента си в „Холанд Парк" пазеше картини на Пикасо, ателието му на „Парк Авеню" гледаше към американската мечта, а шале в Гщаад беше зимното му убежище. Над всички тях се издигаше замъкът Уидвил край Париж. Това е резиденция от XVII век с парк от над 120 хектара, символ на вкуса му към историята и абсолютната красота.
Валентино създаде около себе си истинско разширено семейство: освен Джамети, до него бяха Брус Хьокзема и Карлос „Кака" Соуза със съпругата си Шарлийн. Синовете им Антъни и Шон имат необичайни кръстници -Валентино и Джамети. Това е като доказателство за връзки, които надхвърлят условностите.
Марката „Валентино" смени няколко собственика, а след оттеглянето му творческото наследство беше поето от различни дизайнери- от Алесандра Факинети до днешния творчески директор Алесандро Микеле. Самият Валентино обаче гледаше на настоящето без илюзии: „Днес не всеки, който има пари, има класа и памет." А за бъдещето, с типичния си театрален фатализъм, казваше: „След мен -потоп."
През миналата година Валентино откри в Рим изложба „Хоризонти/Червено" с 80 изключителни произведения – 50 рокли икони и 30 творби на съвременното и модерно изкуство. Те бяха наредени в пространството, където сега ще бъдат изложени тленните останки на дизайнера.