Доц. д-р Ивайло Шалафов: Силно впечатлен от Фердинанд, турският султан скандализира пашите с орден от него под формата на кръст
Царят поръчва 20 г. по-рано изработката на отличие за Независимостта на България – "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Последният му носител е покойният княз Кардам, казва директорът на фонда "Цар Борис и царица Йоанна"
- Д-р Шалафов, какво е значението на ордените?
- Някои хора силно ги подценяват, като ги възприемат за чиста декорация. Напротив, орденът е много силен символ в дипломацията. Ето ви един показателен пример. Цар Фердинанд отива през 1896 г. за първи път в Цариград при своя сюзерен – султана, който вече е бил носител на абсолютно всички европейски династически ордени. Те до един са във формата на кръст. Нито веднъж не ги е носил, защото е мюсюлманин. Единственият случай, в който слага кръст на гърдите си, е огърлието на ордена "Св. Александър". Представете си как цар Фердинанд е успял да впечатли османския владетел, че да носи огърлие под формата на кръст.
- Какъв е поводът?
- Поводът е признаването на българския владетел за законен, тъй като между 1887 и 1896 г. княз Фердинанд не е възприеман като такъв от страна на Великите сили заради недоволството на руския император Александър III и заради католическото кръщение на престолонаследника княз Борис Търновски. Когато той приема православието и руският император му става кръстник, идва и признанието на цар Фердинанд от Русия, от западните Велики сили и, разбира се, от Османската империя.
И даже летописецът, който описва сцената на тържествата в султанския дворец "Йълдъз Кьошк", казва: "Някои от пашите силно се възмутиха, че султанът е турил върху гърдите си орден във формата на кръст". Този уникален образец на "Св. Александър" днес е изложен в двореца "Топкапъ" във витрина, посветена на България. Огърлието и Великият кръст са с диаманти, специална изработка за султана.
- Има ли друг пример от времето на цар Фердинанд, в който ордените са имали символично значение?
- Граф Робер дьо Бурболон (личният секретар, шамбелан и церемониалмайстор на царя - б.р.) пише, че още в първата година на идването си в България владетелят е измислил проект и е възложил на виенски хералдик изработката на ордена, който ще бъде утвърден веднага след обявяването на българската независимост. Само си представете, това е 1888 г. - 20 години преди събитието той вече прави сметки за Независимостта.
- Връчвано ли е по-късно такова отличие?
- Това е "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Учредено е за първата годишнина след Независимостта - през 1909 г., и е най-високият орден в йерархията на българските царски отличия. По неговия статут кавалери могат да бъдат само 15 живи българи, от които трима са членове на династията - цар Фердинанд и синовете му – цар Борис и княз Кирил. Оттам нататък имаме Екзарх Йосиф, Варненският и Преславски митрополит Симеон, Иван Вазов, Васил Радославов, Иван Естратиев-Гешов, ген. Данаил Николаев – това са наградените българи. Останалите са чужденци.
Това е най-висшият орден в страната. Нека да направим разлика между държавните и царските династични отличия. Единственият династичен орден е "Св. Александър". В статута му пише, че се връчва по лично благоволение на монарха. Тоест той решава, че дадено лице има заслуги към престола.
Всички останали ордени се дават по доклад на съответния министър. За военните – от министъра на войната, за цивилните - съответно Министерският съвет, Министерството на финансите или други.
- А защо царят в днешно време връчва само "Св. Александър", след като "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий" е най-високият орден?
- Цар Симеон е Велик магистър и на "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий", но не го връчва. Това е негово право. Единственият последен носител засега беше неговият покоен син княз Кардам. Този орден се предава само по първородството. Притежавал го е и княз Кирил като пряк наследник от 1918 до 1937 г., когато се ражда цар Симеон.
- Можем ли да сравним българските царски ордени с европейските?
- Българските царски ордени са едни от най-красивите отличия в Европа, защото цар Фердинанд вплете в нашата орденска система най-добрите образци на европейски династически ордени. Той е владетелят с най-много отличия в целия свят. Носител е на най-високите степени на най-престижните ордени в света, включително на Ордена на Розата в Бразилия. Връчен му е още като принц Сакс-Кобург и Гота, защото брат му принц Август се жени за дъщерята на императора на Бразилия Педро II - Леополдина. А пък първото му удостояване с българския орден, и то не с друг, а със "Св. Александър", става по време на коронацията на Александър III в Москва през 1883 г. от княз Александър I (Батенберг), когато цар Фердинанд е официален пратеник на Сакскобургготския херцогски дом. Тогава въобще не подозира, че само пет години по-късно ще стане Велик магистър на същия орден. Между другото, в Търновската конституция първоначално не фигурира връчването на отличия.
- Защо не е предвидено връчването на ордени в Търновската конституция?
- По своя международен статут българският княз е васал на султана. Когато започва да раздава "Св. Александър" и да връчва ордена "За храброст", османският комисар в София отива при него и му казва: "Вие нарушавате Берлинския договор. Султанът ви предлага да удостоявате с османските ордени". Редът е да поиска разрешение от султана съответното лице да стане носител на османския орден, с което никой владетел не би се съгласил.
- Защо орденът, който все още връчва царят, се нарича "Свети Александър"?
- Това е небесният закрилник на първия български владетел на Третото българско царство и небесният закрилник на Царя Освободител. Такава е логиката на възприемането на свети Александър Невски донякъде като национален патрон и на България, въпреки че наистина исторически няма никаква връзка с България и българите. През юни 1965 година цар Симеон възстановява връчването на ордена за основните дейци на българската политическа емиграция, както и на държавни глави, които признават статута му на цар в изгнание, тоест на държавен глава в изгнание. Цялата колекция, която краси Орденския салон във "Врана", където днес се връчват отличията, се дължи на Георги Паприков - един от сериозните политически дейци на емиграцията в Северна Америка. Събирал е царските отличия цели 60 години, купувал е образците от европейски аукциони.
Продавали са ги чужденци, защото ордените, които са били в България, по онова време няма как да бъдат изнесени. Повечето от хората, обявили търг за царско отличие, са били не носителите, а вероятно техните наследници. Подобно нещо се случи и в България през 90-те години, когато изведнъж на пазара за антики се появи голямо количество царски ордени. По простата причина, че хората са ги крили през годините на социализма, пък после някои внуци и правнуци, които нямат интерес към своето минало, са решили да ги продадат.
След смъртта на Георги Паприков през 1983 г. в Чикаго неговият племенник и наследник г-н Серафим Величков, изключително достоен българин с невероятно чувство за история и патриотизъм, реши, че мястото на орденската колекция на покойния му вуйчо е в царския дворец.
- Орденът на Лили Иванова същият ли е като на царица Маргарита?
- Царица Маргарита получава Великия кръст на ордена в деня на своята сватба. Царица Йоанна - също, като техните дамски кръстове са с диаманти, те са със степента Велик кръст. Докато на Лили Иванова е Дамски кръст първа степен. Такива са получили още княгините Евдокия и Надежда, но в техните над кръста са изобразени мечове, защото са връчени по време на война.