От Народния театър до Париж и Джакарта - как Александър Кара става личен асистент на Робърт Уилсън
Между Ню Йорк, Париж, Милано и Индонезия преминава през последните четири години животът на актьора Александър Кара. Едва на 25 години, той вече има сериозен опит и в киното, и в театъра, а негов “учител” и ментор е световноизвестният режисьор Робърт Уилсън.
Случайна среща през 2021 г. променя спокойния му до тогава живот и го “хвърля в дълбоките води”. Робърт Уилсън пристигна в България, за да постави “Бурята” в Народния театър. А Александър познава творчеството му и искрено се възхищава на стила му - той е една от най-влиятелните фигури в съвременното авангардно изкуство.
По това време актьорът е едва на 21 години, върнал се е в България заради ковид пандемията. След като завършва Англо-американското училище в София,
заминава за Лос Анджелис, за
да учи актьорско майсторство
във филмовия и театрален институт “Лий Страсбърг”, после работи като актьор в Англия. Връща се в София през 2020 г. за рождения си ден - 14 март. И остава, защото обявяват пандемията и светът “затваря” вратите си за пътувания.
Година по-късно чрез колеги в Народния театър Александър Кара успява да се запознае със световния режисьор. Получава голяма подкрепа и от екипа на Робърт Уилсън и за няколко месеца навлиза в проекта.
След като вече е ясно, че ще може да се осъществи премиерата на “Бурята” у нас, въпреки мерките по време на пандемията, мениджърите на режисьора казват на младия актьор, че той има качествата да стане асистент на Уилсън. Идва моментът за лична среща с режисьора, на която получава предложението да продължат да работят заедно. “Ние с него много се харесахме в репетиционния процес на пиесата и прекарвахме много време заедно”, разказва Александър пред “24 часа”.
Въпросното интервю минава в среднощен разговор, в който и двамата си разказват истории от живота. На следващата сутрин в 9 часа се срещат на репетиция, когато Уилсън му казва, че премиерата на “Бурята” в София ще бъде на 18 ноември, а на 19-и заминават заедно за Париж.
Толкова бързо се развиват събитията, че Александър дори няма време да осъзнае какво му се случва. Само четири дни след кацането в Париж той вече е на генерална репетиция на “Турандот” в “Опера Бастий”.
“От този момент всичко беше въпрос на приятелство и доверие”, казва Кара. Между двамата се създава истинска близост и Александър за тези 4 години става асистент-режисьор, актьор в постановките му, негов личен асистент, креативен директор и копродуцент към фондацията му.
Любовта му към актьорската професия се заражда, когато е ученик. Александър първо снимал видеа с дигитален фотоапарат как играе различни персонажи. Като тийнейджър започнал да подражава на различни звезди, но изпипвал всеки детайл, за да прилича и визуално на тях. “За мен не беше достатъчно да кажа, че искам да стана футболист или пилот във Формула 1. Аз наистина се опитвах да приличам на определена личност. Ако харесах персонажа на таен агент, например, гледах всички филми, копирах детайли от героя - яке, прическа, аксесоари. Така се борех със 17 персонажа наведнъж”, спомня си актьорът.
Убеден е, че човек трябва да е адаптивен към всички шансове, които животът му дава.
Казва, че именно “Бурята” е един от любимите спектакли на Боб Уилсън.
Много обичаше актьорите от
Народния театър
Това беше много специален за него проект, един от най-важните му”, казва Александър. Уилсън избира изключителен актьорски състав от трупата на Голямата ни сцена - Веселин Мезеклиев, Радина Боршош, Жаклин Даскалова, Василена Винченцо, Явор Вълканов, Стоян Пепеланов, Пламен Димов, Валентин Ганев, Зафир Раджаб, Константин Еленков, Стефан Къшев, Васил Драганов, Ненчо Костов, Гергана Змийчарова, Вяра Табакова и Владислава Николова.
Според Александър Кара световният режисьор предпочита да работи отдадено по един-единствен проект, както се е случило с “Бурята”. Затова и успява да изпипа спектакъла точно така, както го иска. “Той не обичаше да работи бързо, затова и сега като екип опитваме да покажем, че хубавите неща отнемат време и изискват прецизност”, обяснява младият актьор.
Целият екип пътува заедно като ансамбъл. Няма строго определени роли кой какъв е, защото всеки дава всичко от себе си.
“Не съм виждал по-интересен, любопитен, човечен артист. Въпреки че изглеждаше много студен”, описва го Александър. Впечатлява го колко трудно се изморява Уилсън, сякаш енергията му е безконечна. “Аз ще си почивам, когато вече ме няма. Но дотогава нека да видя какво мога да дам обратно на света в сферата на изкуството”, казвал Уилсън.
Като театрален и оперен режисьор, художник, архитект, сценограф и дизайнер на осветление, основател на центъра “Уотърмил” Робърт Уилсън отваря много врати за Александър. Всяка област е различен свят, в който младият актьор научава все повече и повече и се запознава с много известни личности. Среща се с певицата Лейди Гага, Фара Диба Пахлави, която е последната императрица на Иран, с различни посланици и много други. “Нямаше по-добра школовка от тази, която получих покрай него”, казва Александър.
Разбира се, всичко си има цена - българинът имал само три спокойни дни в годината - на рождения си ден, Деня на благодарността и на Коледа. През всички останали дни има спектакли, премиери, изложби, събития или специални вечери.
Адаптавността помогнала на Кара да издържи на натоварения график.
Той е ръководил много
проекти на авангардния
режисьор,
в които са вложени сериозни средства и са включени много хора. “Работата беше толкова интензивна, че не си давах време да мисля дали мога да се справя, или не”, спомня си Александър.
С Уилсън преминават през много неща. Заедно са в Ню Йорк, след това заминават в Дубай, после в Сидни, а оттам в Джакарта. Самолетите, с които пътуват, трудно могат да поберат чертежи, снимки, карти и записки, които разпъвали. Уилсън обичал всичко да бъде на хартия, а не на дигитални носители. “Със 7 куфара изкуство ние бяхме като пътуваща библиотека”, казва Александър.
Всеки ден, докато работи с режисьора, е различен и много забързан... до 31 юли тази година, когато на 83-годишна възраст Робърт Уилсън ни напусна. Сега през повечето време Александър живее в София, но продължава да е част от екипа на фондацията и артистичното наследство, което гениалният творец завеща на света.