"Меса в си минор" на Бах и "24 каприза" на Паганини са сред най-добрите записи на класическа музика за 2025 г.
Записът на „Меса в си минор" на Бах за лейбъла Harmonia Mundi, осъществен от френския диригент Рафаел Пишон и неговия хор и оркестър със старинни инструменти „Пигмалион", получи през годината отличието на списание „Грамофон" за най-добър запис на 2025 г. Британското издание определи изпълнението като „блестящо на клетъчно ниво, излъчващо благочестива топлина", предаде БТА.
Същият запис попадна преди седмица и в класацията на „Ню Йорк таймс" за най-добрите записи с класическа музика на отминаващата година.
Другият албум, който бе оценен и от двете престижни издания, е „24 каприза" на Паганини, изпълнени от 22-годишната испанска цигуларка Мария Дуенас.
Вестник „Гардиън" поставя на първо място в своя Топ 10 Цигулковия концерт на Шьонберг, записан от Патриция Копачинска и Берлинската филхармония под диригентството на Кирил Петренко.
„Те са превърнали това, което изглежда като доста строго и конвенционално произведение, в нещо, което непрекъснато изненадва", пише британското издание в рецензията си.
На второ място в тази класация е Седма симфония на Малер, записана от Симфоничния оркестър на Баварското радио под ръководството на сър Саймън Ратъл.
„Всеки детайл и инструментален ефект са искрящо живи. Звукът е много по-добър, отколкото в по-ранните версии на Ратъл", мотивира се „Гардиън".
През 2025-а сър Саймън Ратъл, който през януари навърши 70, влезе в историята като първия музикант, спечелил за втори път наградата „Артист на годината" на списание „Грамофон". Първото отличие той получи през 1993 г.
В селекцията на „Гардиън" попада и „Добре темперирано пиано" от Бах в изпълнение на ирано-американския клавесинист Махан Есфахани.
„При Есфахани всяка прелюдия и фуга изграждат свое собствено драматично пространство... Оформянето на всяка част е кристално ясно", пишат музикалните редактори.
„Ню Йорк таймс" поставя друго клавирно произведение в своята селекция – двата коцерта за пиано на Шостакович, записани от Юджа Уанг и Бостънския симфоничен оркестър под ръководството на Андрис Нелсонс.
„Юджа Уанг без усилие превключва между лукавите закачливи пасажи и легатото, поставяйки нотите на мястото им с много финес и лека усмивка", коментира американското издание, което включва в годишната си класация още един запис на Шостакович – Струнни квартети 2, 7 и 10, изпълнени от „Йерусалим" квартет.
„Ето най-накрая един диск, който улавя дълбоката близост на музикантите към тази музика, която балансира между бурна емоционалност и неокласическо равновесие", възкликва „Ню Йорк таймс".
Изданието спира своя избор и на първата версия на операта „Симон Боканегра" от Верди (1857), записана от лейбъла Opera Rara под диригентството на сър Марк Елдер.
„Първоначалната версия на тази опера на Верди има своите защитници. Джулиан Бъдън нарече финала на първото действие, премахнат от популярната по-късна версия от 1881 г., „изненадващо оригинален", пише „Ню Йорк таймс".
В своя преглед на 2025-а „Обзървър" нарече Хендел най-късметлийския композитор на годината. Медията изброява множеството изпълнения на негови произведения във Великобритания, без да има някаква кръгла годишнина, свързана с автора на „Месия".
Изданието определя и участието на Анна Нетребко в „Тоска" (Пучини) като най-прехваленото събитие.
„Трябваше ли Кралската опера, в една високобюджетна нова постановка, да наеме руското сопрано Нетребко, близка до Путин, да пее главната роля в шедьовъра на Пучини? Вълнението преди представлението предизвика объркваща и бурна дискусия. Когато най-накрая дойде моментът, събитието беше като всяка друга премиера в операта", коментира „Обзървър".